В приетите през април 2021 от новоизбрания тогава 45 – ти Парламент промени в Правилник за организацията и дейността на Народното събрание се съдържаха редица нови правила, които даваха сериозна заявка за гарантиране на прозрачен законодателен процес и активното гражданско участие в него. Едно от най-съществените в тази връзка нововъдения в Правилника, което бе и повод за най – разгорещен дебат в пленарна зала на 22.04.2021 г., беше приемането на изискването законопроектите, входирани от народни представители, задължително да преминават през обществена консултация.
В приетия по-късно през годината от 46-то Народно събрание Правилник за организацията и дейността на Народното събрание тази важна промяна не намери място, а темата се оказа отново в центъра на дебатите по време на приемането на Правилника на 47-то Народно събрание.
За съжаление, в приетия през декември 2021 и сега действащ Правилник за организацията и дейността на Народното отново няма изискване за провеждане на обществени консултации на законопроекти, внесени от народни представители.
Въпреки това останалите основни механизми за взаимодействие с гражданското общество и обезпечаване на гражданското участие се запазиха.
В новия Правилник се запазват ключовите за осигуряване на прозрачност и гражданско участие положения във връзка с работата на парламентарните комисии:
В настоящия Правилник е предвидено всеки първи вторник, първа сряда или четвъртък на месеца, ресорните министри да се явяват пред съответните комисии и да отговарят на актуални устни въпроси, отправени от членове на комисиите на самото заседание. В тази връзка е уредена изрична възможност представители на граждански организации да могат да присъстват на заседанията на постоянните комисии при отговаряне на актуални устни въпроси от министрите, но Правилникът не предвижда ред, по който присъстващите представители на организации да задават въпроси. (чл. 31, ал. 4 във връзка с чл. 28 от Правилника.)
Запазва се Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество с непроменени спрямо предходно действащия Правилник функции:
1. дава становища по предложенията за референдуми и граждански инициативи по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и петиции по чл. 45 от Конституцията;
2. разглежда и дава становища по онлайн петиции на гражданите;
3. провежда обществени обсъждания по въпроси от значим обществен интерес;
4. осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания; заключенията от обсъжданията се изпращат на съответните компетентни комисии;
5. разглежда и дава становища по предложения за подобряване на законодателството, свързани със случаи, водещи до ангажиране на отговорност на държавата за вреди;
Към Комисията следва да се създаде Обществен съвет от представители на граждански организации, който да я консултира. Комисията следва да приеме правила за формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество. На 13.01.2022 г. се проведе първо заседание на Комисията относно приемане на правилата, но поради дискусията по правилата и липсата на кворум, се очаква те да бъдат приети на заседанието на Комисията тази седмица.
Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество също така следва да осигури възможност за пряко участие на гражданите чрез портал за подаване на онлайн петиции. Съгласно Правилника Комисията подготвя доклад по темата на всяка петиция, който е неразделна част от петицията и се предоставя на съответната компетентна комисия.
Запазва се и промяната въведена с предходния Правилник (на 46-тото Народно събрание), с която Комисията по вероизповеданията и правата на човека се замести от „Комисия по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите.“ Така на практика функцията да се разглеждат жалби, сигнали и предложения на гражданите, която в 44-тото Народно събрание и кратко просъществувалото 45-то Народно събрание се изпълняваше от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите ще се прехвърли към тази за правата на човека и вероизповеданията.
Обществените консултации са гарант за демократично протичане на законодателния процес чрез осигуряване на възможност за активно гражданско участие. Те позволяват на гражданите да се запознаят предварително с предлаганите закони, да изразяват становище по отношение на тях и да защитават интересите си. В тази връзка аргументи, че обществените консултации ще забавят законодателния процес, изглеждат несъстоятелни. Осъществяването на обществени консултации следва да е принцип при упражняване на законодателна инициатива. Въпреки това в новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание не се прие задължителен ред за провеждане на обществени консултации относно законопроекти внесени от народни представители, подобно на промените в Правилника приет през април 2021 г., които така и не се приложиха на практика поради провеждането на предсрочни избори.
Вместо това с новия Правилник се въведе твърде неясното правило на първо гласуване водещата комисия да провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на реда за достъп на граждани и организации:
чл. 73 (10) На първо гласуване водещата комисия провежда публично обсъждане на законопроектите при спазване на чл. 31 и след изтичане на сроковете, определени за становища.
(11) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа резултатите от публичното обсъждане и от проверката по чл. 72, ал. 2 и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.
Важно е да се отбележи, че граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите, които задължително се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание. Това обаче ще се случва не въз основа на формална процедура с определени срокове и ред с обявления в обособен за обществени консултации портал или сайт на интернет страницата на Народното събрание (подобен на strategy.bg), а ще се основава на бдителността на заинтересованите граждани и организации.
Друг механизъм за упражняване на обществен контрол върху законодателния процес, който съществуваше, но само формално, по време на действието на Правилника на 44 – то Народно събрание (2017 - 2021) бе напълно загърбен и въвеждането му дори не се дебатира. Става дума за възможността за създаване на Консултативен съвет по законодателството , в който да участват изтъкнати юристи и професионалисти, а с предложените, но неприети промени през април 2021 г., и граждански организации.
Новият Правилник съдържа редица механизми за гражданско участие, но въпреки това прави съществено отстъпление от възможностите за провеждане на обществени консултации приети от 45-то Народно събрание през април 2021. Сега предстои комисиите да приемат свои правила за работа както и Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество да приеме правила за формиране на съвета и взаимодействието с гражданското общество. Оттук нататък следва на практика това взаимодействие да се осмисли и да бъде ефективно с активното участие и на институциите, и на организациите.