На 8 октомври 2020 г. Европейският парламент прие Резолюция относно принципите на правовата държава и основните права в България[1]. Въпреки че Резолюцията не е правно обвързваща, тя е предпоставка за засилване на международния и вътрешен натиск върху България за отстояване на правата на човека, принципите на правовата държава и зачитането на демокрацията.
Ето и няколко ключови акцента от констатациите в Резолюцията, свързани с правата на човека.
СВОБОДА НА МЕДИИТЕ
В Резолюцията се отбелязва сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последните 10 години. Въпреки че тази тема е актуална в обществото особено след публикуване на годишния Световен индекс за свободата на печата на Репортери без граници, липсва последователност в политиката на българските власти. Така например през декември 2019 г. Народното събрание възлага на Министерския съвет в срок до 31 март 2020 г. да предложи план за развитието на медийната среда в България, който да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Такъв план все още не е предложен и почти година по – късно Европейският парламент чрез Резолюцията си призовава българските органи да предприемат мерки, които да „насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи.“
Сериозна е и критиката относно защитата на журналистите в страната като се обръща и особено внимание на случаите на насилие над журналисти, отразяващи протестите през последните месеци. Освен че липсва ефективно разследване на случаите на пострадали журналисти по време на протестите, се отбелязва и че България не отговаря на сигнали, подадени чрез Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.
ЕЗИК НА ОМРАЗАТА
Наред с влошената свобода на медиите, в Резолюцията се обръща сериозно внимание на случаите на „слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи.“ Словото на омраза и създаването на враждебност, включително и чрез изказвания на високо поставени политици, може да доведе до насилие и други сериозни нарушения на правата на човека. Пример за това е тормозът и насилственото прогонване от домовете на роми в района на Войводиново.
В тази връзка е отбелязана и нуждата да се включи половата идентичност като основание за дискриминация в Закона за защита от дискриминация и да се измени Наказателният кодекс, за да се включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност. Този въпрос е особено актуален предвид скорошната атака в Пловдив над младежи, мотивирана от предполагаемата им сексуална ориентация.
По отношение на борбата с насилието основано на пола, в Резолюцията се изразява сериозно притеснение относно продължаващата негативна кампания, водена от медии, за които се твърди, че имат партийни зависимости, и политици по отношение на Истанбулската конвенция. Именно и тази част от Резолюцията се оказа една от най-обсъжданите в медиите в България и в интервютата с политици по темата.В някои случаи, спекулативно се твърдеше, че се иска от България да приеме Конвенцията въпреки Решението на Конституционния съд, което я обявява за противоконституционна. Всъщност, в Резолюцията се призовава да се „въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България.“ Самият Конституционен съд подчертава, че Истанбулската конвенция има „безспорните си положителни страни,“ а предвидените мерки в нея са комплексни и взаимно свързани с оглед постигането на целите си. Така, отделни елементи, предвидени в нея като криминализирането на домашното насилие (неотдавна въведено в българския Наказателен кодекс) не довеждат сами по себе си до устойчиво намаляване на насилието, основано на пол.
СВОБОДАТА НА СДРУЖАВАНЕ
Друг акцент в Резолюцията е свободата на сдружаване, като се изразява загриженост от предложения през юли тази година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Със Законопроекта се предлага:
Изброените мерки наподобяват режима, уреден в унгарския Закон за прозрачността, който съгласно решение от юни тази година на Съда на ЕС е в нарушение на концепцията за „свободно движение на капитали“, регламентирана в чл. 63, параграф 1 ДФЕС, ограничава правото на сдружаване, ограничава правото на личен и семеен живот и ограничава правото на защита на личните данни. Въпреки Резолюцията и засилващия се международен натиск Законопроектът все още не е оттеглен или изменен.
В Резолюцията също така се обръща внимание на неспазването на ред решения на Европейския съд по правата на човека, част от които са свързани с казуса ОМО-Илинден. Следва да се подчертае, че решенията, свързани с ОМО – Илинден нямат за цел политически натиск върху България да признае определено малцинство или да легитимира конкретна организация, а са постановени във връзка с решения на българските съдилища, които необосновано и непропорционално препятстват упражняването на правото на сдружаване и съответно го нарушават.
И ОЩЕ..
В Резолюцията е изразена подкрепа за „българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“, изразявани чрез мирни демонстрации. Наред със проблемите, свързани със спазването на правата на човека, в документа се критикува и:
Резолюцията извежда на преден план основни проблеми на демокрацията, върховенството на закона и уважаването на правата на човека в България и въпреки че по същество следва да се счита за политически, а не за правен документ, критиките в нея се основават на редица сериозни източници и предоставят добра платформа за засилване на диалога и вземане на ефективни мерки за решаване на посочените проблеми.
[1] При подготовката на Резолюцията се вземат предвид доклади, отчети и становища на институции като Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС, Венецианската комисия, Европейската сметна палата, Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и др. както и решения на Европейския съд по правата на човека срещу България.
Този материал е част от серията "Правни новини за НПО" на НПО Портала.