В настоящият материал представяме някои ключови положения, които всяко ЮЛНЦ трябва да знае КАТО КЛИЕНТИ НА ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ПО ЗМИП

Законът за мерките срещу изпирането на пари, в сила от 2019 г., възприе специален подход спрямо юридическите лица с нестопанска цел като задължени лица. Така, обемът от мерки, които ЮЛНЦ следва да прилагат в изпълнение на закона са разделени в две категории: общи задължения за всички ЮЛНЦ и специални - само за определена категория ЮЛНЦ.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) изискват от ЮЛНЦ като задължени лица по чл. 4, т. 28 от ЗМИП

Съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (приет през 2018 г.) всички юридически лица е необходимо да обявят своите действителни собственици в регистъра на ЮЛНЦ в Агенция по вписванията. Действителни собственици са физическите лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическите лица и другите правни образувания

Законът за мерките срещу изпирането на пари и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма, заедно с подзаконовите актове по прилагането им уреждат правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма у нас.

С приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари през 2018 г. възникна задължение за всички юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в България, да обявят данните на своите действителни собственици за вписване в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.

Настоящата публикация съдържа отговори на най-важните въпроси, свързани със задълженията на юридическите лица с нестопанска цел по Закона за мерките срещу изпирането на пари

Анализ на правната рамка