НПО и мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм – промени в закона и първа оценка на риска за сектора

Снимка: Изображение генерирано от изкуствен интелект

През май 2022 г. бе публикуван Докладът за България от Петия оценителен кръг на  Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа (MONEYVAL).[1]Докладът представлява анализ на приложението на препоръките на Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) и ефективността на системата за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм в България. С Доклада също така се отправят препоръки към страната ни във връзка с направения анализ.  

По отношение на сектора на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в Доклада за България на MONEYVAL са посочени следните проблеми[2]:

• Липса на цялостна и задълбочена оценка на риска от злоупотреби със сектора на ЮЛНЦ за целите на финансиране на тероризъм;
• Липса на идентификация на характеристиките и видовете ЮЛНЦ, които поради своите дейности е вероятно да са изложени на рискове от злоупотреба за целите на финансиране на тероризъм;
• Надзорни мерки се прилагат по отношение на всички ЮЛНЦ вместо по отношение на тези изложени на висок риск;
• Информирането на ЮЛНЦ и финансовите институции за рисковете от злоупотреби със сектора на ЮЛНЦ за финансиране на тероризъм е ограничено и недостатъчно;

През 2023 г. държавните органи предприеха мерки за изпълнение на препоръките на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари към Съвета на Европа:

• През юли[3] и октомври[4] се приеха промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;
• Прие се актуализирана Национална оценка на риска (НОР) от изпиране на пари (ИП) и финансиране на тероризъм (ФТ)[5]  
• Прие се първата Оценка на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел;

Във връзка със законодателните изменения и приемането на оценката на риска настъпиха и промени по отношение на задълженията на ЮЛНЦ във връзка с мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма. В тази връзка отговаряме на някои основни въпроси:

• Кои са задължените ЮЛНЦ по Закона за мерките срещу изпиране на пари след промените в закона през 2023 ?  
• Кои ЮЛНЦ са задължени да изготвят собствена оценка на риска ?
• Следва ли да се актуализира оценката на риска ?
• Какви са новите изисквания по отношение на вътрешните правила ?
• Какви промени има по отношение на правилата за идентифициране на клиенти ?
• Какви са промените свързани с действителните собственици ?
• Какви са новите задължения свързани със съхранение на информация ?
• Какво означава за НПО поставянето на България под засилено наблюдение ?

 

Кои са задължените ЮЛНЦ по Закона за мерките срещу изпиране на пари след промените в закона през 2023 ?  

С приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) през 2018 г. всички ЮЛНЦ (с изключение на религиозните организации) бяха посочено като задължени лица по него (чл. 4, т. 28). Така бяха създадени административни задължения за широк кръг ЮЛНЦ в противоречие на подхода основан на риска и дефиницията за „организации с нестопанска цел“ на FATF.[6]

При изготвянето на Оценката на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел бе извършен анализ на българското законодателство с цел идентифициране на категориите ЮЛНЦ в България, които са изключени от дефиницията на FATF.[7] Така още при разглеждане на първите промени на ЗМИП през 2023 г. БЦНП се застъпваше този анализ да бъде взет предвид и да бъде променен чл. 4, т. 28 на ЗМИП[8]. Това предложение не се прие през юни, но бе включено в предложението за промени на закона направено едва месец по-късно от Министерски съвет. В крайна сметка чл. 4, т. 28 ЗМИП се измени по следния начин:

28. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) юридическите лица с нестопанска цел с изключение на тези, които не извършват благотворителни, религиозни, културни, образователни, социални или полезни за обществото дейности и попадат в някоя от следните категории, уредени в специален закон:

а) творчески съюзи, обединяващи лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата, създадени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в защита на интересите на своите членове и имащи характер на съсловна организация;

б) съсловни и браншови организации и съюзи, работодателски и синдикални организации, стопанските камари и други сдружения в отделни стопански отрасли; 

Това означава, че повечето: туристически сдружения; развъдни организации (ЮЛНЦ в обществена полза или частна полза); браншови организации и съюзи; стопански камари; риболовни сдружения и ловни дружини (ЮЛНЦ); организации за колективно управление на права по ЗАПСП (сдружение); сдружения за напояване; организация на работодателите по Кодекса на труда; синдикални организации на работниците/служителите; синдикални организации на държавните служители; национални и регионални сдружения на общините; съсловни организации на лекари и стоматолози, национално бюро на българските автомобилни застрахователи; които са ограничили предмета си на дейност до определения за съответната категория ЮЛНЦ такъв в специален закон вече не са задължени лица по ЗМИП 

 

Кои ЮЛНЦ са задължени да изготвят собствена оценка на риска ?

Съгласно чл. 98 ЗМИП задължените лица изброени в чл. 4 ЗМИП изготвят собствени оценки на риска, за да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. По отношение на задължените ЮЛНЦ по чл. 4, т. 28 ЗЮЛНЦ е предвидено изключение и те следва да изготвят оценка в два случая:

1. Когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за: изпиране на пари или финансиране на тероризъм, прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност; отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма (виж чл. 98, ал. 5 ЗМИП);
2. Всички ЮЛНЦ съгласно чл. 4, т. 28 ЗМИП с годишен оборот надхвърлящ посочения в чл. 98, ал. 4 ЗМИП размер.

До последните промени в ЗМИП определеният в чл. 98, ал. 4 ЗМИП размер на годишния оборот беше 20 000 лв. Това означаваше, че на практика почти всички активни организации в България бяха натоварени с административното задължение да изготвят оценка на риска и да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.[9]

При разглеждането и на двете промени на ЗМИП през 2023 г. БЦНП се застъпваше за увеличаване на прага от 20 000 лв. чрез обвързването му с предвидения минимален облагаем оборот, при който възниква задължение за лицата да се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност (към момента 100 000 лв.), и по този начин да се избегне нуждата от промяна на ЗМИП при настъпване на инфлационни или икономически промени. Това предложение бе частично възприето и в крайна сметка се прие увеличение на прага от 20 000 лв. на 50 000 лв. без посочване в мотивите как тази сума е определена. 

Така съгласно актуалните изисквания на ЗМИП задължените да изготвят собствена оценка на риска ЮЛНЦ са:

ЮЛНЦ, които не са изключени от обхвата на ЗМИП съгласно актуалния текст на чл. 4, т. 28 ЗМИП И:

А)  преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за: изпиране на пари или финансиране на тероризъм, прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност; отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма (виж чл. 98, ал. 5 ЗМИП); ИЛИ

Б) имат годишен оборот надхвърлящ 50 000 лв. 

За да изготвят собствена оценка на риска ЮЛНЦ трябва да използват Методологията и критериите за оценка на риска, публикувани на сайта на ДАНС – https://www.dans.bg/bg/msip-091209-menu-bul/kritsum-mitem-bul

 

Следва ли да се актуализира оценката на риска ?

Съгласно чл. 60 на Правилника за прилагане на ЗМИП оценката на риска се актуализира задължително на всеки две години. Доколкото обаче вътрешната оценка на риска трябва да отразява резултатите на националната и секторната оценки на риска и в Методологията и критериите за оценка на риска[10]публикувана от ДАНС актуализацията или приемане на национална или секторна оценка са изрично посочени като основания за актуализация на вътрешните оценки, е препоръчително всички ЮЛНЦ задължени да приемат вътрешна оценка на риска да я актуализират вземайки предвид резултатите от приетата през 2023 Оценка на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел.[11]

При изготвяне на актуализацията на вътрешните си оценки на риска ЮЛНЦ следва да вземат предвид идентифицираните със Секторната оценка на риска 4 вероятни заплахи от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел в Република България:[12]

– Фалшиво представяне и фиктивни организации с нестопанска цел;

– Отклоняване на легални средства, предназначени за хуманитарни програми;

– Злоупотреби с програми с цел популяризиране на философии, предназначени да насърчават религиозна омраза и разпространяване идеите на терористична организация;

– Връзки с терористични единици

Както и следните дейности и техни характеристики, които увеличават риска от злоупотреба от финансиране на тероризма:

1. Извършване на дейности в региони в риск от тероризъм или получаване/ изпращане на средства от/към такива региони; 

2. Получаване/изпращане на средства от/към региони, в които има въоръжен конфликт или война или от/към трети държави, в чиято национална уредба за борба с ИП/ФТ има установени стратегически слабости;

3. Непредоставяне от страна на религиозните организации на информация за дейностите си и извършените финансови операции по начин, който може да бъде проверен от съответен компетентен орган или липсата на задължение за това, какъвто е случаят с религиозните общности. 

4. Набавяне на средства чрез групово финансиране (т. нар. краудфъндинг) или използване на виртуални активи. 

5. Извършване на дейности, които изискват контакт с лица, уязвими към радикализация или пребиваващи в региони с подобна активност.[13]

 

Какви са новите изисквания по отношение на вътрешните правила ?

Всички ЮЛНЦ, които имат задължение да изготвят вътрешна оценка на риска, следва да изготвят и вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (чл. 101 ЗМИП). С двете промени на ЗМИП през 2023 г. бяха въведени някои промени в изискванията за съдържание на вътрешните правила посочени в чл. 101, ал. 2 ЗМИП, което налага и тяхното актуализиране. За улеснение на ЮЛНЦ и в изпълнение на изрично законово задължение (чл. 101, ал. 5 ЗМИП) на интернет страницата на ДАНС са публикувани Примерни вътрешни правила, които обаче все още не са обновени съгласно новите изисквания на ЗМИП. Затова е важно да се вземат предвид следните допълнение, които да се отразят при ползване на Примерните вътрешни правила. 

1) Изрично уреждане на реда за извършване на преглед, проверка и оценка на правилата, процедурите;

Съгласно изменения чл. 101, ал. 2, т. 4 вътрешните правила уреждат:

реда за извършване на преглед, проверка и оценка на правилата, процедурите и изискванията по тази алинея, от вътрешния контрол върху изпълнението на задълженията по т. 3;

Това налага изрично уреждане на процедура по преглед, проверка и оценка за разлика от предишните изисквания, които налагаха само уреждане на „възможност“ за осъществяване на този форма на контрол и надзор. Подходящо е тази процедура да се уреди като допълнение на чл. 7 от Примерните вътрешни правила.

2) Промени в правилата за обучение на служителите

До промените през 2023 ЗМИП изискваше във вътрешните правила да се уредят правила за обучение на всички служители на организацията. С промените в чл. 101, ал. 2, т. 14 изискването за обучение вече не се отнася за всички служители, а само за тези служители, чиито служебни задължения по преценка на организацията биха могли да имат отношение към контрола и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Същевременно обаче се въвеждат и нови изисквания:

• Следва във вътрешните правила да се уредят политики и процедури за проверка на професионалната компетентност и надеждността при наемане служители, чиито служебни задължения по преценка на организацията биха могли да имат отношение към контрола и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
• Следва във вътрешните правила да се уредят политики и процедури за текуща оценка на професионалната компетентност и надеждността на останалите служители, чиито служебни задължения по преценка на организацията биха могли да имат отношение към контрола и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;

 

3) Ясни критерии за разпознаване на съмнителни клиенти и съмнителни операции или сделки, свързани с изпиране на пари, наличие на средства с престъпен произход и финансиране на тероризъм;

С промяната в т. 1 на ал. 1, чл. 101 ЗМИП се детайлизира изискването за разпознаване на съмнителни сделки или операции като към тези свързани с изпиране на пари и финансиране на тероризъм се добавят и такива свързани с наличие на средства с престъпен характер.

Тази промяна ще наложи редакция в глава III “КРИТЕРИИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ ИЛИ СДЕЛКИ И КЛИЕНТИ” на Примерните вътрешни правила с цел съответствие с актуалния текст на чл. 101, ал. 1, т. 1.

Важно е да знаете, че ако в резултат на проверка се установи, че вътрешните правила не съответстват на закона или на акт по прилагането му, не са приети от компетентен орган, или предвидените в тях мерки не са достатъчни за постигане целите на закона, директорът на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" задължително дава на организацията указания за отстраняване на установените несъответствия. Указанията се изпълняват в срок до един месец от получаването им. В срок до три дни от изпълнението на указанията следва да се уведоми дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" (виж чл. 103, ал. 8 ЗМИП). Към налагане на санкция може да се пристъпи само ако указанията не бъдат изпълнени. 

 

Какви промени има по отношение на правилата за идентифициране на клиенти ?

Задължените ЮЛНЦ по ЗМИП следва да извършват идентификация на клиентите си съобразно установените с оценката на риска нива на риск като част от мерки за наблюдение на операциите и сделките с оглед изпълнение на задълженията си.[14] В контекста на дейността на ЮЛНЦ:

 „Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с организацията; понятието включва физически и юридически лица, които са дарители и бенефициенти на ЮЛНЦ, както и получатели на продукти и услуги от ЮЛНЦ.[15]

 

Това означава, че за някои ниско рискови категории клиенти може да не се налага идентификация. Например не се налага в общия случай идентификация на дарители при събиране на дарения чрез кутии за дарения или при продажба на стоки на благотворителни базари.[16] Процесът по идентификация на клиенти може да засегне ЮЛНЦ в два случая:

1. Когато ЮЛНЦ следва да извърши идентификация в качеството си на задължено лице по ЗМИП
2. Когато ЮЛНЦ е клиент на друго задължено лице по ЗМИП (например банка) и се явява обект на комплексна проверка. 

След приетите през 2023 г. промени в ЗМИП процесът по идентификация на чуждестранни юридически лица е усложнен и вече се изисква освен справка в съответния регистър по партидата на юридическото лице и изискване и съхраняване на заверено от законен представител или пълномощник на идентифицираното лице копие от учредителен договор, акт или други документи, необходими за проверка на данните, както и документиране на предприетите действия по идентифицирането.[17] Документите по изречение първо могат да бъдат предоставени по електронен път, ако във вътрешните правила са определени правилата за приемането им при спазване на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

 

По отношение на данните, които се събират за юридически лица, вече се изисква освен информация за контролните органи, органите на управление и представителство и вида и състава на колективния орган на управление да се установяват и конкретните физически лица в тези органи:

Чл. 54, ал. 4 ЗМИП: 8. (доп. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) контролните органи, органите на управление и представителство, включително и имената на членовете им, а когато някои от последните са юридически лица или други правни образувания – имената на физическите лица, осъществяващи контрола, управлението или представителството;

9. (доп. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) вида и състава на колективния орган на управление, включително и имената на членовете му, а в случай че последните са юридически лица или други правни образувания – и имената на физическите лица, осъществяващи участието в контролния орган;

По отношение на идентификацията на пълномощниците на клиенти – физически лица, е предвидена нова разпоредба (чл. 53, ал. 9 от ЗМИП)[18], с която по-ясно е регламентирано задължението и пълномощниците да се идентифицират по същия ред като клиентите – физически лица. В допълнение задължените субекти следва да изискват и доказателства за представителната им власт.

 

Какви са промените свързани с действителните собственици ? 

С новия чл. 63а ЗМИП се създаде нов процедура за вписване на действителния собственик в Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ към Агенцията по вписвания (АВ) и Регистър БУЛСТАТ. Съгласно нея задължените лица по ЗМИП и административните органи следва да уведомят АВ в 14 дневен срок, когато при изпълнение на задълженията си установят несъответствие между събраните от тях данни за действителните собственици на дадено лице и вписаните в съответния регистър данни за действителните собственици на същото.

След получаване на уведомление с приложени към него документи, относими към установеното несъответствието, Агенцията по вписванията извършва вписване относно наличие на уведомление за несъответствие по партидата на юридическото лице или друго правно образувание. След това АВ изпраща писмено уведомление на адреса на управление на юридическото лице или правното образувание, вписан в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ, до съответното юридическо лице или друго правно образувание за задължението да заяви за вписване промяна във вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или да представи документи, установяващи съществуването на вписаните обстоятелства по партидата на юридическото лице или друго правно образувание. В случай че писменото уведомление не бъде получено от законния представител на юридическото лице или на правното образувание или от негов пълномощник, уведомлението се счита връчено с изтичането на едномесечен срок от вписване на наличието на уведомление за несъответствие по партидата на юридическото лице или на правното образувание. В 7-дневен срок от получаването или връчването на уведомлението съответното юридическо лице или друго правно образувание подава в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ заявление за промяна на вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или заявление за заличаване на вписаното уведомление за несъответствие. С изрична правна норма е изключена отговорността на задължените по ЗМИП лица относно вреди настъпили във връзка с подадено от тях уведомление.

Новата процедура може да засегне ЮЛНЦ в два случая:

• Когато са задължени лица по ЗМИП, те следва да изпълняват задължението си да уведомяват АВ, когато при изпълнение на задълженията си установят несъответствие между събраните от тях данни за действителните собственици на дадено лице и вписаните в съответния регистър данни за действителните собственици на същото;
• Когато задължено лице по ЗМИП уведоми АВ относно несъответствие на вписаните обстоятелства относно действителен собственик по тяхната партида, да изпълнят задължението си да подадат заявление за промяна на вписаните обстоятелства относно неговия действителен собственик или заявление за заличаване на вписаното уведомление за несъответствие.

С промените в ЗМИП приети през юли 2023 също така се въведоха и нови изисквания за приложимите документи при заявяване на вписване на обстоятелства свързани с действителния собственик както и изискването да се вписва вида и обема на притежаваните права на действителните собственици. В тази връзка e приет нов образец на Декларацията по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която се подава към заявлението за вписване и промяна на обстоятелства за действителните собственици.   

Напомняме, че на интернет страницата на ДАНС са публикувани УКАЗАНИЯ за реда за определяне на физическите лица, които подлежат на идентификация като действителни собственици на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ)

Какви са новите задължения свързани със съхранение на информация ?

 

Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЮЛНЦ  учредените на територията на Република България юридически лица (включително и ЮЛНЦ) са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С промените от ЗМИП през 2023 г. се въведе задължение тази информация да се съхранява и 5 години след прекратяване на юридическото лице от неговите: управляващи и представляващи, ликвидатори и всички лица извън вече посочените, извършващи дейности във връзка с прекратяването на юридическото лице или друго правно образувание.[19]

 

Какво означава за НПО поставянето на България под засилено наблюдение ?

На 27.10.2023 Групата за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF) постави България под засилено наблюдение. 

Държавите, които са поставени под засилено наблюдение, работят активно с FATF, за да отстранят стратегическите недостатъци в режимите си за противодействие на изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия. Когато FATF постави дадена юрисдикция под засилено наблюдение, това означава, че страната се е ангажирала бързо да отстрани установените стратегически недостатъци в рамките на договорените срокове и подлежи на засилено наблюдение.[20]

В разпространения от FATF план за работа с България е заложено като мярка:

идентифициране на подгрупата НПО, които са най-уязвими към злоупотреба с финансиране на тероризъм, и демонстриране на първоначално прилагане на основан на риска мониторинг за предотвратяване на злоупотреби за целите на финансиране на тероризъм. [21]

Тази мярка се явява единствена директно свързана с НПО сектора и е добра основа за преразглеждане на подхода възприет в българското законодателство за противодействие на изпирането на пари и финансиране на тероризъм по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. До приемането на последните промени в ЗМИП всички ЮЛНЦ бяха задължени субекти по него. След промените в ЗМИП влезли в сила в началото на октомври преди съобщението на FATF вече са изключени някои категории ЮЛНЦ с цел съответствие с дефиницията на FATF за нестопанска организация. Въпреки това явно този подход не отговоря на логиката залегнала във възприетия от FATF подход основан на риска. Затова БЦНП ще продължи своята застъпническа работа с цел като задължени субекти по ЗМИП да се считат само категориите ЮЛНЦ , които въз основа на анализ са определени като най-уязвими към рискове от злоупотреба за целите на финансирането на тероризъм.