Регистърната реформа на ЮЛНЦ и какво ще означава тя за нас на практика?
Кампанията „Пререгистрация на НПО – какво трябва да знаем?“, е посветена на промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, които се очаква да влязат в сила от 01.01. 2018 г., и включва поредица от разяснително материали и събития, които да бъдат в полза на гражданските организации.
През септември 2016 г. се приеха промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които се даде „зелена“ светлина на регистърната реформа на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). Реформата се изразява в промяна на компетентния орган за регистрация на юридическите лица с нестопанска цел, клонове на чуждестранни ЮЛНЦ и читалища – съдът се заменя от Агенция по вписванията като регистърен орган. Това означава че, всеки, който иска да учреди нова организация след 01.01.2018 г. ще трябва да заяви това в Агенция по вписванията, а не в съда, както беше до момента. За всички ЮЛНЦ, клонове на чуждестранни ЮЛНЦ и читалища, които са вписани в окръжните съдилища към 31 декември 2017 г., е предвиден 3-годишен период (от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.), в рамките на който те следва да се пререгистрират в Агенцията.
Основните цели на регистърната реформа са:
• Намаляване на административната тежест за ЮЛНЦ – по-бързи процедури и кратки законово установени срокове за регистрация на ЮЛНЦ, за вписване на промени и заличаване на обстоятелства по партидата на всяка организация; възможност за електронно подаване на документи при двойно по-ниски държавни такси;
• Повишаване на публичността и прозрачността на ЮЛНЦ – Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията ще бъде електронен и публично достъпен; всеки ще може да прави онлайн справки по основните обстоятелства за дадена организация (наименование, ЕИК, седалище и адрес, органи и членове на управителния орган, представляващи, цели, предмет на дейност и предмет на допълнителна стопанска дейност, статут в обществена или в частна полза, клонове, годишни отчети и доклади и други обстоятелства);
• Подобряване на отчетността на ЮЛНЦ – финансовите отчети (за всички ЮЛНЦ) и годишните доклади (за организациите в обществена полза) ще се подават и обявяват в регистъра към Агенция по вписванията.
Извън обхвата на регистърната реформа остават политическите партии, вероизповеданията, синдикалните и работодателските организации, за които регистърен орган остава окръжният съд по седалището им, както е и в момента.
Приложими закони:
• Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) – урежда правилата за регистрация, какво се вписва и обявява, а в преходни и заключителни разпоредби – и процедурата по пререгистрация;
• Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) – урежда реда и правилата за извършване на вписвания в регистъра.
Основни промени, които влизат в сила от началото на 2018 г.:
• Всяка организация, която е била учредена и вписана в окръжен съд преди 1 януари 2018 г., ще има срок от 3 години (до 31 декември 2020 г.), за да се пререгистрира в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.
• След 1 януари 2018 г. всеки, който иска да регистрира ЮЛНЦ – сдружение, фондация, в това число спортен клуб, читалище, училищно настоятелство, или клон на чуждестранно ЮЛНЦ в България – ще подава документите за регистрация в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, а не в окръжния съд по седалище на организацията;
• Отпада задължението за отделна регистрация в Регистър БУЛСТАТ. Вместо код по БУЛСТАТ гражданските организации ще ползват единен идентификационен код (ЕИК);
• След 1 януари 2018 г. всяка организация, която желае да направи промени в някое от обстоятелствата и документите, които по закон подлежат на обявяване и вписване, ще заявява тези промени в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, а не в окръжния съд;
• Документите за регистрация, пререгистрация и вписване на промени ще могат да се подават по електронен път. Организациите, които желаят да подават заявленията си на хартия, ще могат да ползват всяка една от 27-те служби по регистрация на Агенция по вписванията в страната, независимо от тяхното седалище;
• Въвежда се ясно разграничение на това кой може да бъде „заявител“ пред Агенция по вписванията и това кой може да бъде „подател“ на документите. Под „заявител“ се има предвид лицето, което може да подпише заявленията. Това може да бъде законния представляващ (вписан вече като такъв или който предстои да бъде вписан), адвокат с изрично пълномощно, или друго лице в някои особени случаи (например счетоводителят при подаване на годишни отчети и доклади). Като „подател“ може да действа лично самия заявител или друго лице – пълномощник, при представяне на изрично писмено пълномощно за целта. Особеното при подаване на заявлението от подател-пълномощник е, че заявлението следва да бъде с нотариално заверен подпис на заявителя и може да се подава само на хартия;
• Въведени са нови размери на таксите за регистрация, за вписване на промени и обявяване на документи, за запазване на наименование на бъдеща организация и за други услуги, предоставяни от Агенция по вписванията. Таксите са дължими за разглеждане на конкретното подадено заявление, независимо колко обстоятелства са заявени с него. Читалищата са освободени от заплащането на тези такси. Съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, публикувана за обществено обсъждане към декември 2017 г., новите такси, които ще се заплащат за сдружения, фондации и клонове на чуждестранни ЮЛНЦ са както следва:
| По заявление за: | Държавна такса: |
|---|---|
| Първоначална регистрация на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ | 50 лв. /на хартиен носител/или 25 лв. /по електронен път/ |
|
Вписване на промени на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ |
30 лв. /на хартиен носител/или 15 лв. /по електронен път/ |
| Обявяване на документи на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ | 40 лв. /на хартиен носител/или 20 лв. /по електронен път/ |
| Запазване на наименование | 40 лв. /на хартиен носител/или 20 лв. /по електронен път/ |
| Издаване на удостоверения или на заверено копие на документ, както и за извършване на писмена справка | 5 лв. за първа страница и по 2 лв. – за всяка следваща |
| Предоставяне на оригинални електронни документи | 2,50 лв. за първа страница и по 1,50 лв. за всяка следваща |
Основни промени за ЮЛНЦ в обществена полза, които влизат в сила след 1 януари 2018 г.
• Отпада задължението за допълнителна регистрация на организациите в обществена полза в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза към Министерството на правосъдието – Централният регистър ще бъде закрит, а информацията за вече вписаните в него организации, техните годишни доклади и отчети ще се предадат за публикуване в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.
• Отпада задължението да се разработват, приемат и обявяват Правила и ред за извършване на обществено полезна дейност от ЮЛНЦ в обществена полза.
• ЮЛНЦ в обществена полза ще обявяват годишните си доклади и отчети в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията. Сроковете остават същите – до 30 юни на годината следваща отчетната година. Предвижда се заплащане на такса.
Важно! За да може ЮЛНЦ в обществена полза да обяви годишния си доклад и финансов отчет за 2017 г. в срок, следва да се пререгистрира преди това. За повече информация може да прочетете материалите: Как регистърната реформа ще се отрази на ЮЛНЦ, регистрирани в обществена полза? и Нови изисквания за годишното отчитане на ЮЛНЦ в обществена и в частна полза.
Основни промени за ЮЛНЦ в частна полза, които ще влязат в сила след 1 януари 2018 г.
• ЮЛНЦ в частна полза ще бъдат длъжни да публикуват финансовите си отчети в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, а не в интернет или в икономическо издание, както беше до момента. Срокът за обявяването остава същият – до 30 юни на годината следваща отчетната година. Предвижда се заплащане на такса.