Държава зад затворени врати? Как чл. 114 от Бюджет 2027 може да ограничи гражданското участие 

Ограниченията за провеждане на работни срещи, обучения и съвещания извън административните сгради създават риск за сътрудничеството между институциите и гражданските организации. При обсъждането на Бюджет 2027 е необходимо да се гарантира, че тези ограничения няма да възпрепятстват участието на гражданите във вземането на решения. 

Държавата трябва да харчи публичните средства разумно. Но може ли стремежът към икономии да се превърне в пречка пред диалога с гражданите? 

Този въпрос поставят ограниченията, предвидени в чл. 114 на проекта за Бюджет  2027 г.  

На пръв поглед става дума за административна мярка, насочена към намаляване на разходите. На практика обаче тя може да затрудни провеждането на срещи, обучения, обществени консултации и посещения на терен, в които участват представители на институции, граждански организации и представители на бизнеса. 

Какво предвижда чл. 114? 

Разпоредбата въвежда ограничения служителите на бюджетните организации да участват в: 

  • Работни срещи, съвещания, семинари и обучения, които се провеждат извън предоставените за управление административни сгради и помещения. Предвидени са някои изключения, но разпоредбите търпят тълкуване, което ще предизвика много беюджетни организации да се самоограничат. 
  • Междуведомствените и вътрешните работни и координационни срещи на служители по правило трябва да се провеждат онлайн. 

Съществуват изключения, свързани с нормативно установени функции, дейности или правомощия, но те са общи и ще създат много предизивикателства при тълкуването им. Проблемът е, че не е достатъчно ясно гарантирано участието на служители от институциите в събития, организирани от граждански организации. 

Това създава риск администрациите да възприемат най-рестриктивното тълкуване и да отказват участие дори когато присъствието на техни представители е необходимо, общественополезно и всъщност не е свързано с допълнителни разходи от бюджета. 

Как ограниченията могат да засегнат хората? 

1. Хората с увреждания могат да останат без възможност за реален диалог 
Организация на хора с увреждания организира среща с родители, самозастъпници и експерти от институциите. Целта е да бъдат обсъдени проблеми при оценката на уврежданията и възможни решения. Срещата е в достъпна зала, съобразена с нуждите на участниците. Ще може ли експертът от министерството да присъства? Или участниците ще бъдат принудени да отидат в административна сграда, която може да е недостъпна за част от тях? Онлайн форматът също не е универсално решение. За някои хора той е удобство, но за други може да бъде допълнителна бариера

2. Гражданското образование може да остане само в класната стая 
Гражданска организация организира практическо обучение за учители и ученици. Част от дейностите се провеждат извън училище, защото целта е участниците да учат чрез реални ситуации, срещи и преживявания. Ограниченията създават риск участието на учители и други служители да бъде затруднено или отказано. А гражданското образование има нужда не само от учебници, но и от непосредствен опит. 

3. Институциите може да изгубят връзка с реалността на социалните услуги 
Гражданска организация кани общински служители и експерти да посетят социална услуга. Те могат да разговарят с екипа, да разберат трудностите в ежедневната работа и да видят как решенията на администрацията влияят върху живота на хората. Нито писмен отчет, нито онлайн среща могат напълно да заменят това преживяване. Ако подобни посещения бъдат тълкувани като недопустими срещи извън административна сграда, институциите рискуват да вземат решения, без да познават достатъчно добре реалните условия. 

Защо това е проблем за откритото управление? 

Гражданските организации работят ежедневно с министерства, агенции, общини, училища и социални услуги. Това сътрудничество позволява на институциите да получават информация от първа ръка, да обсъждат решения и да отчитат реалните потребности на хората, които са засегнати от публичните политики. 

Участието на гражданите не е допълнителен разход, който може просто да бъде премахнат. То е съществена част от доброто управление. 

Ограничаването на ненужни представителни разходи, празненства и тържества е разбираема стъпка. Но срещите с граждани, обществените консултации, практическите обучения и посещенията на терен имат съвсем различна функция. Те помагат на институциите да вземат по-информирани решения. Евентуалните икономии от провеждането на една среща могат да бъдат несъизмерими с обществената цена на решения, взети без участието на засегнатите хора. 

Какво настоява Българският център за нестопанско право? 

Призоваваме народните представители при разглеждането на Закона за държавния бюджет за 2027 г. да преразгледат ограниченията в чл. 114, ал. 2 и 3 и да ги отменят. Това няма да отмени необходимостта от бюджетна дисциплина. Ще гарантира, че тя не се постига за сметка на откритото управление и сътрудничеството с гражданското общество. 

Какво могат да направят гражданските организации? 

Стъпка 1: Подгответе становище 
Опишете как ограниченията могат да възпрепятстват вашата общественополезна дейност. Посочете конкретни примери: обучения, съвместни инициативи, консултации, теренни посещения или срещи, в които е необходимо участието на представители на институциите. 
Обяснете защо присъственият формат е важен и какъв би бил ефектът за хората, с които работите. 

Стъпка 2: Изпратете становището до Народното събрание 
Щом Бюджет 2027 бъде внесен в Парламента – изпратете позицията си до Комисията по бюджет и финанси: 52_KBF@parliament.bg с копие до: infocenter@parliament.bg 

Посочете ясно, че становището се отнася до ограниченията в чл. 114, ал. 2 и 3.  

Стъпка 3: Заявете участие в парламентарна комисия 
Изберете комисията, която е най-близка до сферата на дейност на вашата организация – социална политика, образование, здравеопазване, регионално развитие или друга. Заявете желание да представите становището си при обсъждането на бюджета. Следете дневния ред и възможностите за участие. 

Колкото повече организации покажат реалните последици от тези ограничения, толкова по-ясно ще стане защо е необходима промяна. Защото откритото управление не означава просто гражданите да имат право да влязат в институциите. 

То означава и институциите да бъдат там, където са хората.