Затвори
Начало Начало Начало Търсене EN

Становища

Становище относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта

15 Август 2017

ДО

Г-н Славчо Атанасов

Председател на Комисията за децата, младежта и спорта

Към 44-то Народно събрание на Република България

 

Г-н Искрен Веселинов

Председател на Комисия по регионална политика,

благоустройство и местно самоуправление

Към 44-то Народно събрание на Република България

 

Г-н Данаил Кирилов

Председател на Комисия по правни въпроси

Към 44-то Народно събрание на Република България

 

Г-н Антон Кутев

Председател на Комисия по взаимодействието с

неправителствените организации и жалбите на гражданите

към 44-то Народно събрание на Република България

 

КОПИЕ ДО: Обществения съвет към Комисия по взаимодействието

с неправителствените организации и жалбите на гражданите

 

Относно: Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта (ЗИД на ЗМ), внесен в Народното събрание, № 754-01-36/05.07.2017 г.

 

Уважаеми народни представители,

Настоящото становище представя основните коментари и предложения на група неправителствени организации, пряко ангажирани с темата за доброволчеството в работата си, по повод внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за младежта (ЗИД на ЗМ), с фокус върху текстовете, регламентиращи младежкото доброволчество. В последните 10 години ние активно настояваме за приемането на принципна регламентация на доброволчеството в България и участвахме в редица работни групи[1] по разработването на проект на Закон за доброволчеството. В резултат на това през март 2015 г. бе разработен проект, който бе поставен на обществено обсъждане от Министерството на младежта и спорта и който получи широка подкрепа от гражданския сектор. Същият законопроект бе подкрепен и от Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 43-тото Народно събрание. Законопроектът бе внесен в Народното събрание от група депутати, но поради разпускане на Парламента не успя да бъде разгледан.    

Нашето принципно становище е, че доброволчеството следва да се регламентира в отделен нормативен акт, който да осигури цялостна и последователна уредба на този вид отношения. Аргументите ни в тази посока са:

  • Необходимостта от цялостна визия за насърчаване на доброволчеството в България. Редица изследвания показват, че независимо, че доброволчеството дава възможност да бъдат решени значими проблеми в социална сфера, образование, култура, спорт, екология и др., то не е широко разпространено сред хората у нас.[2] За една от основните пречки пред развитието на пълния потенциал на доброволчеството в България се посочва липсата на цялостна законодателна регламентация по въпроса.
  • Доброволчеството е по същество доброволен и съзнателен акт на учене, свързаност, социална солидарност и солидарност между поколенията. Смисълът на законово регламентиране на доброволчеството е да стимулира и направи доброволното полагане на труд ефективно във всичките му форми и измерения.
  • Секторното регламентиране на доброволческата дейност, извършвана само от една група граждани - младежите, каквото е предложено в ЗИД на ЗМ, ще създаде условия за непоследователност на уредбата и липса на синхронизация. Това от своя страна ще бъде причина за появата по-скоро на противоречива практика и модели, отколкото за насърчаване на доброволчеството сред българското общество, независимо от възрастта. 
  • Разделянето на доброволческата общност на „младежка“ (лицата от 15 до 29-годишна възраст[3]) и „немладежка“ (всички останали) е неприемливо и неправилно. Национално проучване на нагласите спрямо доброволчеството в България, проведено през 2013 г. от Националния алианс за работа с доброволци, показва, че двете възрастови групи, сред които има най-високо ниво на разпознаваемост на доброволчеството, са учениците (12 - 18-годишни) и хората на средна възраст (40 - 54-годишни). Групите на последно място в изследването са 23 - 29-годишни и 30 - 39-годишни, т.е. хората в активна работна възраст. [4] Тези данни показват, че ако се стремим да разкрием максималния потенциал на доброволчеството при ангажиране с обществено значими каузи, то усилията за насърчаването му следва да обхващат всички възрасти, а не да бъдат фокусирани единствено върху една категория.  
  • Включването на специални разпоредби в секторен закон, насърчаващи доброволчески дейности и инициативи, в които участват предимно младежи, би било логично само ако преди това е налице цялостна принципна регламентация на доброволческата дейност, независимо от възрастта на участващите в нея хора. В противен случай уреждането само на „младежкото“ доброволчество, предвид действащата към момента уредба за закрила правото на труд на ниво Конституция и Кодекс на труда, би означавало, че ако човек не покрива условията на Закона за младежта (т. е. да бъде в младежка възраст), то той не би могъл да бъде доброволец.

 

Относно конкретни текстове в ЗИД на ЗМ излагаме следните съображения:

  • Текстове, касаещи доброволческата книжка (пар. 24 от ЗИД на ЗМ)

Възможността включването на доброволец в дадена инициатива да бъде удостоверена с документ следва да бъде дадена на всеки и за всякакви доброволчески инициативи. Регламентирането на доброволческите книжки в Закона за младежта като документ, чийто образец се определя от Министерство на младежта и спорта и се издава само от младежки организации, на практика ще е ограничение за всички останали, които въвличат доброволци да издават подобен документ. Има риск това да демотивира и самите младежи да се включват в доброволчески дейности на организации, които не са младежки, защото няма да имат възможността да се сдобият с подобен документ. Поради това смятаме, че регламентация на доброволческата книжка следва да е част от принципната уредба на доброволчеството чрез отделен за това закон, а не възможност, предвидена само за доброволци-младежи.    

  • Легалната дефиниция на нов тип организация „организация, извършваща доброволческа дейност“ (пар. 30 от ЗИД на ЗМ)

Приемането на подобна дефиниция не може да се ограничава само до младежката сфера. Законът за младежта борави с понятието „младежка организация“, а от предложените разпоредби за регламентация на младежкото доброволчество става ясно, че само онези, които са вписани в Националната система на младежта (т. е. само младежките организации), могат да издават доброволчески книжки и да получат подкрепа с публично финансиране за своите доброволчески инициативи, което е явна и директна  неравнопоставеност. От друга страна, проектозаконът въвежда  легална дефиниция на нов тип организация - организация, извършваща доброволческа дейност. Въпреки че логично е това да бъде организация, ползваща доброволци, законопроектът въвежда много по-рестриктивно тълкуване – само онези организации, чийто „предмет на дейност включва привличане, организиране, обучаване и мотивиране на доброволци“. Съответно, младежите-доброволци могат да се включват в доброволчески инициативи само като „членове или в сътрудничество“ с такива организации. Предложената възможност на практика ще може да бъде изпълнена само по отношение на много малък брой организации. Извън нея ще останат множеството малки неправителствени организации, които въвличат доброволци в малки по мащаб и кратки доброволчески акции и които не разполагат с организационен капацитет да разработят и приемат специално изискваните вътрешни правила или пък техния предмет не е да обучават доброволци, а да работят за култура, социални дейности и др.

  • Легалната дефиниция за „публично подпомагано доброволчество“ (пар. 30 от ЗИД на ЗМ)

Въвеждането на подобно определение на практика ще даде основание наличната и бъдещата подкрепа на национално (от оперативни програми и други източници на публични средства, които съществуват и в другите сектори) и на местно ниво (от общините) да се концентрира само за инициативи, които включват привличане и мотивиране на младежи на доброволни начала. По този начин се създава рискът доброволчески инициативи, които ангажират доброволци, които не са младежи, да не са приоритет за публична подкрепа, което от своя страна ще ограничи доброволчеството вместо да го подкрепи и развие.

 

Предвид изложените съображения по-горе, настояваме доброволчеството да бъде регламентирано с отделен закон и изразяваме готовността си да предоставим допълнителна информация по изложените аргументи. При необходимост от контакт с нас, можете да се свържете с Павлета Алексиева, Български център за нестопанско право, на телефон: /02/ 981 66 17, електронен адрес: pavleta@bcnl.org.

 

В очакване на Вашия отговор,

 

Български център за нестопанско право

Национален алианс за работа с доброволци

Фондация Лале

 

Списък на организациите, подкрепили становището:

PTPI The Dolphins Varna

SOS Детски селища

Асоциация "И нас ни има" - София

Асоциация за детско развитие "Член 24", София

Асоциация Лицеви Аномалии, Пловдив

Библиотека при Народно читалище „Развитие- 1873", Пещера

Благотворително дружество „Донка Паприкова“

Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП)

Българска фондация "Биоразнообразие" - София

Български дарителски форум

Български хелзинкски комитет

Веселина Ботева, Директор Дирекция „Социална политика", Община Пловдив

Гражданско сдружение „Алтернатива 55", Стара Загора

Градска библиотека "Паисий Хилендарски" гр. Асеновград

Движение на българските майки

Детска градина „Детелина", с. Василовци, общ. Брусарци, обл. Монтана

Детска градина „Славейче", с. Габарево, общ. Павел баня

Детска градина „Щастливо детство", с. Сеслав, общ. Кубрат, обл. Разград

доц. д-р Сашо Нунев, преподавател в специалност "Социални дейности" в Русенски университет „Ангел Кънчев“

Експириън България

Каритас България

Клуб На Нестопанските Организации Търговище

КОМПЛЕКС ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА И СЕМЕЙСТВА, Пазарджик

ЛММ Консулт ООД

Марта Радева, учителка

Международна младежка камара – София /Junior Chamber International/

Младежки център КРЪГ (Арт движение КРЪГ), Кърджали

Мое дете, София

Морски клуб "Приятели на морето" – Варна

Народно читалище " Съзнание-1927"

Народно читалище "Л. Каравелов 1897"-с. Куртово Конаре

Народно читалище "Умение-2003"

Народно Читалище "Христо Ботев-1927"с.Комарево,общ.Бяла Слатина,обл.Враца

Народно читалище "Читалище.то - 2014"

Народно читалище „Борба-1896", Кнежа, обл. Плевен

Народно читалище „Възраждане 1906”, с. Щръклево, общ. Иваново, обл. Русе

Народно читалище „Иван Данов 1903”, с. Брестница, общ. Ябланица, обл. Ловеч

Народно читалище „Изгрев-1929", с. Опанец,  общ. Плевен

Народно читалище „Илия Бешков 1898”, Долни Дъбник, обл. Плевен

Народно читалище „Луи Брайл“

Народно читалище „Освобождение-1884", с. Шейново, общ. Казанлък

Народно читалище „Отец Паисий 1930", с. Величково, общ. Пазарджик

Народно читалище „Петър Парчевич-1927", с. Асеново, общ. Никопол

Народно читалище „Пробуда - 1936", с. Сеслав, общ. Кубрат, обл. Разград

Народно читалище „Пробуда-1901", с. Николово, общ. Русе

Народно читалище „Пробуда-1926", с. Згориград, общ. Враца

Народно читалище „Пробуда-1927", с. Буковлък, общ. Плевен

Народно читалище „Пробуда-1933", с. Куртово, общ. Карлово, обл. Пловдив

Народно читалище „Светлина-1952“, с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик

Народно читалище „Слънчев лъч-1902", с. Островче, общ. Разград

Народно читалище „Фар 1930", с. Паволче, общ. Враца

Народно читалище „Христо Ботев-1927", с. Коиловци, общ. Плевен

Национален политехнически музей, София

Национална мрежа за децата

НСНЦ „Инициатива Родопа планина 21 век", Смолян

Областен съвет на Български Червен кръст - Търговище

Организация „Надежда и домове за децата - клон България"

Основно училище „Христо Ботев", с. Каспичан, обл. Шумен

ПГСС "Никола Пушкаров" град Попово

Платформа АГОРА – Активни граждански общности за развитие и алтернатива

Регионална библиотека „Гео Милев", Монтана

РЕКИЦ „Читалища" - област Хасково

Римекс Ойл ЕООД

Санта Марина АД

Сдружение " Нов път", Враца

Сдружение "Велоеволюция"

Сдружение "Заедно можем повече" - София

сдружение "Зона Ловеч"

Сдружение "Семеен център Мария"

Сдружение "Солидарно общество" - Шумен

Сдружение "УСМИВКА" Бургас

Сдружение „Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания", София

Сдружение „Асоциация Ная", Търговище

Сдружение „Бъдеще", Пазарджик

Сдружение „Възможности без граници", София

Сдружение „Дете и пространство“

Сдружение „Дружество „Знание““, София

Сдружение „Дружество за социално подпомагане”, Дряново

Сдружение „Екомисия - 21 век“, Ловеч

Сдружение „Жажда за живот", Сливен

Сдружение „Жени за жени", Кърджали

Сдружение „Младежка толерантност", Горна Оряховица

Сдружение „Млади, активни, креативни" с. Куртово, общ. Карлово, обл. Пловдив

Сдружение „НИКЕ“, Видин

Сдружение „Оптима", Казанлък

Сдружение „Паралелен свят", Пловдив

Сдружение „Писалка и перо", Пловдив

Сдружение „Приятели на Горски Сеновец"

Сдружение „Първи юни", Бяла Слатина

Сдружение „Равновесие", Бургас

Сдружение „Самаряни“, Стара Загора

Сдружение „Съучастие", Варна

Сдружение „Устойчиво развитие" гр. Кърджали 

Сдружение „Утро за мечтатели“, Златица, Софийска област

Сдружение „Фракарита България“

Сдружение „Хладилника" /The Fridge/, София

Сдружение „Център Мария", Горна Оряховица

Сдружение „Шанс и закрила”, Хасково

Сдружение „Юнити",

Сдружение БАЛИЗ - Плевен

Сдружение за дива природа - БАЛКАНИ - София

Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения

Сдружение за устойчиви екологични решения АГРОЛИНК - София

Сдружение инициатива за развитие-Кърджали решава"

Сдружение с нестопанска цел "Воля", с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе

Сдружение СИДУРО гр. Опака

СНЦ"Младежки и граждански инициативи в Розовата долина", Карлово

Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл", София

Строй Инвест 2002 ЕООД

СУ " Св. П. Хилендарски" Хасково

СУ "Св. Паисий Хилендарски" - гр. Златица

СУ "Христо Ботев" гр. Кубрат

Технотранс Глобъл ЕООД

Училищен доброволчески клуб „Добротворци" при СУ „Иван Вазов", Вършец

ФеърПлей Аграрен фонд АД

ФеърПлей Интернешънъл АД

ФеърПлей Кънстръкшънс ЕООД

ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ

ФеърПлей Пропъртис Мениджмънт ЕООД

ФеърПлей Секюрити ЕООД

Фондация "Артон" - Варна

Фондация "Дечица" - София

Фондация "Подарете книга" - София

Фондация "Подари усмивка" – Димитровград

Фондация "Х&Д Джендър Перспективи"

Фондация „NET“, Пазарджик

Фондация „Бъдеще“, Ракитово, обл. Пазарджик

Фондация „Герои на времето“

Фондация „За нашите деца“

Фондация „Здраве и социално развитие“, София

Фондация „Индекс“, София

Фондация „Институт за социални услуги в общността", София

Фондация „Капитал“, София

Фондация „Международна социална служба-България“

Фондация „Музейко“, София

Фондация „Панацея-97", Пловдив

Фондация „Подкрепа за реализация”

Фондация „Помощ за животните – България“ / „Анимал Рескю София“

Фондация „Светът на Мария", София

Фондация „Сийдър"

Фондация „Фактор“, София

Фондация „Хоризонти", София

Фондация BCause

Форум гражданско участие

Център за европейски инициативи

Център за езиково и говорно развитие „Милеа", София

Център за защита правата в здравеопазването, София

Център за приобщаващо образование, София

Център за стратегии по проблемите на малцинствата, Варна

Център по правата на човека "Васил Левски, Карлово

ЦРД-Пирдоп

 


[1] 2 работни групи към Министерство на културата в периода 2011 - 2014 г. за разработване на Закон за доброволчеството и експертна работна група към Министерство на младежта и спорта за консултиране на Закон за доброволчеството в периода 2015 - 2016 г.

[2] Изследването „Дарителството в България през 2015 г.“ на Български дарителски форум показва, че доброволчеството е чак на 5-то място като предпочитан начин да се подпомогне дадена кауза от хората,  а според Световния дарителски индекс за 2016 г. на Фондация BeCause само 7 процента от населението в България е полагало доброволчески труд през 2015 г.

[3] Пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за младежта (действащ)

назад