Гражданското пространство в България остава под натиск: публикуван е годишният доклад на European Civic Forum за 2025 г.
На 4 юни 2025 г. European Civic Forum публикува Годишния доклад за състоянието на гражданското пространство в Европа. Докладът обхваща 16 държави членки на ЕС и региона на Западните Балкани и предлага както хоризонтален анализ на общите тенденции, така и задълбочени национални прегледи. Главата за България е изготвена от Българския център за нестопанско право (БЦНП).
Какво показва докладът за България?
България продължава да бъде оценена като държава със „стеснено гражданско пространство“, според класификацията на CIVICUS Monitor. Основни акценти от българската част на доклада:
- Опити за въвеждане на закон за „чуждестранните агенти“ (FARA) в четири последователни парламента – мярка, която би имала директен ефект върху легитимността и работата на организации, финансирани от чужбина;
- Приети дискриминационни промени в образователното законодателство, ограничаващи правото на децата на цялостно образование и засягащи ЛГБТИ+ общността;
- Нарастваща институционална и политическа нестабилност, която води до липса на устойчив диалог с гражданския сектор и затруднява участието му във формирането на политики;
- Случаи на натиск, SLAPP дела и очернящи кампании срещу активисти, журналисти и правозащитни организации;
Въпреки това, гражданските организации в страната продължават да играят ключова роля в защитата на демократичните ценности в тази усложнената среда.
В Доклада са изведени и препоръки конкретно за България:
➔ Отмяна на измененията в Закона за предучилищното и училищното образование, забраняващи цялостното сексуално образование, тъй като те ограничават свободата на изразяване и нарушават правата на децата, като например правото на достъп до информация и правото на недискриминация. Това следва да бъде направено преди края на 2025 г.
- Отхвърляне на законопроекта за регистрация на чуждестранните агенти;
➔ Да се гарантира, че законът за регулиране на лобистката дейност е изготвен в рамките на открита и прозрачна процедура и предвижда изключения за граждански организации, които се занимават със застъпничество
➔ Да се гарантира, че активистите, правозащитниците и журналистите са защитени от дела ШАМАРИ (SLAPP,) като бъде транспонирана Директива (ЕС) 2024/1069 (Директивата срещу SLAPP).
➔ Провеждане на допълнителни и задължителни обучения на полицейските служители и членовете на администрацията за правилното гарантиране на свободата на мирните събрания
➔ Да се гарантира непрекъснатата работа на Съвета за развитие на гражданското общество, като му се предоставят административни ресурси и бюджет обезпечаващи своевременно изпълнение на законовите му функции.
➔ Предприемане на стъпки за популяризиране и засилване на сътрудничеството на Парламента с Обществения съвет към Комисията за пряко участие на гражданите и взаимодействие с гражданското общество.
➔ Осигуряване на постоянно и значимо участие на гражданските организации в Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие
➔ Приемане на закон за доброволчеството в подкрепа на организациите на гражданското общество, работещи с доброволци.
Европейски контекст: влошаваща се среда и координирани атаки срещу граждански права
В Европа като цяло докладът очертава системно влошаване на гражданските свободи през 2024 г. В редица държави се наблюдават:
- Въвеждане на закони, насочени срещу НПО, журналисти и протестиращи – включително „анти-протестни“ закони, закони тип „чуждестранни агенти“, ограничения върху финансиране;
- Нарастващи политически и медийни кампании, делегитимиращи гражданския сектор;
- Ограничения на правото на мирни събрания, особено спрямо младежки и екологични движения и прояви на солидарност с Палестина;
- Влошаваща се среда за финансиране, включително на европейско ниво;
- Ограничено и формално участие на НПО в консултативни процеси на ЕС и на национално ниво.
Какво препоръчва докладът?
Докладът завършва с ключови препоръки към институциите на ЕС и държавите членки:
- Отхвърляне на законодателство, което ограничава финансирането и дейността на граждански организации, особено на основание на техния източник на средства;
- Укрепване на защитата срещу SLAPP дела и други форми на правен тормоз;
- Гарантиране на ефективно участие на гражданския сектор в процесите на вземане на решения;
- Изграждане на устойчива рамка за дългосрочно и предвидимо финансиране на граждански организации;
- Противодействие на речта на омраза и враждебни политически наративи, насочени срещу уязвими групи и правозащитници;
- Създаване на европейски механизми за ранно предупреждение и защита на гражданските свободи.
Главата за България е подготвена от БЦНП и включва подробен анализ на ключови събития и тенденции през 2024 г.