Зад дългото и трудно за запомняне наименование Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО) стои силен инструмент, който дава в ръцете на българските граждански организации ефективна и реална възможност за гражданско участие на най-високо ниво в изпълнителната власт. Това е втората от поредица кратки статии, които отговарят на въпроса „С какво Съветът за развитие на гражданското общество може да ни бъде полезен?“.

Всички текстове в поредицата:

1. СРГО – инструмент за структурирано гражданско участие
2. Какви са правомощията на СРГО?
3. Какво тези правомощия могат да направят за гражданите и гражданските организации?
4. Как граждани и граждански организации да се възползват от тези правомощия?
5. Къде е мястото на гражданите и гражданските организации, които не са членове на СРГО, в тези процеси ?

Какви са правомощията на СРГО?

Сред ключовите правомощия, които СРГО има, са:

• да дава становища по всички проекти, касаещи дейността на гражданските организации, в т.ч. на нормативни актове, стратегии, програми и планове;
• да координира и следи за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България;
• да предлага на Министерски съвет план за действие, включително финансов, за изпълнение на Стратегията за всяка следваща година и прави преглед и оценка на изпълнението;
• да изготвя документи от съществено значение за развитието на гражданското общество, които надхвърлят добре познатите ни функции на един консултативен съвет.

---

СРГО не е поредната абревиатура. Той е ключ към толкова врати, колкото решите да отворите.

Затова ви призоваваме да:

Бъдете настойчиви за това Съветът да функционира и дръжте властта отговорна, за да не „забравя“ за него. Как? Пишете писма, искайте срещи, срокове, съдействие….

Изисквайте прозрачност и отчетност в работата на СРГО. Как? Следете работата на СРГО, взимайте участие в консултации и изисквайте информация, ако не намирате такава относно някое заседание или решение.

Участвайте в изборите за членове и изисквайте от своите избраници да бъдат активни в работата на СРГО. Как? Търсете директна комуникация с членовете на СРГО - те участват в съвета с вашите гласове и в защита на вашите интереси.

Кратка предисторията на СРГО – от идеята до първи мандат

Създаването на Съвета за развитие на гражданското общество е заложено през 2012 г. като дейност в първата „Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода.“ Целта на СРГО е да изгради „работещо партньорство между държавата и гражданските организации. През 2016 г. СРГО вече е и факт в закона. С изменение на чл. 4 на Закона за юридическите лица с нестопанска цел се създава правно основание за създаване на първия по рода си у нас подобен съвет, който:

• Да е част от структурата на Министерски съвет, т.е. да работи на най-високо ниво и в тясно сътрудничество с изпълнителната власт;
• Да се състои от граждански организации изцяло избрани от останалите граждански организации, т.е. да e независим и демократично съставен.

СРГО трябваше да бъде създаден през 2018 г. Процесът бе забавен заради нуждата от изготвяне на правила за избор на състава и функциониране на Съвета. След обществени обсъждания и консултации с гражданските организации през август 2019 този процес приключи с приемането на Правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (Правилника на СРГО). Така в началото на 2020 г. се проведоха изборите за първия СРГО. Въпреки успешното провеждане на изборите, приетите правила и определянето на вицепремиер за председател, СРГО не се сформира официално от тогавашното правителство. Както и от следващото… Така и от това след него…

Едва в началото на 2022 г., две години след проведените избори за състав, десет години след първата Стратегия за развитие на гражданските организации и след безспирна застъпническа кампания на гражданския сектор, СРГО най-после бе официално създаден и започна работа. Този безспорен успех за гражданското общество може да се окаже мимолетен.

Затова трябва да продължаваме да бъдем активни и да изискваме СРГО да е функциониращ и устойчив инструмент за структурирано гражданско участие. За целта е важно да сме запознати с функциите на СРГО и с какво Съветът може да ни е полезен… .