През май 2023 г. Постоянно действащата междуведомствена работна група (МРГ) прие доклада за оценката на риска от финансиране на тероризъм (ФТ) в сектора на организациите с нестопанска цел.[1] Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел е изготвена в изпълнение на произтичащо от Международните стандарти за борба с изпирането на пари, финансирането на тероризма и на пролиферацията (40-те Препоръки на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари / FATF и по – конкретно – Препоръка № 8[2]) задължение и има за цел да способства за предприемането на съответстващи на риска мерки за превенция на финансирането на тероризма в сектора.

Български център за нестопанско право беше член и активен участник в изготвилия Оценката аналитично-координационния екип[3] към МРГ председателстван от представител на САД ФР – ДАНС.

Целта на оценката е да бъде инструмент, който да подпомага държавните органи и частния сектор, както в разбирането на заплахите от ФТ и уязвимостите по отношение на това явление за сектора на организациите с нестопанска цел в Република България, така и в прилагането на мерки за борба с тях.[4]

Поради наличието на класифицирана информация в Оценката, тя няма да бъде публикувана в цялост. На интернет страницата на ДАНС в момента са достъпни - Резюме на оценката на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел,[5] Информация за организациите с нестопанска цел, които не попадат в обхвата на дефиницията на FATF,[6] както и Матрица на оценка на присъщите рискови фактори.[7]

 

Най – важното от резултатите от Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел

С Оценката на риска от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел за първи път се определиха категориите организации в България, които попадат в дефиницията FATF за НПО[8]:

• сдружения, регистрирани по ЗЮЛНЦ, към които се включват и:
  • спортни организации (спортни клубове и спортни федерации);[9]
  • настоятелства на детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие;
• Български червен кръст.
• фондации, регистрирани по ЗЮЛНЦ;
• клонове на чуждестранни ЮЛНЦ;
• народни читалища, регистрирани по ЗНЧ;
• религиозни институции и религиозни общности;
• частни културни организации.

Този анализ показва, че с включване на всички юридически лица с нестопанска цел като задължени субекти по Закона за мерките срещу изпиране на пари[10] (ЗМИП), Българският законодател е излязъл извън рамките на международния стандарт и съответно има основание за преразглеждане на този законодателен подход.

Според Оценката на риска няма потвърдени случаи на злоупотреба с организациите с нестопанска цел в Република България за целите на финансирането на тероризъм. Анализът в хода на Оценката също така не е установил наличието на сериозни рискови фактори за сектора. С оглед на това, рискът от злоупотреба за целите на финансиране на тероризма от страна на организациите с нестопанска цел в Република България е оценен като нисък към среден.

Идентифицирани са 4 вероятни заплахи от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел в Република България:

- Фалшиво представяне и фиктивни организации с нестопанска цел;

- Отклоняване на легални средства, предназначени за хуманитарни програми;

- Злоупотреби с програми с цел популяризиране на философии, предназначени да насърчават религиозна омраза и разпространяване идеите на терористична организация;

- Връзки с терористични единици

Идентифицирани са следните дейности и техни характеристики, които увеличават риска от злоупотреба от ФТ в сектора на организациите с нестопанска цел в Република България, чиято дейност е социалнохуманитарна, културно-образователна и/или религиозна:

1. Извършване на дейности в региони в риск от тероризъм или получаване/ изпращане на средства от/към такива региони;

2. Получаване/изпращане на средства от/към региони, в които има въоръжен конфликт или война или от/към трети държави, в чиято национална уредба за борба с ИП/ФТ има установени стратегически слабости;

3. Непредоставяне от страна на религиозните организации на информация за дейностите си и извършените финансови операции по начин, който може да бъде проверен от съответен компетентен орган или липсата на задължение за това, какъвто е случаят с религиозните общности.

4. Набавяне на средства чрез групово финансиране (т. нар. краудфъндинг ) или използване на виртуални активи.

5. Извършване на дейности, които изискват контакт с лица, уязвими към радикализация или пребиваващи в региони с подобна активност.

Идентифицираните заплахи, дейности, които увеличават риска от злоупотреба от ФТ, както и Обобщената матрица на оценка на присъщите рискови фактори следва да се вземат предвид от субектите по чл. 4, т. 28 от ЗМИП (юридическите лица с нестопанска цел) при изпълняване на задължението за периодична актуализация на собствената им оценка на риска.

За задълженият на юридическите лица с нестопанска цел по ЗМИП може да прочетете тук.