cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Предстои публикуване на Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания

1 Юни 2021

Между 8 и 26 март 2021 г. Комитетът по правата на хората с увреждания проведе консултации във връзка със създаване на Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания.

Всички подадени становища относно бъдещето съдържание на Генералния коментар можете да видите тук.

 

Какво представляват генералните коментари на Комитета по правата на хората с увреждания

Комитетът по правата на хората с увреждания е орган създаден с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания ратифицирана от България през 2012 г.

Генералните коментари на Комитета не са правно обвързващи, но чрез тях се създават насоки за държавите ратифицирали Конвенцията. Те представляват ценно за практиката и теорията тълкувание относно съдържанието на правата гарантирани чрез Конвенцията и задълженията на държавите страни по нея за опазването им.

Към момента има 7 приети генерални коментара във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

1. По чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона

2. По чл. 9 от Конвенцията - Достъпност

3. По чл. 6 от Конвенцията - Жени с увреждания

4. По чл. 24 от Конвенцията - Образование

5. По чл. 19 от Конвенцията - Независим живот и включване в общността

6. По чл. 5 от Конвенцията - Равенство и забрана на дискриминация

7. По чл. 4.3 и 33.3 - участие на лица увреждания, при прилагане и мониторинг на Конвенцията

 

Съдържание на бъдещия Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания

С новия осми генерален коментар Комитетът по правата на хората с увреждания ще даде тълкувание и насоки за прилагането и спазването на чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

Член 27

Работа и заетост

1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни по конвенцията, гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

а) забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд;

б) защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

в) осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

г) предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

д) създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане на и завръщане към трудова заетост;

е) създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, създаване на кооперативни сдружения и започване на собствен бизнес;

ж) осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

 

з) насърчаване на заетостта на хора с увреждания в частния сектор чрез подходящи политики и мерки, които могат да включват програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки;

и) предоставяне на хората с увреждания на разумни улеснения на работното място;

й) съдействие за придобиване от хората с увреждания на трудов опит на свободния пазар на труда;

к) съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.

2. Държавите - страни по настоящата конвенция, не допускат хора с увреждания да бъдат държани в робство или крепостничество и ги защитават равноправно с всички останали срещу принудителен труд или трудова повинност.

Според Комитета ниските нива на заетост и подходяща квалификация сред хората с увреждания се дължи на дискриминационно отношение и стигма срещу тази част от обществото. Наблюдават се и различни дискриминационни законодателни решения и практики като в Генералния коментар Комитетът възнамерява да обърне особено внимание на:

  1. Най-често срещаните предизвикателства при прилагането на член 27, идентифицирани от Комитета в неговата комуникация с държавите-страни по процедурата за докладване и в индивидуалните съобщения и запитвания съгласно Факултативния протокол към Конвенцията;
  2. Връзката на член 27 с всички други права като право на образование, правоспособност и дееспособност, лична мобилност, достъп до информация и технологии, достъпност, социална защита, рехабилитация, както и повишаване на осведомеността;
  3. Взаимовръзката на член 27 с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и по-специално с цел 8.5, която се отнася до приобщаващите икономики и достойната работа за всички, изрично отнасяща се до хората с увреждания.

 

Запрещението – пречка за упражняване на правото на труд в България

Упражняването на правото на труд и заетост е неизменно свързано с гарантирането на други права включително правоспособност и дееспособност.

Съгласно действащото българско законодателство (Законът за лицата и семейството) хората, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Това е качествено състояние, отнасящо се до правния статус на личността, което води до невъзможност съответното лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. По своето правно положение недееспособните се приравняват на малолетните лица. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните настойници (виж РЕШЕНИЕ  № 12, София, 17 юли 2014 г. конституционно дело № 10/2014 г.,). Това означава, че едно запретено лице не може да встъпи в трудово правоотношение и съответно да се ползва от правото си на труд и заетост.

Комитетът по правата на хората с увреждания е на категорична позиция, че отнемането на дееспособността е в противоречие с чл. 12 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. (виж Генерален коментар по чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона) Съгласно Конвенцията държавите не следва да създават и прилагат законови режими на отнемане на правоспособност, а да осигурят мерки, чрез които да се подкрепят хората с увреждания да вземат решения и да встъпват в правоотношения.

Според Конституционният съд на България  има основание да се счита, че действащият режим на запрещение противоречи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но неговото отменяне трябва да стане едновременно с приемането на друг режим, който да гарантира правата на хората с увреждания. Това може да се постигне например чрез приемане на режима на подкрепено вземане на решения, който предполага подкрепа при изразяване на воля от страна на лице с увреждания, а не заместване на неговата воля с тази на настойник. Вижте повече за подкрепеното вземане на решения тук.


назад