I. ВМЕСТО УВОД

Сред целите на социалната реформа в България е предоставянето на по-качествени услуги за хората в неравностойно положение. Един от инструментите на реформата е децентрализацията - процес свързан с преминаване от силно централизирано предлагане към доставка на услуги в условията на свободен и конкурентен пазар. Естествено, за да се случи това, е необходимо провеждане на съответните насърчителни политики и във всички случаи – обединяване на усилията на партньорите на този “пазар” – държавата, общините, неправителствените организации (НПО) и бизнеса. След повече от 16 години преход и в навечерието на присъединяването на България към европейското семейство, трудно може да се каже, че инвестираните ресурси за реформа на социалната сфера са дали задоволителни резултати.

Настоящият стратегически документ има за цел да очертае както проблемите, които “спъват” реалната децентрализация и са сериозна пречка пред създаването на работещи публично-частни партньорства в България, така и да даде концепцията от името на организациите-членки на фамилия „Социални политики” за преодоляване на предизвикателствата и подпомагане на децентрализацията с цел създаването на условия за предлагане на едни по-качествени и достъпни социални услуги.

Фамилия “Социални политики”

Фамилия “Социални политики” е неформално обединение на 16 НПО с дейност в социалната сфера, учредено на 4 октомври 2005 г. Всичките й членове са организации с признат авторитет в НПО обществото в България, с доказан опит и професионализъм. Членове са: Каритас-България; Сдружение “Самаряни”; Български център за нестопанско право; Фондация “Покров Богородичен”; SOS Детски селища – България; Фондация “Инициатива за здраве”; Фондация “Помогни на нуждаещите се”; Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ); Фондация “Всяко Дете”; Институт по социални дейности и практики; Асоциация на социалните предприятия в България; Фондация „Партньори България”; Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”; Глобална инициатива в психиатрията (Женевска инициатива в психиатрията); Национален Ромски Център “Св. Георги”; Фондация “Щедро сърце”.

Фамилията си е поставила амбициозната цел да работи по проблеми, които са общи не само за членовете й, но и за всички организации в социалната сфера. Основните приоритети на Фамилията са:

• да осигури представителство пред държавните институции, като помага проблемите в социалната сфера да достигнат до държавните органи, компетентни за решаването им;

• да осигурява връзка с медиите и обществеността;

• да оказва обществен натиск и да контролира и стимулира изпълнението на правителствени програми в социалната сфера;

• да предлага експертни мнения по различни въпроси, свързани със социалната сфера на базата на своя опит;

• да осигури обмен на информация между организациите – членове на фамилията;

• да оказва подкрепа на организациите с дейност в социалната сфера на територията на цялата страна.

ІІ. ЦЕЛ НА ДОКУМЕНТА

На първо място в осем точки са изброени основните проблеми пред децентрализацията на социалните услуги в България. Те са:

• Смесване на ролите на участниците в процеса на децентрализация;

• Неравнопоставеност на доставчиците на социални услуги (от една страна държава и община, от друга - НПО и бизнес);

• Регламентацията на конкурса, като единствена възможност за възлагане предоставянето на социални услуги на частни доставчици;

• Провеждане на конкурси основно за нови услуги „делегирана държавна дейност”;

• Отсъствие на единна политика на централната изпълнителна власт по основни проблеми, свързани с децентрализацията на социални услуги;

• Липса на достатъчно и добре развити социални услуги местна дейност;

• Липса на ясни критерии и стандарти за качеството на предоставяните социални услуги;

• Непознаване и взаимно недоверие между партньорите и инерция в начина на мислене.

Тъй като идентифицирането на проблемите е само първата крачка към решаването им, настоящият документ си поставя за цел както обобщаването на основните проблеми и затруднения и извеждането на причините за тях, така и предлагането на конкретни решения за тяхното преодоляване. Мерките, които са предложени, са разделени в три категории според степента на тяхната важност: неотложни – абсолютно необходими и наложителни с оглед на това реформата да не се окаже напълно блокирана, средносрочни – те целят по-активно и ефикасно прилагане на Закона за социално подпомагане в частта му за децентрализацията на социалните услуги, и дългосрочни - с цел да осигурят устойчивост на резултатите от реформата в социалната система.

А. ПРЕДЛАГАНИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ

1. Мерки за разработване на единни стандарти за издръжка на социалните услуги „делегирана държавна дейност”.

2. Мерки за популяризиране на децентрализацията:

2.1. Организиране на обучения за общини.

2.2. Представяне на положителния и отрицателен опит на общини.

2.3. Организиране на обучения за представителите на частни доставчици на социални услуги.

Б. ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ В СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН

1. Мерки за стимулиране на местните власти да изготвят оценка на потребностите и да развиват най-необходимите социални услуги на територията на общината:

1.1. Създаване на условия за оценка на нуждите на местно ниво, формулиране на приоритети и включване на други играчи в този процес.

1.2. Въвеждане на изискване, че новата услуга е наложена от реалните нужди на населението.

1.3. Методическа помощ за общините в страната за оценка на потребностите.

2. Мерки за стимулиране на местните власти да провеждат конкурси като се осигурява част от финансирането.

В. ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН

1. Мерки за синхронизиране на законодателството.

2. Мерки за разработване на критерии и стандарти за качеството на отделните видове социални услуги.

3. Предложения за промени в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане в следните насоки:

3.1. Да се предвиди възможност за пряко договаряне без конкурс.

3.2. Да се предвиди изискване, когато общините пряко предоставят услугата, съответните общински структури да подлежат на вписване в регистъра към АСП.

3.3. Системата на финансиране да се реформира по начин, който да гарантира получаването на средствата да бъде не за услуга, а съобразно потребността на клиента т.е. средствата да са обвързани с клиента, а не с услугата.

4. Мерки за реално осъществяване на фискална децентрализация от централната към местните власти.

Изложените становища и позиции в документа се основават на анализ на резултатите от въпросник, разпратен до водещи в социалната сфера в България НПО и до над 200 общини. Въпросите бяха насочени към: затрудненията, които партньорите срещат във връзка с предоставяните от тях социални услуги, положителния и отрицателния опит при взаимодействието между организациите и централната и местната власт, основните пречки пред процеса на децентрализацията на социалните услуги и възможностите за тяхното преодоляване.

Настоящата концепция почива и на резултатите от работна група по проблемите на децентрализацията към Фамилия „Социални политики” за периода декември 2005 г. – май 2006 г., международна конференция “Социално договаряне” проведена през май 2006 г., организирана от Уърлд Лърнинг с финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие и от Кръгла маса „Проблеми и предизвикателства пред организациите с нестопанска цел при предоставяне на социални услуги за деца и семейства”, организирана от Институт по социални дейности и практики (Габрово, 18 май 2006 г.).

IIІ. ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ДНЕШНА ДАТА

До промените в социалното законодателство системата за предоставяне на социални услуги в България бе силно централизирана с акцент върху ролята на институционалните грижи, като държавата и общините бяха основните доставчици на социални услуги. Затова и основен приоритет на реформата се оказа децентрализацията на предлагането на социални услуги.

Какво се цели с децентрализацията в сферата на социалните услуги?

• Делегиране на права и отговорности от страна на централната власт към местната власт във връзка с вземане на стратегически решения в сферата на социалните услуги (определяне на местните приоритети, вземане на решения какви видове социални услуги ще се развиват на територията на общината, разкриване на алтернативни видове социални услуги).

• Делегиране на дейностите по предоставяне на социални услуги на частни доставчици, като постепенно акцентът върху дейността на местните власти се променя от пряка доставка на услугите към финансиране и контрол върху начина на разходване на средствата и качеството на предоставяните услуги.

• Създаване на стимули за общините да се ангажират с финансиране на социалните услуги, предоставяни в общността на територията на съответната община.

• Една изключително позитивна последица на децентрализацията се явява ангажирането на гражданите и местната общност при предоставянето на социални услуги.

• Не на последно място по-важност – социално включване на групите потребители.

Поставените акценти на децентрализацията са в съответствие с практиките на социално договаряне в държавите-членки на Европейския съюз, както и в синхрон с поетите от България предприсъединителни ангажименти за реформа на социалната сфера. Естествено, подобно на други страни, преминали през период на преход, децентрализацията не се осъществява гладко и безпроблемно. Твърде много отрицателни тенденции са се натрупали в резултат на годините на централизирана държавна намеса, които сега трябва да бъдат преодолявани.

Резултатите до сега:

 - въпреки наличието на адекватно законодателство, за 3 години са факт само около 30 конкурса за възлагане на социални услуги на частни доставчици.

- посочените конкурси са проведени в около 20 общини (от 264).

- голяма част от конкурсите са проведени с подкрепата (включително финансова) на различни донорски програми.

- много често при организирането на конкурсите е налице смесване на различни процедури (например със Закона за обществените поръчки, с процедурите по донорски програми и пр.).

- 2/3 от възложените услуги са нови, и в много редки случаи се пристъпва към реална децентрализация на съществуващи услуги.

Може да бъде направен изводът, че съществуващата правна рамка изпреварва практиката. “Добрите практики” са по-скоро изключение, отколкото правило, а като цяло предлагането на социални услуги е недостатъчно и в много случаи спорадично и некачествено, което в крайна сметка поддържа състоянието на изключеност на групите потребители, които очакват (и следва да бъдат) социално включени.

Същевременно опитът показва, че най-голям дял сред частните доставчици на социални услуги имат НПО. Бизнесът в България не е мотивиран да се занимава активно с предоставяне на социални услуги. Липсват стимулиращи данъчни облекчения, дейностите в социалната сфера са скъпи и са насочени към целеви групи, които не са платежоспособни. НПО се явяват естествения партньор на държавата и общините при социалното договаряне и децентрализацията на социалните услуги, по редица причини сред които:

• тяхната дейност по осъществяване на идеалните им цели е тясно свързана със социалните проблеми на обществото;

• те познават спецификата на региона, в който работят и нуждите на местните хора, защото в дейността си са близо до тях;

• могат да привличат допълнителен финансов ресурс чрез проекти или кампании, което от своя страна е потенциална възможност за разширяване на обема на социалната услуга и повишаване на качеството й;

• биха могли да ангажират доброволчески труд, което води до понижаване на цената на предлаганите социални услуги, а същевременно кадрите им имат опит в дейността, която извършват;

• по-малко бюрократични са, което осигурява по-лесен достъп до услугите.

IV. ОСНОВНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ

1. Смесване на ролите на участниците в процеса на децентрализация

Първият етап на децентрализацията е делегиране от централната власт към местната власт на права и отговорности за определяне на местни приоритети и разработване на стратегии. Вторият етап включва делегирането (чрез договаряне) на самото предоставяне на услугите от местните власти към частни доставчици. Целта е да се предоставят социалните услуги в условията на свободен и конкурентен пазар, с по-добро качество, по-ниски цени, и най-вече по-лесно достъпни.

Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗСП, социални услуги се извършват от държавата, общините и частните доставчици . Едновременно с това, само кметът може да вземе решение дали да обяви конкурс за възлагането на определена социална услуга на частен доставчик или да продължи предоставянето й от общинските структури. В закона не съществува задължение кметовете да делегират изпълнението на услуги на частни доставчици. Така актуалното българско законодателство създава условия общините да бъдат едновременно доставчик и възложител. Това води до смесване на ролите и предполага неравнопоставеност на доставчиците.

Извод

Наблюдава се стремеж от страна на местните власти да постигнат децентрализация на права и отговорности от страна на централната власт към тях, но веднъж получили права да вземат решения за по-нататъшна децентрализация, те са склонни да запазят за себе си управлението на финансовия и човешкия капитал. Реалната децентрализация наистина предполага местната власт да има правото сама да оценява нуждите и да определя “най-добрите” условия как те да се задоволяват, но и да носи отговорност за това. Кметът по никакъв начин не е стимулиран (или пък задължен) да търси по-доброто и ефективно управление на услугите и да предложи извършването на услугите на частни доставчици, които в условията на състезателност да предложат нещо повече.

2. Неравнопоставеност на доставчиците на социални услуги (от една страна държава и община, от друга - НПО и бизнес).

Посоченият по-горе проблем, свързан със смесването на ролите на общината като доставчик и възложител създава условия за неравнопоставеност на доставчиците при достъп до публични средства за предоставянето на услугите. Общините като доставчици на социални услуги имат априори достъп до публични средства за финансирането на социални услуги, а достъпът на частните доставчици до такива публични средства зависи изцяло от волята на кмета. В този смисъл е налице неравнопоставеност между отделните субекти - доставчици на социални услуги.

Известни нюанси на неравнопоставеност са налице и по отношение контрола върху дейността на доставчиците на социални услуги. Частните доставчици на социални услуги са задължени да се впишат в регистъра към Агенцията за социално подпомагане (АСП), а тези, които предоставят услуги за деца, следва предварително да получат лиценз от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Когато социалните услуги се предоставят от общини като директни доставчици чрез определени общински структури, те нямат това задължение. По този начин няма публична информация за качеството на социалните услуги, предоставяни от общините, когато сами предоставят социални услуги.

Извод

В резултат на съществуващите нагласи и законодателство “партньорите” са неравнопоставени както по отношение на контрола, който се оказва върху тяхната дейност, така и по отношение достъпа до ресурси. На практика не може да се говори за ефективно и съдържателно публично-частно партньорство в социалната сфера, включващо поемането на взаимни права и задължения с цел постигането на общополезни интереси.

3. Регламентацията на конкурса, като единствена възможност за възлагане предоставянето на социални услуги на частни доставчици

Съгласно разпоредбата на чл.18 ал. 8 от ЗСП, всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат. От така цитираната разпоредба следва, че във всички случаи, за да се възложи една социална услуга на частен доставчик е необходимо да се проведе конкурс.

Много често обаче при развиване на нови видове социални услуги активната страна са не общините, а частни доставчици – НПО. При това положение, ако общината реши да подкрепи така създадената вече социална услуга, било като я включи в делегираните държавни дейности, било чрез собствено финансиране, тя е длъжна да проведе отворен и към други кандидати конкурс по реда на чл. 37 и следващите от ППЗСП. При провеждането на такъв конкурс съществува възможност НПО, развило услугата, да бъде отстранено и конкурсът да бъде спечелен от друг доставчик, който няма никакъв принос. Или ако общината оценява високо дейността на съответния доставчик ще проведе един формален конкурс, за да легитимира възлагането на съответната услуга. И в двата случая е налице проблем. А в ситуацията, когато организацията, развила услугата не спечели конкурса, но вече е инвестирала в оборудване и имущество, необходимо за извършване на услугата, възникват спорове и проблеми във връзка с това имущество и/или оборудване, както и по отношение на разходваните средства за ремонтна дейност. Наред с това е възможно доставчикът да разработи управлението за предоставянето на конкретната услуга, общината впоследствие да му предостави финансови средства след конкурс, но след това да си “вземе” услугата – да възложи на другата година услугата на друг доставчик или самата тя да стане доставчик.

Извод

Невъзможността за пряко договаряне без конкурс поставя частните доставчици, като инициатори на услуги в неблагоприятно положение. Това в крайна сметка рефлектира върху възможността и условията за установяването на едни стабилни и ефективни партньорства, по силата на които държавата, общините и НПО да обединят ресурсите си (човешки и финансови) с цел предоставянето на едни по-качествени и достъпни услуги.

4. Провеждане на конкурси основно за нови услуги „делегирана държавна дейност”

Проведените до момента конкурси в страната показват една трайна тенденция да се възлагат предимно новоразкрити услуги „делегирана държавна дейност”, за които има осигурено финансиране от републикански бюджет. По този начин се запазва статуквото по отношение на съществуващите социални услуги. Кметът продължава да организира и управлява финансовия ресурс и работната сила, ангажирана при съществуващите социални услуги, които се предоставят от общински структури. По този начин от една страна се отчита възлагане на определени социални услуги на частни доставчици, а от друга страна се запазва съществуващото положение.

Извод

На практика реална децентрализация на съществуващите услуги не се осъществява, което в съчетание с отсъствието на контрол върху качеството на предоставяните услуги от общините, не спомага за постигането на промяна и подобряване на подкрепата, която получават широк кръг лица в неравностойно положение.

5. Отсъствие на единна политика на централната изпълнителна власт по основни проблеми, свързани с децентрализацията на социални услуги

Съгласно ЗСП всички социални услуги, независимо от източника им на финансиране, могат да бъдат възлагани на частни доставчици чрез конкурс. В духа на тези разпоредби, Министерството на труда и социалната политика (МТСП) работи за подпомагане на общините да провеждат конкурси, съдейства им при разкриването на нови услуги и съответно включването им в делегираните държавни дейности с осигурено финансиране от републикански бюджет. В някои общини обаче се очерта един проблем, свързан с предоставянето от страна на общината на средствата за фонд работна заплата при възлагане чрез конкурс на делегирани държавни дейности. Настоява се не доставчикът, а кметът да бъде работодател на кадрите, ангажирани при предоставяне на услугата. Този проблем се появи, след като бяха направени “консултации” с Министерство на финансите. Експертите на министерството твърдят, че работодател на лица, изпълняващи делегирани държавни дейности, трябва да бъде кметът. Аргументи в подкрепа на това становище Министерство на финансите черпи от ежегодното решение на Министерски съвет, с което се определят финансовите стандарти за издръжка на услугите, делегирана държавна дейност, както и от писмо на министър Орешарски по повод въпрос на депутат, което от своя страна писмо не е нормативен акт, а е “тълкуване” (в известна степен и нееднозначно) на практиката във връзка с проведените конкурси. Една такава позиция обезсмисля възлагането на социалната услуга на частен доставчик, защото в хипотезата в която кметът е работодател на персонала, частният доставчик няма механизми за контрол върху работата на отделните специалисти, а носи имуществена и договорна отговорност за предоставяне на услугата.

Извод

Този проблем е резултат на липсата на единно становище на централната изпълнителна власт за начина на предоставяне и отчитане на средствата за финансиране на услугите „делегирана държавна дейност”, които могат да се възложат с конкурс на външен доставчик. Докато изпълнителната власт не излезе с единно становище по този въпрос, подкрепящо ефективната децентрализация, проблемът ще продължи да съществува и да се мултиплицира .

6. Липса на достатъчно и добре развити социални услуги местна дейност

В зависимост от източника на финансиране, социалните услуги се разделят на такива „делегирана държавна дейност” и услуги „местна дейност”. Републиканският бюджет осигурява средства за услуги, надлежно включени в списъка на държавно делегираните дейности. Такива услуги са: както услугите, предоставяни в институции, така и услуги в общността, като защитени жилища и различни дневни центрове, центрове за рехабилитация и социална интеграция и др.

Списъкът на държавно делегирани дейности не изчерпва широкия спектър от потребности от социални услуги за различните целеви групи. Отговорност остава на общините да предоставят на своя територия специфични услуги за конкретни групи от населението, финансирани от местния бюджет. Ограничените собствени ресурси на общините обаче не им позволят да правят задълбочени и подробни оценки на нуждите и проучвания за потребностите от социални услуги на своята територия. В много общини единствената местна услуга остава “домашния социален патронаж”, измерващ се в готвене и доставка на храна.

Извод

За да могат общините да разработват алтернативни видове социални услуги в общността, те трябва да имат по-големи възможности да акумулират собствени приходи. За целта е необходимо да се осъществи реална фискална децентрализация, като данъците и таксите, дължими от субектите, живущи и осъществяващи дейност на територията на общината постъпват изцяло или отчасти в общинските бюджети. Също така, общините не използват достатъчно капацитета и ресурсите на частните доставчици и на самата общност за формирането на местните социални приоритети и политики.

7. Липса на ясни критерии и стандарти за качеството на предоставяните социални услуги

Критерии и стандарти за качеството на социалните услуги за първи път бяха въведени в България с измененията на ППЗСП от 2003 г. По отношение на услугите за деца е приета отделна Наредба. Като цяло, критериите и стандартите за качество на услугите, регламентирани в ППЗСП, имат твърде пожелателен характер и не са база, на която може да се разработи ефективен механизъм за контрол. Практиката показва, че съществуващата система за качество на услугите и контрол върху нея остава по-скоро пожелателна, отколкото работеща и стимулираща промени в посока предоставяне на по-качествени услуги. Сериозен недостатък е и факта, че системата за качество на услугите не е обвързана пряко с финансирането на услугата.

Извод

Без ефективен механизъм за контрол не бихме могли да сме оптимисти по отношение на децентрализацията на социалните услуги. Общинските администрации имат резерви и съмнения за начина, по който ще контролират качеството на социалните услуги, предоставяни от частни доставчици. А частните доставчици се опасяват, че без ясно определени в договора критерии за контрол на качеството на услугите, може да се стигне до произвол на администрацията.

8. Непознаване и взаимно недоверие между партньорите, инерция в начина на мислене

Сред представители на общинските администрации все още са факт задръжките по отношение на частните доставчици на социални услуги. Много бавно общините припознават НПО като потенциален партньор при предоставяне на социални услуги. Водени от идеята, че местните власти носят отговорност за организирането и финансирането на услугите, общините като цяло продължават да предпочитат директната доставка, вместо да делегират тези дейности на НПО и по този начин да освободят човешки ресурс и административен капацитет. Така, предположената от законодателството неравнопоставеност се подсилва от определени тенденции, наследени от миналото.

Извод

Възможностите, които дава “партньорското” предоставяне на услугите, все още не са познати и може да се каже, че публично-частните партньорства в социалната сфера не са традиция. Много често те се изчерпват с “писма за взаимна подкрепа” (без конкретни ангажименти) и не водят до реално обединяване на капацитет и ресурси.

V. ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ

Причините за посочените по-горе проблеми са комплексни и трудно биха могли да се решат бързо и еднозначно. С оглед стратегическото обезпечаване на процеса на децентрализация е възможно да се предвидят възможни решения, които да се разделят в три групи според своята спешност: неотложни мерки, мерки в средносрочен план и възможни решения в дългосрочен план, като последните изискват ангажиране на по-голям ресурс и по-сложни процедури.

А. Предлагани неотложни мерки

1. Мерки за разработване на единни стандарти за издръжка на социалните услуги „делегирана държавна дейност”

Разработването на такива единни стандарти в решението на МС за следващата бюджетна година ще разреши проблемите с превеждането на фонд работна заплата на доставчика, спечелил конкурса за възлагане на социална услуга и ще премахне абсурдното положение кметовете да се явяват работодатели на лицата, ангажирани при предоставяне на социална услуга от страна на частен доставчик. За целта е необходимо обединяване на усилията на МТСП, Министерство на финансите и Националното сдружение на общините (НСОРБ).

За да бъде решен този проблем е необходимо всичките партньори да имат еднаква концепция и единно становище относно възможностите и рамките на децентрализацията и участието на частни доставчици при предоставянето на социални услуги. При липса на такова единно становище сред представителите на местните власти, поради съществуващи отрицателни нагласи, не е оптимистично да очакваме положителен резултат от работата на една обща работна група, която изготвя финансовите стандарти.

2. Мерки за популяризиране на децентрализацията

2.1. Организиране на обучения за кметове, членове на общински съвети и общински служители за това какви възможности дава децентрализацията, как могат да си партнират общините и частните доставчици при предоставянето на социални услуги и как да обединят наличните си ресурси, какви са условията и преимуществата на тези партньорства. Важно е тези обучения да бъдат подкрепени, популяризирани и/или съорганизирани с централните институции, провеждащи политики в тази сфера.

2.2. Представяне на положителния и отрицателен опит на общини, които вече са организирали конкурси. Препоръчително е опитът да се представя от представители на съответната община, които могат да споделят с колегите си поуките от процедурите по провеждане на конкурси, преценката си за действията на частните доставчици на социални услуги, своите резерви и съмнения, как са ги преодолели и най-вече: какво са спечелили от това, че са възложили услугите на частни доставчици. В тази дейност следва да се ангажират НСОРБ, както и държавните институции за съвместно участие при провеждане на обучения, семинари и работни срещи.

2.3. Организиране на обучения за представителите на частни доставчици на социални услуги с цел информиране за съществуващите правни възможности и придобиване на умения за организиране на кампании и осъществяване на обществен натиск върху местните власти за прилагане на действащото законодателство.

Б. Предлагани решения в средносрочен план

1. Мерки за стимулиране на местните власти да изготвят оценка на потребностите и да развиват най-необходимите социални услуги на територията на общината

1.1. Създаване на условия на местно ниво за оценка на нуждите и формулиране на приоритети. Създаването на условия включва както изработване и внедряване на методология за анализ, така и използване на вече въведените от законодателството механизми (например Обществените съвети) от местната власт за реално включване на НПО, доставчиците на социални услуги и потребителите във формирането на местната социална политика.

1.2. При разкриване на нови социални услуги „делегирана държавна дейност”, което се извършва със санкцията на АСП въз основа на решение на Общинския съвет на съответната община, би могло АСП да изисква от общините доказателства, че новата услуга е наложена от реалните нужди на населението и че тя се развива на база анализ на съществуващите потребности.

1.3. МТСП би могло да окаже методическа помощ на общините в страната за оценка на потребностите. Тази методическа помощ може да се осъществи на база сътрудничество с НСОРБ и други НПО.

2. Не на последно място могат да бъдат приети мерки за стимулиране на местните власти да провеждат конкурси като се осигурява част от финансирането.

Може да се каже, че 2/3 от проведените досега конкурси за възлагане на социални услуги в България са подкрепени от различни донорски програми (Световна банка, ПРООН, Американската агенция за международно развитие и др.). Схемата е сходна: първоначално се дават на общините определени средства, като условието е услугите да се предоставят в партньорство с НПО, а след това се търси устойчивост чрез ангажиране на местния ресурс, но след като партньорството е установено и са видени неговите първи резултати. В тази посока би могло на национално ниво да се приеме програма за насърчаване на т.нар. социално договаряне, разбирано като създаване на публично-частни партньорства чрез възлагане на социални услуги на частни доставчици .

В. Предлагани решения в дългосрочен план

Решенията в дългосрочен план са свързани предимно с промени в нормативни актове, които изискват спазването на определена процедура и законодателна техника.

1. Мерки за синхронизиране на законодателството

До момента за реформа в сферата на социалните услуги в България говорим въз основа на промените в ЗСП и ППЗСП. Нормативните актове, регламентиращи публичните финанси, общинските бюджети и действията на местната администрация не са променени в тази посока, поради което е възможно приложението на ЗСП и нормите относно делегирането на социални услуги на частни доставчици да бъдат стопирани от страна на Министерство на финансите и други контролиращи органи, които черпят аргументи от разпоредби на Закона за общинските бюджети, Закона за местното самоуправление и местната администрация. Едната посока на тези мерки са промени в релевантно законодателство, които ще подпомогнат приложението на ЗСП и подзаконовите нормативни актове. Друга посока на тези мерки е нормативното регламентиране на финансови стимули за общините, които провеждат конкурси за делегиране на социални услуги на частни доставчици.

2. Мерки за разработване на критерии и стандарти за качеството на отделните видове социални услуги

Това е възможно да се направи в една отделна/и наредба/и . Формулирането на точни критерии и стандарти за качеството на отделните видове социални услуги ще даде възможност да се разработят контролни механизми, както от страна на държавните инспектиращи органи, така и общините, както и ще даде по-ясни граници на доставчиците за изискваното качество на услугите. Наличието на ясен контролен механизъм ще създаде увереност у общините, че могат да контролират качеството на работата на частните доставчици и съответно могат да реагират адекватно при неизпълнение на договорните им задължения. Също така, съществуването на критерии и стандарти за отделните видове услуги и ефективен механизъм на контрол ще даде възможност на общините да измерят качеството на социалните услуги, които те предоставят директно и да осъзнаят ползите от делегирането на тези дейности на частни доставчици. По този начин след като българските общини се убедят, че трудно покриват общите стандарти и критерии за качество на предоставяните социални услуги и санкциите, които им се налагат в тази връзка са публично достояние в регистъра на АСП, те могат да бъдат косвено стимулирани да провеждат конкурси и да делегират предоставянето на услуги на други доставчици, които са доказали, че могат да го правят добре.

Съществен момент при разработването на критериите е начинът, по който те ще бъдат изготвени. В този процес следва да се включат дългогодишни доставчици с положителни резултати в своята дейност, като наред с това се привлече експертния потенциал на НПО в съответната сфера.

3. Предложения за промени в Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане в следните насоки:

3.1 Да се предвиди възможност за пряко договаряне без конкурс, когато частния доставчик вече е разработил услугата, извършва качествено дейностите, но за да може да се постигне по-нататъшно усъвършенстване на услугата е необходимо партньорство с местните власти.

3.2 Да се предвиди изискване, когато общините пряко предоставят услугата, съответните общински структури да подлежат на вписване в регистъра към АСП, с всички произтичащи от това правни последици, сред които и контрола на качеството на услугата. Това би съдействало за преодоляване на неравнопоставеността между общините и другите доставчици на социални услуги .

3.3. Системата на финансиране да се реформира по начин, който да гарантира получаване на средствата да бъде не за услуга, а съобразно потребността на клиента и средствата да са обвързани с клиента, а не с услугата.

4. Мерки за реално осъществяване на фискална децентрализация от централната към местните власти

Това изисква промени в съответните финансови нормативни актове. Целта е да се даде по-голяма финансова независимост на общините и възможност да акумулират повече средства от собствени приходи. При постигане на една фискална децентрализация, следва да се има предвид, че има опасност от разлика в стандарта на отделните общини. По-бедните общини отново ще се въздържат от развиване на социалните услуги, които им струват по-скъпо.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съществуващите проблеми, очертани в документа като предизвикателства, запазват статуквото и карат представителите на общинските администрации да не се интересуват от правните възможности за делегиране на социални услуги, които законодателството регламентира. Първата крачка към достигане на развитите европейски социални модели е несъмнено засилване ролята на местната власт, преди всичко като индикатор на местните нужди и орган, вземащ решенията, касаещи общността. Освен това, местната власт трябва да е отговорна и да търси най-доброто за потребителите, дори това да означава да делегира част от функциите си и средствата си, запазвайки само контрола за себе си. В това отношение един от най-трудните и важни въпроси за решаване от реформата в България се оказа човешкият фактор и промяна в начина на мислене.

Важно е и да се отбележи, че според световната практика, не е възможно изграждането на ефективна система на предоставяне на качествени и леснодостъпни социални услуги без т.нар публично-частно партньорство: без да се обединят ресурсите (човешки и финансови) на различните играчи - държава, в лицето на централна власт и местни власти, и частните доставчици.

Затова, ангажимент на държавата в лицето на провеждащите политики институции е не само приемането на адекватно законодателство, но цялостно стимулиране и подпомагане на процесите. Това се доказва и от практиката, която показа, че ако централната власт не подкрепи процеса по прилагането на законодателството, законът ще остане само на хартия.