Дигиталната среда постоянно се разраства, като обхваща все повече информационни и комуникационни технологии, съдържание, приложения и апликации, свързани устройства, изкуствен интелект и автоматизирани системи, алгоритми за анализ на данни и много други. Така, дигиталната среда става все по-важна част от живота на всички ни, включително и на децата, и вероятно това се усеща особено силно по време на настоящата криза и ограничителните мерки, свързани с нея. Дигиталните технологии и дигиталната среда са чудесна възможност за реализиране и гарантиране на правата на децата, но и същевременно носят и сериозни рискове.
В началото на март 2021 г. Комитетът по правата на детето на ООН (орган, създаден с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е ратифицирана от България през 1991 г. ) издаде
В следващите редове можете да се запознаете с основните акценти от Коментара.
Съгласно Генералния коментар държавите членки по Конвенцията трябва да се ръководят от четири основни принципа при вземане на мерки, които да гарантират правата на децата в дигиталната среда.
Осигуряването на спазването правата на децата в контекста на дигиталната среда изисква широк кръг от законодателни, административни и други мерки включително и превантивни такива.
В Коментара изрично се подчертава нуждата държавите систематично да включват гражданското общество, включително и групи ръководени от деца и неправителствени организации, занимаващи се с правата на децата и с въпроси, свързани с дигиталната среда, при прилагането, мониторинга и оценката на закони, политики, планове и програми, свързани с правата на децата. Държавите, също така, трябва да осигурят възможността организациите на гражданското общество да извършват дейност, свързвана с утвърждаването и спазването на правата на децата във връзка с дигиталната среда.
Генералният коментар разглежда конкретно: правото на достъп до информация, свободата на изразяване, свободата на мисълта и съвестта и религията, правото на личен живот в контекста на защитата им в дигитална среда по отношение на деца.
Обърнато е и специално внимание на правото на регистрация на всяко дете (чл. 7 от Конвенцията), като се подчертава нуждата държавите да насърчават използването на системи за дигитална идентификация, които позволяват на всяко новородено дете да бъде регистрирано и да бъде официално разпознавано от националните органи с цел да се ползва от услуги като здравеопазване, образование и социални услуги.
В Коментара се взема под внимание възможността, че е възможно деца да бъдат заподозрени, обвинени или разпознати като нарушители на закони, свързани с киберпрестъпления. Такива закони обаче следва да са съобразени с ефектите, които могат да имат върху децата и да са с основна цел превенция, като мерките по тях са насочени към създаване и прилагане на алтернативно на наказателноправното въздействие. В тази връзка е недопустимо криминализирането на създаване и притежаването на материали със сексуално съдържание, когато то е извършено и разпространявано от самите деца. Вместо това трябва да се създадат подходящи за деца платформи, чрез които децата да могат да потърсят по безопасен за тях начин съдействие и съвет как да се предпазят.
Защитата на правата на децата в контекста на дигиталната среда е тема, която търпи развитие през последните години и непрекъснато се актуализира в контекста на постоянно развиващите се технологии. С пълния текст на Коментара можете да се запознаете тук, а допълнителна информация предоставена от Съвета на Европа можете да видите тук.