Вървим напред в процеса по регулиране на ориентиран към хората и надежден Изкуствен интелект (ИИ). Пътят на Български център за нестопанско право като активен участник в този общо европейски и интернационален процес продължава така:

На 28.11.2024 г. приключи първият етап по изготвяне на първия Кодекс за поведение (Code of practice) във връзка с прилагане на модели с изкуствен интелект за общо предназначение, , а именно подаване на писмени становища по Първата чернова на текст. Кодексът е насочен към доставчиците (providers) на ИИ модели за общо предназначение (general-purposes AI models) и на такива модели със системен риск (general-purpose AI models with systemic risk). Припомняме, че във връзка с влезлия на 01.08.2024 г. в сила Регламент за ИИ беше сформирана голяма работна група от представители на всички заинтересовани страни по създаване на Кодекса за поведение, сред които граждански организации, независими експерти и представителите на бизнеса.

В рамките на периода 18-22.11.2024 г. се проведоха срещи на всяка от тематичните работни групи, които приключиха с обща Пленарна среща за обобщение на направените предложения и на процесът до тук.

Български център за нестопанско право взе участие в работата на всички 4 РГ, а именно: Прозрачност и Интелектуална собственост (Transparency and Copyright-related rules), Оценка на риска (Riska assessment), Намаляване на техническия риск (Technical Risk Mitigation) и Вътрешно управление (Internal Governance).

От гледна точка на изразените становища и мнения по време на работата на работните групи по четирите направления, бихме обобщили следните акценти:

1. Представители на големи технологички компании и асоциации на разработчиците на ИИ модели застъпваха обобщена теза, че макар и подобен Кодекс за поведение да е нужен и полезен инструмент за създаване на подобен тип продукти, то не бива да се излиза от основния текст на Акта за ИИ, следва да се ограничи и да не се насърчава участието на външни експерти в процеса по оценка на съответствието на ИИ моделите на етап разработка със същия този кодекс, и че подобни намеси потенциално биха довели до нарушаване на конфиденциалността на техни клиенти;
2. Независимите експерти застъпваха различни тези относно възможни способи за постигане на съответствие между ИИ моделите с общо предназначение и Кодекса, като не един от тях наблягаше на необходимостта тези модели още на ниво разработка да подлежат на достъп на външни експерти, които да верифицират съответствието и да се гарантира по този начин минимизиране на казуси в бъдеще;
3. Представителите на НПО сектор застъпваха всеобщо позиция, че е необходима регулация на гарантиране и защита на основните права на човека, за което следва Кодексът за поведение да дава указание на доставчиците как да се постига.

Ние, като правозащитна организация с 23-годишен опит в сферата на разпознаване на потенциални предизвикателства или заплахи пред основните права на човека, застъпихме следните тези в своята позиция:

1. Генерална подкрепа на създаването на Кодекс за поведение, който да служат като напътствия към доставчиците на ИИ модели с общо предназначение;
2. Въвеждане още на ниво принципи на Кодекса на постановката за партньорство между доставчици и други заинтересовани страни (граждански организации, представители на академията, други независими експерти) в процеса по оценка на съответствието на ИИ моделите с общо предназначение с Кодекса. Това предложение изхожда от разбирането ни, че доставчиците не биха могли да притежават експертиза по всяка сфера от човешкото съществуване и в колаборация с други заинтересовани страни всъщност биха създавали издържани, насочени към човека и сигурни ИИ инструменти и технологии;
3. Изрично упоменаване на основните права на човека и тяхното нарушаване като един от видовете системен риск;
4. Избягване на свръхдетайлизирането и дефинирането на понятия с оглед постигане на универсалност и стабилност на Кодекса във времето. Това предложение подплатихме отново с идеята, че в партньорство с външни експерти доставчиците могат ad hoc, според случая и конкретния казус (който към момента на създаване на Кодекса дори да не съществува все още), да намерят съвместно решение относно, например, идентифициран систем риск при конкретен ИИ модел с общо преназначение. В подобна рамка на сътрудничество отпада необходимостта от твърде голяма правна конкретика, като се предоставя възможност за гъвкавост на решенията, а оттук – и на тласък на технологичния прогрес;
5. Избягване и дори отпадане на всяко изключения по отношение на определени лица, поради липса на капацитет или ресурси да прилагат мерките и под-мерките по Кодекса. Считаме, че подобен принципен документ дава визия за бъдещото развитие на сектор, в който и големите, и малките играчи могат да получат съдействие по подкрепа от други заинтересовани страни, за да могат да участват в големия процес по изграждане на еко-системата на ИИ моделите с общо предназначение. А и в допълнение на това, когато става въпрос за правомерна защита на права, не следва да има изключения за никого.

До 01.05.2024 г.,  именно срокът за изготвяне на Кодекса за поведение има половин година. Вярваме, че в работата си с близо 1000 други колеги и представители на различни заинтересовани страни ще успеем да стигнем до консенсус и разбирателство относно съдържанието на неговите текстове. А междувременно ние от Български център за нестопанско право ще продължаваме както да бъдем активно ангажирани в етапите по изготвяне на този Кодекс, така и да бъдем прозрачни и открити за процеса по създаването му.