Затвори
Начало Начало Начало Търсене EN

Новини

Европейската комисия за България: За организациите на гражданското общество е трудно да получат финансиране от ЕС чрез държавни агенции

10 Юли 2023

В Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. Европейската комисия обръща внимание на порочното тълкуване на европейското законодателство в България, което води до ограничен достъп на гражданските организации до финансиране:

Заинтересованите страни съобщиха, че за ОГО е трудно да получат финансиране от ЕС (чрез държавни агенции, занимаващи се със средствата от ЕС), тъй като те се считат за търговски субекти и държавата прилага същите ограничения по отношение на държавната помощ, както за частните дружества, получаващи финансиране от ЕС.[1]

В какво всъщност се състои проблемът ? С цел защита на конкуренцията в пазарите на държавите-членки както и в общия пазар на ЕС е въведен т.нар. режим де минимис (de minimis), с който се въвежда ограничение на размера на държавните помощи, които едно лице може да получи. Естествено този режим следва да се прилага по отношение на безвъзмездно публично финансиране за дейности със стопански характер. Практиката показва обаче, че в България оперативните програми поставят цели схеми под режима на държавните помощи и съответно прилагат правилото за де минимис (до 200 000 евро за 3 години), без да правят разграничението дали се финансират типични граждански инициативи, нестопански по своя характер. По този начин се затрудняват инициативите в подкрепа на гражданското участие, смисъла за политики и реформи чрез граждански диалог.

Този проблем съществува от повече от 10 години. Още през 2014 г. БЦНП изготви подробен правен анализ на приложението на правилото за де минимис и порочното му приложение от българската администрация:

Практиката на безвъзмездно финансиране по грантови схеми, които финансират нестопанска дейност, основно на НПО, е широко разпространена форма на подкрепа с публичен ресурс от държавата или ЕС. Логиката при тях е, че когато се подкрепя извършването на неикономическа/нестопанска дейност, чрез нея се подкрепя развитието на важни и значими обществени каузи и инициативи, които имат добавена стойност към развитието на обществото и решаването на обществени проблеми. В този случай не защитата на свободната конкуренция е по-важният елемент, а прозрачността на разходване на публичните средства, ефективността (за да се постигнат заложените цели) и резултатността на инициативите.[2]

През 2017 по инициатива на граждански организации въпросът за приложението на де минимис  бе разгледан и на среща в Министерски съвет на Централното координационно звено, управляващите органи, сертифициращи и одитни органи на оперативните програми, съфинансирани със средства от европейските структурни фондове, и социалните партньори През 2023 г., граждански организации поставиха този въпрос пред Мисията на ОИСР и ЕК[3], пред Еврокомисарите Дали и Йоурова[4], пред Комитетите за наблюдение на ОПНОИР, Програма Образование, ОПРЧР, Споразумението на партньорство, Добро управление и др За проблема са били сезирани и редица правителства и конкретни министри от 2014 насам. Въпреки това все още порочното тълкуване на правилото продължава. Затова се надяваме в рамките на това правителство този проблем най-после да бъде решен.

 

[2] DE MINIMIS, Анализ на регламентацията и практиките за прилагане на правилата за държавни помощи и за минимални помощи (de minimis) в България и в други страни членки на ЕС, 2014, стр. 14

[3] Проблемът с прилагането на режима “държавни помощи” във фокуса на европейските институции, https://amalipe.bg/de-minimis/

[4] Среща на еврокомисарите Дали и Йоурова с неправителствени организации от България, https://amalipe.bg/evro-komisari-dali-jourova/

назад