Защо атаките срещу дарителството вредят на всички ни

Всяка организация може да събира дарения за каузите си, включително за болни деца, ремонт на сгради, за водене на съдебни дела и разходи, свързани със съдебни производства, и много други.

Присъщо на гражданските организации е да търсят подкрепа за постигането на важните за тях инициативи, като даренията не са просто пари за покриване на финансови нужди, а са послание от дарителите, че съответната кауза е важна за тях.

Затова и публичната атака чрез медиите срещу дейността на една конкретна организация, във връзка с дарителска кампания за събиране на средства за внасяне на гаранцията на кмета на Варна Благомир Коцев, буди притеснения. Всеки гражданин е свободен да сезира институциите, ако вижда нередност. Особеното в случая е нетипично широкото, безкритично и внушаващо извършване на злоупотреби, без налични данни за такива, отразяване на едно писмо до институциите.

Затова напомняме, че отчетността на даренията, получени от граждански организации, е по-голяма, отколкото на сделките на фирмите или договорите на институциите:

В годишния доклад за дейността на НПО, публикуван от Агенция по вписванията, се включва информация за осъществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати, както и за вида, размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения. /Повече информация за прозрчаност и отчетност/

Всяко НПО, осъществявало дейност, подава в Агенция по вписванията и годишен финансов отчет, изготвен по стандарт, определен от държавата.

НПО подават данни и към Националния статистически институт, включващи информация и за всички приходи.

НПО (в общия случай) извършват събиране на информация за дарителите си по реда, заложен във вътрешните им правила за предотвратяване на изпиране на пари, приети въз основа на образец, публикуван от ДАНС.

Всички дарения, получени по банков път, са с известен изпращач. Фондацията – получател на средствата – има информация за всеки един дарител. Дали имената на дарителя се обявяват публично или се слага маркер „Анонимен дарител“ (функция на https://platformata.bg/, чрез която са събирани част от даренията), следва да е воля на самия дарител, но това не го прави неизвестен за получателя на даренията.

Гражданските организации (в общия случай) са задължени да предприемат мерки за превенция на това дейността им да бъде експлоатирана за пране на пари. Следва да се отбележи, че анонимни дарения, в същинския смисъл на думата, също не са забранени по принцип. Така например функционират кутиите за дарения.

Гражданите са свободни да се сдружават и да определят сами целите, за които да се сдружат. Ограниченията за дейностите на НПО са изчерпателно изброени в чл. 13 ЗЮЛНЦ, и категорично дарителска акция за събиране на средства за плащане на гаранция не попада сред тях. В ЗЮЛНЦ има и изрични ограничения кой може да получава безвъзмездно средства от фондация в обществена полза, които също не са приложими в случая.

Затова публичните твърдения без аргументи за „пране на пари“ по повод дарителската кампания от засегнатата фондация правят негативни внушения въобще за дейността на гражданските организации. За да не се случва това, призоваваме медиите да търсят коментар както от засегнатите, така и от експерти, а не безкритично, или в някои случаи и изопачено с цел засилване на очернящите твърдения, да представят информацията.