Специалният докладчик по правата на мирни събрания и сдружаване, Специалният докладчик по ситуацията на защитниците на правата на човека и Независимият експерт по защита от насилие и дискриминация основани на сексуална ориентация и полова идентичност изпратиха общо писмо към българското правителство по повод  внесения от група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Законопроектът предвижда:

• Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите - всички юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз.
• Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
• Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС). Към момента подобно задължение имат лица заемащи висши публични длъжности.
• Подобни задължения не са предвидени за ЮЛНЦ (и лицата заемащи ръководни постове в тях) получаващи публично или частно финансиране с произход България.

Според изразеното становище в писмото, Законопроектът ще създаде враждебна среда в страната за гражданските организации, получаващи средства от чужбина, и ще е в нарушение на чл. 22, параграф 2 на Международния пакт за граждански и политически права ратифициран от България през 1970 г.

Също така, делегитимирането на дейности, свързани със защита на правата на човека (изпълнявани най-често от неправителствени организации), свързано с източниците на средства, е осъдено от Съвета на ООН по правата на човека с Резолюция 22/6.

Обърнато е и внимание, че унгарски закон от 2017 г., предвиждащ подобни мерки, бе обявен за дискриминационен от Съдът на Европейския съюз през юни тази година.

Снимка: Mat Reding, Unsplash

Според изразеното становище не е ясно как подобни промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел биха могли да постигнат твърдяната си цел – осигуряване на прозрачност по отношение дейността на неправителствените организации. Към момента всички ЮЛНЦ в обществена полза се отчитат пред НАП, Националния статистически институт и публикуват годишен финансов отчет и доклад за дейността си в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. В тази връзка допълнителната административна тежест по отношение само на организациите, получаващи средства от чужда държава или чуждестранно физическо или юридическо лице, са не само дискриминативни, но и непропорционални с оглед вече съществуващите механизми за отчетност и прозрачност.

В Резолюцията на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)) също е изразена загриженост, че приемането на  Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел би довел до нарушение на принципите на свободата на сдружаване. Въпреки засилващия се международен отзвук Законопроектът е във висящо състояние – не е оттеглен, не отхвърлен или приет от нито една парламентарна комисия и не са направени постъпки по редактирането му.

Вижте още относно правната среда за развитие на неправителствените организации в България в Индекса за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г.