cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

10 начина дигиталните платформи да подобрят участието на гражданите в обществените процеси

26 Февруари 2021

Дигитална демокрация“ (“Digital Democracy”) е поредица на Български център за нестопанско право, в която чрез онлайн материали и семинари говорим за човешките и гражданските ни права в дигиталната среда. Ще търсим отговори на актуални въпроси заедно с участието на граждански организации и активисти, младежи, правозащитници, професионалисти в IT сектора, журналисти, институции.

  • За да сте част от дискусията онлайн – включете се в пространството „Дигитално участие“ в платформата и приложение Slack
  • За да получавате известия за нови материали и събития – присъединете се към общността „Дигитално участие“ във Viber, като напишете ДИГИТАЛНО УЧАСТИЕ в полето за търсене и изберете опцията Join.

Използването на дигитални инструменти има потенциал да постигне по-широко и по-ангажирано участие от страна на гражданите и да допринесе за развитието на публичния сектор. В демократичните общества гражданите държим властта в ръцете си и доколко и как я използваме зависи от нас. Днес, почти всеки гражданин държи в ръката си и телефон, който го свързва с интернет и с целия свят. Благодарение на това инструментите за участие могат да бъдат значително по-добри, по-близки до хората и така да бъдем по-добре информирани, по-активни и в по-голяма степен влияещи върху промените, които искаме да видим около нас. 

Въз основа на своя опит в областта на гражданското участие, канадската организация Citizen Lab съставя кратък наръчник по основните въпроси, свързани с дигиталните платформи. В материала тук ще видите резюме на 10-те начина, с примери и препоръки от практиката, които показват как участието в дигиталната среда може да бъде по-ефективно. Както и самите те посочват, няма златно правило за това как да се случи това, но можем да черпим вдъхновение от успешните модели в различните краища на света.

 

[I] На първо място, като най-успешно се е доказало включването на гражданите в първите два етапа на изграждането на политики – съставянето на дългосрочен план и формулирането на конкретната политика. Това позволява на властта да добие по-добра представа за нуждите на населението и да формулира и адресира проблемите своевременно. Също така, включването на гражданите в процеса на съставяне на политиката повишава тяхното доверие и подкрепа за провеждането ѝ в следващите години. 

Пример: Белгийската община Мол, например, изгражда уеб сайт, служещ като „пазар за идеи“ от страна на гражданите. Те, обаче, са имали дългогодишен предшестващ опит в работата с представители на гражданското общество. 

Препоръка: За държави или общини със слабо включване на гражданите се препоръчва да се започне първо с проучвания или гласувания по дадени идеи, постепенно да се включват гражданите в съблюдаването на прилаганите политики и едва когато се изгради по-стабилен механизъм на участие, те да бъдат привличани за формулирането на конкретните политики.

[II] Друго предизвикателство пред местната власт е изграждането на платформа за дигитално гражданско участие. За да се случи това, е необходима не само техническа обезпеченост, но и добре изградена вътрешна структура. Основният екип по проекта трябва да се състои поне от един представител на политиката, готов да следи за начините на включване на обществеността; мениджър на проекта, както и мениджър по връзките с обществеността; и, разбира се, IT мениджър, който да участва с необходимата експертиза по техническото реализиране на платформата. Екипът трябва да постигне съгласие за целите, които си поставят и сроковете, които да съблюдават в процеса. Комуникацията е от ключово значение за координирането на проекта между различните звена на администрацията и спрямо обществеността. Важно е да се подхожда с търпение и да се взимат поуки от допуснатите грешки. Всяка администрация би имала нужда от време да се приспособи към новите процеси, но при добър план това може да се осъществи успешно.

[III] Популяризирането на вече изградената платформа е жизнено важно. Три са принципите за успешно предаване на едно послание – яснота, постоянство и разнообразие. Важно е до гражданите да достигне основната информация, а именно: как да участват, защо да го направят и как ще допринесат с участието си. Каналите за комуникация могат да бъдат местната преса, писма до гражданите, имейл кампании и абонаменти за новини, социални мрежи или чрез релевантните онлайн търсачки и правителствени сайтове. ж

Пример: Община Кортрейк в Белгия обявява своята платформа на събитие с фестивална атмосфера и я прави лесно достъпна за гражданите. Макар и първоначално да ги ангажира с по-тривиални въпроси, нейната главна цел е включването им да бъде надградено до участие във формирането на политики. 

Препоръка: Най-силно трябва да се акцентира върху това още от самото начало да бъде дадена обратна връзка на гражданите как тяхното участие е повлияло на политиките, провеждани от общината (в Кортрейк е обявено в рамките на две седмици).

[IV] Шест са основните форми на участие на гражданите – посредством анкети; обсъждане на алтернативни сценарии; проучвания; отделяне на част от бюджета за проекти на граждани; събиране на идеи; предложения от обществеността. За да се определи коя от тях е най-подходяща за случая, в който се прилага, трябва да се обсъди дали има конкретни въпроси, по които трябва да се събере мнение; какъв дял на обществено участие може да се приеме; отворена ли е властта към нови идеи; има ли свободни бюджетни средства; поставено ли е за цел гражданите да се ангажират с гласуване за конкретни предложения. 

[V] За да се повиши доверието от страна на гражданите в една подобна платформа, следва още от самото ѝ изграждане ясно да бъде заявено по какъв начин ще бъде използвано общественото мнение и каква ще бъде неговата тежест. Добре би било платформата да се отличава и разпознава като проект на общината, например. Важно е да бъде ясно обяснено каква е целта на проекта, към кого е насочена, как ще се използват постъпилите данни, по какъв начин ще се избира между тях и как ще бъдат прилагани идеите в практиката. Отново трябва да се наблегне, че е важно регулярното докладване за успеваемостта на платформата и влиянието на идеите на гражданското общество. Не трябва да се забравя и защитата на личните данни, като следва да се обособи лесно достъпна секция с ясни правила за участие в платформата и начините на събиране и обработка на данни (включително че не биха били ползвани за рекламни цели). 

Пример: Община Орсе във Франция е първата, която въвежда верификацията с лична карта, и това се посреща от обществеността като признак на легитимност на платформата. 

[VI] Друга важна точка е, че онлайн платформите следва да допълват, но не и да заместват „офлайн“ комуникацията с представители на гражданите. Така могат да бъдат съставяни доклади и записвани видеа от дискусиите на живо, които да се качват на платформите, за да бъдат общо достъпни. В същото време онлайн платформата може да бъде използвана за събирането на предварителни мнения и идеи, които да бъдат обсъждани на последващи срещи на живо. 

Пример: В община Хардервейк, Холандия, платформата за гражданско участие бива изградена, за да допълни времето между два публични дебата и да събере мнения по въпросите за използването на природен газ. 

[VII] Една платформа може да се счете за включваща само ако достигне и включи всяка демографска група в общината, без значение от пол, социален статус, възраст или местоживеене. За да се подпомогне участието на възможно най-широка публика, е възможно да се наложи съчетаването на онлайн и офлайн инструменти за участие. Важен елемент за въздействието на една платформа е стилът на езика, който се използва. Той трябва да бъде неутрален и да не адресира само една предполагаема група потребители. Трябва да се акцентира върху важността на участието на всяка една група от обществото, както и да се улесни във възможно най-голяма степен използването на платформата на различни устройства. 

[VIII] В планирането на бюджет за изграждането на платформа за гражданско участие следва да бъдат взети предвид няколко елемента. Първо, необходима е инвестиция за първоначалното изграждане на платформата, но следва да се вземе предвид, че и нейната последваща поддръжка също ще изисква определен бюджет и ангажираност от страна на администрацията. Желателно е да се отдели част от бюджета и за комуникационни цели, тъй като популяризирането на платформата и последващото разпространение на резултатите от нейното функциониране също изискват времеви и финансови ресурси. Включването на гражданите офлайн също изисква инвестиция, тъй като се ангажират помещения и персонал за провеждането на подобни събития. Различни платени дигитални инструменти също могат да бъдат от помощ на общините, за да бъдат анилизирани и синтезирани събираните мнения на граждани.

[IX] Успехът на една платформа зависи и от това да бъде задържан трайно интересът към нея. За целта е необходимо гражданите да бъдат информирани на различни етапи от процеса по изграждане и прилагане на политики за резултатите от тяхното участие. Посредством каналите за комуникация трябва да се напомня за съществуването на платформата и да се поддържа поне по един активен проект във всеки един момент, за да се създаде възможност за гражданите да участват със собствени мнения и предложения. 

Пример: В град Линц, Австрия, общината решава предложенията от граждани да бъдат вземани предвид, когато съберат поне 30 гласа в рамките на 60 дни. Само за няколко месеца това води до генерирането на 26 самостоятелни предложения, 4 от които преминават необходимия праг и биват имплементирани постепенно в общината.

[X] Според възможностите на конкретната администрация е добре да се продължи и с даването на обратна връзка на гражданите. Възможно е това да стане чрез предоставяне на официално становище от институцията (практика в Льовен, Белгия) или пък посредством наличните информационни технологии (така белгийското движение Youth4Climate събира дадените идеи, набелязва приоритетите сред тях и ги споделя с политиците). За гражданите е от съществено значение платформата да бъде прозрачна и да виждат, че тяхното участие има значение.

 

Превод и адаптация: Мартина Богданова, стажант БЦНП


Поредицата материали и онлайн семинари „Дигитална Демокрация“ (“Digital Democracy”) реализираме с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в поредицата, принадлежат единствено на Български център за нестопанско право и участващите, автори и говорители и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.    

 

назад