На 13 юни 2016 година БЦНП публикува становище, с което организацията изразява тревогата си от практиката на Софийски
градски съд по охранителните производства за регистрация или вписване
на промени по фирмени дела на юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ).
В становището са посочени основните проблеми, идентифицирани през последната
една година:

•    Съдът превишава предоставените му от Закона за юридическите
лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) и Гражданско процесуалния кодекс (ГПК),
граници на преценка.

1) Вместо да преценява
заявените за вписване обстоятелства само с   оглед на тяхната
законосъобразност (т. е. спазване на императивните правила на закона и
процедурите, предвидени в устройствените документи на организациите),
съдът си позволява да прави преценка по целесъобразността на
вътрешно-организационните решения и устройствените документи. Като
конкретни примери можем да дадем изложени от съда мотиви за
постановяване на откази за регистрация на ЮЛНЦ: съдът си позволява да
дефинира целите на организациите като „празнословни“, да дава оценка на
езика и терминологията при разписване на цели и средства като „тромав“,
издаващ „стереотипно и закостеняло мислене“, твърди се че зад „модерните
термини и думи прозира пустота“, твърди се, че регистрацията на дадена
организация „не би била от обществена полза и би допринесла за
увеличаване на бюрокрацията“.

2) Съдът неправилно прилага закона като отказва  вписване на едноличен управителен орган при фондации в обществена полза;
3)  Съдът неправилно прилага закона като не позволява на ЮЛНЦ да участват в търговски дружества. 

•    Не
по-малък проблем представлява и наличието на различна практика по
определяне на таксите, събирани от съдилища за издаване на удостоверения
за актуално състояние на ЮЛНЦ.

Съгласно Тарифа № 1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието,
таксата за удостоверение е 5 лева, но в редица окръжни съдилища,
събираната такса е по-висока (стига на места до 27 лева, като Окръжен
съд Ловеч, Окръжен съд Габрово, Окръжен съд Разград и др.). Също така в
тези съдилища заплащането на таксата се извършва към Информационно
обслужване АД, а не по сметка на съда. Считаме че подобна практика е в
противоречие с правилата на Закона за държавните такси, както и е в
нарушение на задължението на съдилищата да осигурят издаването на
удостоверителни документи за вписани от тях обстоятелства в публичните
регистри на ЮЛНЦ. Това също така създава неравно третиране на субектите
при получаване на една и съща услуга, за която има едно и също задължено
лице.  

В становището се посочва, че отделните случаи по горецитираните примери в последните години
се превръщат в трайна тенденция, която започна да се мултиплицира в
„съдебна практика“. Тази съдебна практика затруднява, а в някои
случаи и прегражда упражняването на едно от основните конституционни
права на гражданите – правото на сдружаване.

Във връзка с гореизложеното, настояваме пред съдийската общност в
България да бъдат предприети мерки за това тази съдебна практика да бъде
прекратена, да бъдат въведени ясни гаранции за ясното тълкуване и
прилагане на ЗЮЛНЦ от съдиите в рамките на охранителните производства,
но и да бъде създадена ефективна защита на упражняване на правото на
сдружаване.

Пълния текст на становището на БЦНП можете да прочетете тук