Има време за всяко нещо, дори време за плачене, казват древните книги. Действително, настъпват трудни времена за всички ни. Миналата 2019 година беше много трудна за неправителствения сектор – черният ПР, който се изля като порой върху действащи организации, свалено обществено доверие без реална причина, дори лични заплахи срещу колеги, които от години се трудят в сектора, ни се струваха като непреодолима трудност. За съжаление, новата 2020 година ни донесе още по-големи предизвикателства. Ако има нещо, около което се обединяват и привържениците, и противниците на въведените срещу епидемията мерки, то е, че тепърва ни чакат все по-големи трудности в социален и икономически план. Те ще обхванат не само нас, а голяма част от света и няма да има сектор, който да не остане засегнат от кризата. Ние, екипът на Български център за нестопанско право, въпреки че сме почитатели на творчеството на знаменития  Тери Пратчет, не сме съгласни с него, че да живееш в интересни времена е проклятие (по ирония на съдбата тази мисъл се приписва и на китайския философ Конфуций). Смятаме, че времената на криза са идеалното време за анализ на нашите силни и слаби страни, на предимствата и недостатъците ни, на допуснатите грешки и завоюваните победи. Представяме ви кратки размисли по темата, с призив за навременно действие, изпреварващи събитията стратегии и изграждане на обща визия за бъдещето.

1. Примерът на браншовите организации – „обединението прави силата“

Истински пример за бързо ориентиране в ситуацията и светкавични и адекватни реакции във взаимоотношенията със законодателната власт ни дадоха редица професионални организации. Още на 10 март, дори преди да е обявено официално извънредното положение в страната, Институтът на професионалните счетоводители в България (ИПСБ) и Асоциацията на счетоводителите и счетоводните предприятия (АССП) отправиха официално искане към Комисията по бюджет и финанси и  министъра на финансите за удължаване на изтичащите в края на март важни счетоводни срокове за подаване на данъчни декларации и годишни финансови отчети. Исканията им бяха възприети бързо от законодателната власт и гласувани от НС в рамките на една седмица. Въпреки бързината и готовността на законодателната власт приемането на предложените мерки не беше безпроблемно. В предложението, гласувано в правна комисия, беше предвиден нов ред за определяне на авансовите вноски, които бяха неприемливи за бизнеса и изключително натоварващи в условията на криза. Буквално за една нощ с всеобщи усилия АССП, ИПСБ и Институтът на дипломираните експерт счетоводители, Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал в България успяха да премахнат спорния текст още преди внасянето на законопроекта в пленарна зала.

На фона на всички мерки, приети от НС на тези заседания, удължаването на сроковете изглежда като маловажно и засягащо много малък брой хора. Примерът, който колегите от професионалните организации дадоха обаче за силата на обединението в името на общото благо, е безценен.

Непосредствено преди началото на извънредното положение се провеждаше гласуване за избор на членове на Съвета за развитие на гражданско общество. След рязката промяна в обществения живот на страната се забеляза бързо разколебаване на някои организации от нуждата от такъв Съвет и участието им в него. Ние считаме, че сега, дори повече от всякога, щеше да е много полезно да има подобно обединение, което да е трибуна за защита на средата за гражданските организации в България. В най-близко бъдеще ще се прояви нуждата да докажем, че ние също сме засегнати от ситуацията и заслужаваме да се възползваме от подкрепящите мерки на правителството. Затова нашият призив е – обединявайте се, използвайте мрежите, в които сте, за да потърсите заедно решения на последиците от кризата и да ги изисквате от правителството!

2. „Покажи ми парите“

Помните ли тази реплика от филма „Джери Магуайър“ . Главният герой беше спортен агент и в период на лична финансова криза трябваше да убеди играч на американски футбол да остане негов единствен клиент. Спортистът му отговори, че му е ужасно симпатичен и би работил с него с удоволствие, но трябва да мисли за прехраната на семейството си. В отговор персонажът на Том Круз крещя с пълно гърло „Покажи ми парите“, за да убеди човека, от когото зависеше бъдещето му, че може да му осигури исканата сделка и възнаграждение.

Във филма, разбира се, всичко свършва със щастлив край, но ние не бива да се заблуждаваме, че и в НПО сектора ще се случи така, без да положим необходимите усилия за оптимизиране на финансите.

Безспорно, много от колегите още този месец ще усетят негативите от извънредното положение във финансов план. Не всички сектори успяха за краткото време от 1-2 седмици да преструктурират дейността си и служителите им да работят дистанционно от домовете си и се наложи да ползват неплатен отпуск. На първо място, това бяха организациите, занимаващи се с организиране на културни мероприятия (изложби, концерти), които по време на извънредно положение са абсолютно забранени. От сериозни финансови проблеми са застрашени и дневните центрове за предоставяне на социалните услуги, които също преустановиха директна работа с клиентите си (има някои опити в преструктуриране към дистанционна работа, но това е спорадично и не е сигурно колко дълго може да продължи и в какъв обем). Поради неопределената продължителност на извънредното положение за тези видове организации, както и за редица други колеги е изключително важно да преструктурират както краткосрочната, така и дългосрочната визия за финансирането на дейността си.

Добър пример за бърза реакция дадоха Народно читалище „Васил Левски 1928“, гр. София. По принцип, читалищата са едни от основните засегнати от кризата, тъй като голяма част от приходите им са от организираните в сградите им курсове за деца и възрастни, приходи от такси за библиотеките, общинска субсидия, обвързана с конкретни дейности с местните общности. Посетителите на читалищата също са преобладаващо от най-рисковите групи – деца и възрастни хора. Въпреки това от НЧ „Васил Левски 1928“ почти веднага след започването на кризата организираха музикалните часове да се провеждат дистанционно и определиха събития във фейсбук за рисуване за деца, английски език, четене на приказки и дори уроци по бейзбол. По този начин читалището не само не прекъсва дейността си, но и постига чудесна безплатна реклама и дори може да се наблюдава повишаване на броя записали се на техни курсове.

Подобна гъвкавост ще трябва да проявят и предоставящите социални услуги. Основен принцип в правото е, че форсмажорните обстоятелства могат до доведат до внезапни еднолични промени или анулиране на договорите. Досега не сме получили сигнали, че общините са прекратили действащи договори за предоставяне на социални услуги, но не е изключено при утежняване на ситуацията и недостиг на медицински и социални работници кметовете да поискат от доставчиците да предоставят персонала си на тяхно разположение. Вече се появиха съобщения в медиите, че в някои градове училищните медицински сестри са били задължени да мерят температурата на пристигащите пътници на автогарите, така че при евентуален недостиг на персонал в „Социален патронаж“ вероятно е въпрос на време да бъдат включени и социалните работници от неправителствените организации (има подобни практики в Испания и Италия в момента, в опит да се справят с кризата). Добър вариант за организациите в социалната сфера да действат проактивно и предложението за промяна на предоставените услуги да дойде от тях. При засилени мерки за хигиена кухните биха могли да предоставят храна на възрастни хора по домовете, да се доставят лекарства и друг вид социална подкрепа и така управлението на дейностите и финансирането ще останат в услугите.    

Освен това, настоящата ситуацията показа колко са важни приходите от стопанска дейност за сектора. Социалното предприемачество е изключително важен източник на приходи в момент като този. Първо, доходите от стопанска дейност не са обвързани с конкретен период на разходване и биха могли (от гледна точка на днешния ден е задължително) да формират резерв за моменти без финансиране. Освен това, в някои сектори работата може да се извършва дистанционно и да продължава с обичайното си темпо. Платформата за социално предприемачество www.darpazar.bg например продължава работата си дори по време на извънредно положение. Сега, когато много родители останаха вкъщи с децата си, е чудесният момент за продажба на детски продукти с кауза като „Семейно готвене по Монтесори. Готвим, учим се, играем" на Карин Дом , „Атлас на гнездящите птици в България" на Българско дружество за защита на птиците/BirdLife Bulgaria, „Развиваща тиха книжка“ на Неща с душа и много други. Приходите от продажбата на мартеници с кауза в края на февруари и началото на март могат да са чудесен финансов буфер по време на разразилата се само 2 седмици по-късно криза.

В следващите месеци социалното предприемачество може да се окаже и основен канал за намирането на подкрепа от корпоративни дарители. Чудесно е, че в момента всички големи български компании даряват огромни суми за нужната апаратура и медицински пособия, но това вероятно са всички средства от годишните им бюджети за социални дейности. При очакваната икономическа криза на всички нива е наивно да смятаме, че до края на годината ще може да разчитаме на корпоративни дарения за дейността ни, освен ако не успеем да я адаптираме спрямо сегашната ситуация. Опитът ни с www.darpazar.bg показва, че комуникацията за закупуване на стоки и услуги протича много по-лесно, отколкото постигането на договор за спонсорство. Фирмите са все по-склонни да пазаруват нужните им продукти с кауза и тъй като това не се счита за дарение или социален разход, финансирането на покупките идва от съвсем различно бюджетно перо. Затова засилването на социалното предприемачество (но адаптирано към нуждите на деня) в следващите месеци като източник на приходи за дейността ще има голямо значение в средносрочен и дългосрочен план. Освен това, има огромен потенциал, който се разкрива пред социалните предприемачи сега – кой по-добре от тях ще адресира нарастващите социални нужди. В тази посока трябват иновативни и смели решения, специално насочени към новите за всички ни предизвикателства, за които решения да търсим финансиране и подкрепа.

Артателие "Творилница" на Глобална инициатива в психиатрията премина изцяло към шиене на маски и предпазни средства, които предоставя на социалните услуги, продължаващи работа на терен.

3. Медиите алармираха “Кризата идва!”, но как ги чухме?

По стечение на обстоятелствата много от нас са свикнали с непрекъснатото идване и преминаване на кризи и вече не обръщаме внимание на тези новини, особено ако се отнасят за неясни далечни събития. Различното в ситуацията обаче е, че сигнално жълти предупредителни знаци ясно показват, че ще се случва нещо сериозно. Кризисният щаб на страната даваше чести пресконференции още преди първия доказан случай и независими експерти алармираха, че е въпрос на дни. Напрежението се усещаше във въздуха независимо, че никой не очакваше правителството да предприеме толкова бързо екстремно строги ограничения.

Въпреки трудностите, някои използваха потенциала, който се разкри пред тях. Образователните организации, работещи с най-младите и вероятно най-технически грамотни членове на обществото – децата, имаха „шанса“ за по-бърза адаптация към нови начини на комуникация с техните общности.  Факт е, че училищата и сдруженията, свързани с образование, първи заговориха за дигитализация на процесите, електронно обучение, платформи и т.н. Почти веднага комуникацията беше прехвърлена към алтернативни канали като facebook, zoom, viber и Microsoft teams. Разбира се този процес не преминава гладко и без стрес и затруднения, но обучението не спря. Сдружение „Образование без раници“ (Khan academy) и сайтът Уча.се дадоха отличен пример как в минимален срок успяха да увеличат техническия си капацитет в отговор на двойно по-високата гледаемост на образователните клипове, а Асоциацията на ресурсните учители е впрегнала всичките си сили в подпомагане на членовете да се справят с техническите трудности. Воля и желание за работа определено има, липсва обаче достатъчна компютърна грамотност и технически средства. Предвид факта, че за дигитализация и дистанционно обучение се говори от години, без да има особено развитие, сегашната ситуация предоставя уникален шанс – в рамките само на 2 седмици това направление в образованието измина огромен път в правилната посока.

За да имаме не само добри примери, които са по-скоро изключения, са необходими добро предварително планиране и подготовка, както и финансови средства за техническа обезпеченост и обучени хора – по кризисен мениджмънт и ПР, по финансово планиране, по дигитализация. Не е тайна за никого, че това са дейности, за които е много трудно да се осигури финансиране и обикновено се провеждат „ако случайно останат пари в бюджета“. Институционални грантове, които укрепват точно капацитета на организациите да се справят с подобни ситуации са рядкост (в България). Затова, сега е моментът да дадем обратна връзка на нашите донори, че секторът се нуждае отчаяно от промяна във вида финансиране. Редно е част от отворените за кандидатстване схеми да бъдат с фокус не върху конкретни дейности, а върху укрепването на капацитета на сектора като цяло, защото финансираните и финансиращите организации работят заедно за постигане на благоденствието на обществото. Ако това не се случи, следващата голяма криза отново ще ни намери неподготвени и може да бъде фатална за целия сектор и за всяка от сферите, в които работим.

За всички ни, за екипите ни и за тези, на които помагаме, промяната и нуждата да се адаптираме бързо и адекватно към нея водят до големи психологически сътресения. Нужно е повече време, за да бъде обяснена и приета ситуацията. За да ускорим този процес на адаптация е необходимо постоянно да комуникираме с нашите общности, да разясняваме какво се случва, какви са очакванията в близко бъдеще за промяна на извънредното положение и кога се очаква нещата да се върнат постарому. Даже трябва да действаме още по-смело – ние да сме важни информационни канали за общностите, с които работим – за да успокояваме, мобилизираме и солидаризираме.

Вместо епилог (защото това не бива да е край, а едно ново начало)

„Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?“ питат старите книги. И ако перифразираме – сега имаме невероятен шанс да покажем точно нуждата от гражданските организации! Нашите идеални цели са знамето на днешния ден, общественополезната ни дейност сега спасява, не просто помага, и сдружаването е най-добрият начин да преминем към утрешния ден.