Гражданските свободи са все по-ограничени през последните пет години въпреки програмата на ЕС за демокрация, сочи нов доклад

– Гражданските свободи намаляват в ЕС и Западните Балкани;

– Политиките на ЕС допринасят за свиване на пространството за гражданското общество;

– Ограничения на правото на протести, свързани с изразяването на солидарност с палестинския народ в целия ЕС.

В навечерието на изборите за Европейски парламент новият доклад, публикуван от Европейския граждански форум, констатира, че като цяло отстояването на гражданските свободи в Европа са се влошили през последните пет години. След встъпването си в длъжност през 2019 г. ръководството на Европейската комисия пое ангажимент за „нов тласък на европейската демокрация“. Въпреки това, макар че Комисията въведе редица важни мерки за насърчаване на демокрацията, в доклада се констатира, че пространството за гражданското общество е продължило да се свива, което показва, че ЕС трябва да направи нещо различно, в повече, и по по-добър начин, за да подкрепи и защити гражданското общество.

Докладът включва и 15 глави за отделните държави. В няколко държави – членки на ЕС, се наблюдава значително влошаване на гражданските свободи, като се започне от Франция и се стигне до Италия, Гърция и Испания.

 

Гражданското пространство продължава да се свива през 2023 г.

През 2023 г. гражданското пространство продължи да се свива в няколко държави от ЕС. Например, държавите членки въведоха законодателство относно прозрачността на чуждестранното финансиране във връзка с чуждестранната намеса, което наподобява законите за „чуждестранните агенти“ в някои държави, като например Русия, и вероятно ще заклейми гражданското общество.

Нападенията чрез правен тормоз, SLAPP дела, криминализиране и очерняне продължават да будят безпокойство, а структурираното участие и диалогът с гражданското общество в изготвянето на политики остават слаби. Освен това през 2023 г. гражданското общество продължи да се сблъсква с широк спектър от предизвикателства, свързани с хронично недофинансиране.

Въпреки това гражданското общество, гражданските участници и защитниците на правата на човека продължиха да се мобилизират и да дават отпор на отстъплението от демокрацията, нарушенията на принципите на правовата държава и преките посегателства срещу гражданските свободи.

 

Основни тенденции през 2023 г. в България

• Предлагане на Закон за регистрация на чуждестранните агенти, подобен на руския закон за НПО, подкрепяно от крайнодесни партии;
• Ограничения на правото на протест за тези, които изразяват солидарност с Палестина, и за хората от LGBTQI общността;
• Новосъздаденият Съвет за развитие на гражданското общество едва функционира през 2023 г.

Гражданското пространство в България се оценява като стеснено. В доклада на Европейската комисия за върховенството на правото през 2023 г. няма препоръки относно гражданското пространство.

Крайнодясната партия "Възраждане" внесе отново Законопроект за чуждестранните агенти. Имаше няколко тревожни събития, свързани с мирните събрания, включително използване на прекомерна сила срещу протестиращи и забрана на протести, по-специално на тези, които изразяват солидарност с палестинския народ. Гражданското общество се сблъска с кампании за очерняне и стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP). Групите за защита на правата на LGBTQI хората и на жените бяха обект на нападения, обикновено извършвани от крайнодесни групи.

Въпреки че процесът на регистрация на организациите на гражданското общество стана по-лесен, представителите на гражданското общество нямаха адекватен достъп до процесите на изготвяне на политики, тъй като новосъздаденият Съвет за развитие на гражданското общество едва функционираше през 2023 г. Недостатъчното държавно финансиране доведе до зависимостта на гражданското общество от финансиране от ЕС и от частни източници, но секторът трудно получава достъп до финансиране от ЕС.

 

Политиките на ЕС допринасят за свиването на гражданското пространство

Гражданското пространство все повече се влияе не само от развитието на национално ниво, но и от законодателството и политиките на ЕС.

Въпреки важните промени, като например процеса на мониторинг на върховенството на правото, някои политики на ЕС допринасят за свиване на пространството за гражданското общество.

Например милитаризираният подход на ЕС към миграционните политики, застъпени и в Новия пакт за миграцията, ще доведе до по-нататъшни системни нарушения на правата на мигрантите, като същевременно криминализира мигрантите и тези, които ги защитават. Като част от пакета „Защита на демокрацията“, предложената директива за финансиране от чужбина рискува да стигматизира гражданското общество и да узакони рестриктивните закони за чуждестранните агенти в няколко държави членки, по подобие на същесвуващите такива в Русия и Грузия.

 

Следващата Комисията на ЕС трябва да предприеме спешни действия, за да обърне тази тенденция

В доклада се очертават редица спешни препоръки за действия, които Европейската комисия трябва да предприеме. Основната сред тях е разработването на всеобхватна европейска стратегия за гражданското общество, която да отговори на целия спектър от предизвикателства, пред които то е изправено.

„Ако бъдещият мандат на институциите на ЕС има сериозни намерения по отношение на ангажимента си за защита на демокрацията, той трябва да приеме цялостна Европейска стратегия за гражданското общество. Тази стратегия следва да осигури последователен подход във всички процеси на изработване на политики на ЕС за подкрепа, защита и разширяване на пространството за гражданското общество в Европа.“ – Джиада Негри, Координатор на изследванията и застъпничеството, Европейски граждански форум.

Пълният доклад можете да прочетете тук.

Главата, касаеща България и българското гражданско общество, вижте тук. Превод на български език, генериран от www.deeple.com ще намерите тук.