Гражданският стопаджия се вълнува от темата как да направим така, че да използваме AI/ИИ целесъобразно и можем ли този път да сме по-запознати с Новото, за да не позволяваме да сме жертва на пропаганда и популизъм.

В този епизод от Гражданския стопаджия ще си говорим за нашето историческо минало, болезнено или славно, и за неизбежното му влияние в нашето настояще и бъдеще.

Държава без граждански сектор – приоритет номер едно ли е това на властта или просто гражданските организации са удобна боксова круша на политиците? Откакто демокрация съществува неправителственият сектор е мишена на някого и съществуването му се използва за всяване на смут или отместването на фокуса от реално съществуващи опасности. Защо анти НПО реториката продължава да е основно оръжие за правене на политика и докога „страхуването“ ще е метод за печелене на доверие?

Какво определяме като “наше” и “ние” на ежедневно и на микро ниво? Може би хората съвсем естествено разпознават като свое средата, в която срещат постоянна близост и ежедневен контакт, а изразът “ние българите” или “ние европейците” е прекалено абстрактен за човешкото съзнание? Дали тази несигурност в принадлежността към собствения си народ е причина за по-мащабни проблеми и разделения?

В този епизод от поредицата “Граждански стопаджия” ще си говорим за това как предприемаческият дух, бизнес идеите, екосистемата на стартъп средите и социалното предприемачество могат да допринесат за развитието на благоприятна среда за живот в държавата ни.

Колко важни са ни децата? И ако са ни най-важните – докъде сме с детското здравеопазване? България все още е единствената страна в Европа, която не развива детски палиативни грижи. Оставили сме семействата на децата с тежки заболявания да се оправят сами. Само за недобре свършена работа ли си говорим? Има ли публични здравни политики по този въпрос?

Рекламата на хазарт да бъде допълнително ограничена, като се забрани обявяването на бонуси и награди, предлага финансовият министър Росица Велкова с подготвени промени в Закона за хазарта. Въвеждат се и текстове за пресичане на възможностите за избягване на облагане чрез схеми с бонуси при онлайн залозите.

Родителите или бизнесът ще надделеят в този спор, който се оказа по-горещ отколкото мнозина очакваха? „Залозите“ бяха големи и все още са, защото темата все още е на масата. Хазартният бизнес е един от най-бързо развиващите се у нас. Но под този въпрос седят и други като този как влияе рекламирането на хазарт на подрастващите и не ги ли захранваме с порок законно?

Има ли я културната политика у нас и как се развива секторът? Каква е стратегията за управление и съществува ли въобще такава? От реформи ли има нужда или пък от пари културата? Или пък въобще не трябва политика, защото културното развитие е част от общественото развитие и отразява естествената динамика на общностите и техните взаимоотношения. Кой носи отговорност за посоката, в която върви обществото ни и има ли роля културния живот в това?

Три години след началото на пандемията, през която независимият културен сектор у нас проведе (и може да се каже, спечели) безпрецедентна битка за социална подкрепа, културната политика у нас продължава да е аморфно и неясно понятие. Това бяха изводите от дискусия, проведена тази седмица от Български център за нестопанско право, с участието на артисти и наблюдатели от сектора.