Време за четене: 1 минута

Средата за НПО след Кабинета Петков и 47то НС – успехи и пропуснати възможности

 

Вече са в историята и кабинетът на Кирил Петков, и 47 Народно събрание. Какво се случи позитивно за гражданските организации, кои са пропуснатите възможности и има ли щети?

Министерски съвет

Съвет за развитие на гражданското общество (СРГО)

Успехи

  • Конституира се, след 10 години опити да бъде създаден (дебатът за това как трябва да се промени законодателната рамка за повече гражданско участие и дали да има и какъв да бъде националният механизъм за финансиране на граждански организации започна през 2010 г. след едно изследване на субсидиите, които получават част от НПО през централния бюджет. Последва първата Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации (2012 – 2015), която не промени нищо съществено. След това се проведе дебатът дали да има и как да бъде създаден Съвет за развитие на гражданското общество на най-високо ниво в изпълнителната власт, който да работи по хоризонталните теми за гражданските организации (оценка на средата, законодателни промени, евентуално създаване на фонд и пр.). Чак през 2016 г. успяхме да променим ЗЮЛНЦ и Съветът беше регламентиран, а избори имаше през 2020. Въпреки всичко това, държавата дълго време отказваше да конституира Съвета. Това се случи чак този февруари 2022 – почти 10 години след като за първи път се заговори за подобен орган).
  • Засили се комуникацията с граждански организации, но по ограничени теми (бежанци, съдебна реформа, наредба за качество на социалните услуги, природозащитните теми)
  • Прие механизъм за взаимодействие с други граждански организации, но не го приложи.

СРГО под председателството г-жа Калина Константинова не можа:

  • Не можа да приеме механизъм за  финансиране на граждански организации
  • Не можа да задейства темата за доброволчеството
  • Не можа да комуникира добре какво прави и какви са му задачите

Секторна оценка на НПО за рискове от пране на пари и финансиране на тероризъм

  • Бяха проведени 2 срещи с представители на Съвета на Европа, ДАНС и НПО, за да бъде обсъден процеса;
  • НПО са включени в процеса и в РГ за секторна оценка

Пропуснати възможности от МС

  1. Забави се сериозно приемането на Плана за отворено управление, което забави  конституиране на специалния Съвет към този план, който включва НПО и започване на мерките по открито управление, насърчаващи гражданско участие и борбата с корупцията.
  2. Някои министерства не възприеха добрата практика за диалог с гражданското общество. Така например Министърът на външните работи не покани нито едно НПО на провелото се в началото на 2022 г. заседание на Националния координационен механизъм по правата на човека (въпреки че в доклада за дейността на Механизма за 2021 г. е изрично посочено, че „сътрудничеството с неправителствените организации следва да бъде задълбочено, включително чрез активизиране на участието на водещи НПО в следващите заседания на Механизма.“)
  3. Отново не се изясни как ще бъде реализиран гражданския контрол върху плана за възстановяване и развитие, как ще бъдат подкрепени социалните предприятия, къде и в кои мерки могат да участват НПО
  4. Разбра се, че всички средства по програмите на ЕС, под формата награнтове, са в режим de minimis за НПО (с таван на финансирането 400 000 лева за 3 години), т.е. фирмите в България и държавните институции са многократно по-голям получател на европейско финансиране
  5. Няма и финансиране в края на програмния период за граждански организации (имаше една предложена мярка на подкомитет към ОПДУ за НПО за 10 000 000 лева, която трябваше да подкрепи доброволчество, дарителство, развитие на мрежи и защита на човешки права, но тя не продължи, и не се изясни защо е спряна).
  6. Теми като отмяна на запрещението, външна помощ за развитие също бяха оставени в задънена улица, там където си бяха.

47 Народното събрание

Успехи:

  • Комисията за прякото участие и взаимодействие с гражданските организации има подобрен режим, с повече възможности за взаимодействие с Обществения съвет
  • Обществения съвет беше конституиран, имаше 2 заседания, и една среща с Агенция по вписванията, която засегна темата за подобряване на процедурата за вписване на ЮЛНЦ към РЮЛНЦ към АВ.

Пропуснати възможности:

  • Отново не бяха приети промени в режима на свикване на общите събрания на сдружения и читалища, така че да е изрично уредена възможността за провеждането им онлайн (подобни предложения бяха внесен от ГЕРБ в 45 Народно събрание, в 46 Народно събрание има голяма среща по темата с НПО и народни представители, в 47 народно събрание също имаше внесени предложения от ПП, БСП и ДБ).
  • ЗИД на Закон за домашното насилие също не  можа да мине напред и да влезне за обсъждане в зала в НС;
  • В Правилникът за организацията и дейността на 47-то Народно събрание не се прие задължителен ред за провеждане на обществени консултации относно законопроекти внесени от народни представители

През краткия живот на 47-то Народно събрание и Кабинета Петков безспорно бяха постигнати някои успехи за подобряване на средата за гражданските организации в България. Пропуснатите възможности и някои порочни управленски практики по отношение на процесите за вземане на решения обаче също не липсваха. Сега е важно да продължим да се борим за развитие на каузите си, но и да затвърдим и да не отстъпваме от постигнатото – не трябва да допускаме СРГО отново да бъде „забравен“ от властта и да изискаме още в рамките на служебния кабинет да бъде посочен заместник министър-председател, който да го председателства и свиква; не трябва и да оставяме вече приетия План за открито управление и заложените за изпълнение мерки по него да бъдат пренебрегвани.