Приетият през 2018 г. Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) създаде нови изисквания за ЮЛНЦ, а същевременно с това – и трудности при тълкуването и прилагането му. Ето защо 23 граждански организации, представляващи повече от 200 ЮЛНЦ в България, подготвихме предложения за промени в така приетия закон, насочени към по-ясното регламентиране на някои от новите правила, така че да отчитат спецификата на самите юридически лица с нестопанска цел.

Основен проблем, който срещат гражданските организации при прилагане на новия закон, е да определят своя „действителен собственик“ по смисъла на ЗМИП.  ЮЛНЦ са специфични правни форми, които нямат собственици, а учредители, членове на организацията или на нейните органи. Затова дефиницията за „действителен собственик“, въведена с §2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, се явява недостатъчно ясна и съществува риск от неправилно прилагане на закона, включително възникване на спорни правни положения. С  изготвеното становище се предлагат нормативни промени, които да отстранят тези спорни моменти и да улеснят гражданските организации при изпълнение на новите за тях законови задължения. Български център за нестопанско право публикува текста на становището, което, заедно с другите 22 граждански организации, изпрати на вниманието на Председателя на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред  на 44-то Народно събрание на Република България във връзка със създаването на Работна група към Комисията за въвеждане на промени в ЗМИП.

Конкретните предложения от становището може да видите тук.