АНАЛИЗ: ПРИЕМАНЕ НА ГРУЗИНСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ АГЕНТИ В ПО-ШИРОК ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Фотография: Jelger Groeneveld, CC BY 2.0 , via Wikimedia Commons

 

Небезизвестният руски закон за „чуждестранните агенти“, приет през 2012 г., предизвика вълна от реакции в цяла Източна Европа и бившите съветски републики. Този закон и имитиращите го нормативни актове в чужбина имат за цел да класифицират организациите на гражданското общество (ГО), които получават финансиране от „чуждестранни“ източници[1] над определен праг (определен по различен начин в различните държави), като „чуждестранни агенти“, изисквайки от тях да се регистрират под този статут и да оповестяват тази информация през своите медийни канали. Закони за чуждестранните агенти започнаха да се появяват и в Европейския съюз – подобен закон в Унгария беше отменен от Съда на Европейския съюз (CURIA), а други се разглеждат в България и Словакия. Най-новата „победа“ в тази вълна на ограничаване на гражданското общество дойде в Грузия на 14 май, когато тази страна прие закон за ограничаване на чуждестранното влияние на фона на силни протести.

Законът за чуждестранните агенти в САЩ (известен като FARA) е приет през 1938 г. с цел борба с пропагандните канали преди Втората световна война. В настоящата си редакция законът е неясен в дефиницията за действия, които представляват достатъчно политическо участие от името на чуждестранни субекти.[2] Продължаващото съществуване на този рядко прилаган закон беше използвано като оправдание и от руския президент Владимир Путин, който заяви, че неговият закон за чуждестранните агенти е „същият“ като FARA.[3] Въпреки това руският закон (и грузинският му наследник) стигат дори по-далеч от американския закон в ограниченията си върху гражданското общество. Законът за чуждестранните агенти, приет в Русия през 2012 г., не изисква агентите да се занимават с „политическа“ дейност, както е в американския закон – просто наличието на чуждестранно финансиране се счита за достатъчно, за да се определи дадена организация като чуждестранен агент. Освен това той не прави разлика между чуждестранните източници, което означава, че може да се използва срещу широк кръг ГО – особено срещу тези, които действат на международно равнище или в партньорство с ГО в други държави.

Законът за „прозрачност на чуждестранното влияние“, приет в Грузия на 14 май, 2024 г., е точно копие на руския си вдъхновител. Той съдържа широка дефиниция за това какво представлява „чуждестранна сила“, предоставяща финансиране – тя може да включва чуждестранен държавен субект, физически лица, които не са грузински граждани, всяко юридическо лице, което не е установено в грузинското законодателство, и – което е важно – всякакъв вид организация, основана на правото на чужда държава или на международното право.[4] Тази последна разпоредба може да се тълкува така, че да включва практически всяка ГО, която работи в няколко държави, или всяка ГО, която се фокусира върху въпроси, обхванати от международното право, които са спорни в Грузия (например: правата на ЛГБТИК+). Този проблем вече е бил наблюдаван в Русия, където ГО, работещи по въпроси като правата на ЛГБТИК+ или опазването на околната среда, са били изправени пред съдебни дела за това, че не са се регистрирали като чуждестранни агенти.[5] Реториката, свързана със закона, също показва неговата геополитическа насоченост – партията „Грузинска мечта“ твърди, че нейната цел е да ограничи влиянието на САЩ и ЕС в грузинската политика – стъпка, която би могла да заздрави отношенията им с Русия. Критиците в Грузия, включително президентът Саломе Зурабишвили, определят закона като част от руска кампания за дестабилизация, която може да навреди на присъединяването на страната към ЕС. Това е особено прозорливо, като се имат предвид големите разлики между новия закон и настоящото проектопредложение на ЕС относно прозрачността на представителството на интереси.

Разликите между законодателството на Грузия и предложението на ЕС са сериозни, особено в светлината на статута на Грузия като кандидат за бъдещо членство. В изявление на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от април 2024 г. се споменава, че този закон противоречи на препоръките, отправени към Грузия за присъединяване към ЕС, а именно препоръките относно свободното функциониране на организациите на гражданското общество и борбата с дезинформацията.[6] Ако Грузия желае да продължи по пътя на своето членство в ЕС, този закон ще представлява голямо предизвикателство, като се има предвид, че едно от изискванията в предложението на ЕС ще бъде държавното законодателство да не се отклонява от разпоредбите на Съюза, независимо дали в посока на по-силно или по-слабо ограничаване.[7] Езикът, използван в двата закона, показва техните различия. В проектозакона на ЕС използването на „представителство на интереси“ като ключов термин показва, че той е насочен към действията на организациите и техните донори, докато използването на „чуждестранен агент“ в Грузия поставя акцент върху самите организации. В предложението на ЕС също така се признава, че дейностите по представителство на интереси могат да имат легитимни и полезни цели, докато грузинският закон служи за заклеймяване на всички организации с международни връзки, като изисква от регистрираните организации да оповестяват публично своя статут на „чуждестранен агент“. [8]

Опитът на Унгария да въведе подобно законодателство през 2017 г. (който по-късно беше отхвърлен от CURIA) дава известна представа за това как такъв закон може да се приложи в държава – членка на ЕС. Подобно на законодателството в Грузия, унгарският закон използва широка дефиниция понятието „подкрепа от чужбина“, за да оправдае засилването на натиска върху ГО. Решението на CURIA се основава на две нарушения на правото на ЕС. Първото е нарушение на чл. 63 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), който закрепва правото на свободно движение на капитали в рамките на Съюза. Установено е, че опитът на Унгария да ограничи финансирането от други държави членки за унгарски организации нарушава тази разпоредба. Установено е също, че унгарският закон е в нарушение на чл. 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на ЕС, които се отнасят до правото на свободно сдружаване и правото на неприкосновеност на личния живот (тъй като унгарският закон би изисквал разкриването на лични данни, принадлежащи на ръководителите на организациите). Въпреки че Унгария състави и отмени закона, заместващото го законодателство, въведено през 2021 г., все още има потенциал да навреди на капацитета на унгарските ГО.[9] Продължаващите усилия на Унгария за ограничаване на дейностите на гражданското общество представляват сериозно засилване на тази тревожно разширяваща се тенденция в ЕС – опасение, което се потвърждава от „успеха“ на закона в Грузия. Дали това ще създаде по-голяма подкрепа за приемането на настоящото проектопредложение на ЕС, предстои да разберем. Въпреки това, вълната продължава да залива Европа – България може би е следващата.

Еквивалентното законодателство за чуждестранните агенти в България е предложено от националистическата партия „Възраждане“ в края на 2022 г. и оттогава се преразглежда в парламента. Законопроектът включва широк кръг от чуждестранни източници на финансиране, сред които не само чуждестранни държавни структури, които ще бъдат използвани за ограничаване на дейността на българските ГО, включително фондации и организации с нестопанска цел, базирани в чужбина.[10] Подобно на унгарския си предшественик, този закон вероятно ще бъде признат за нарушаващ разпоредбите на ДФЕС относно свободното движение на капитали. Като се има предвид смразяващият ефект, който според прогнозите новият закон в Грузия ще има върху кандидатурата на тази държава за членство в ЕС, българският проектозакон може да предизвика подобни сътресения – потенциално още по-голямо забавяне на влизането на България в еврозоната. Ако този проектозакон продължи да бъде разглеждан в парламента след предстоящите избори на 9 юни 2024 г., България рискува да навреди на статута си в ЕС, да не говорим за сериозните щети за нейното гражданско общество и ГО и техните полезни операции.

Автор: Тара Ослър,

Студент по право втори курс в

Университета МакГил, Монреал, Канада,

и стажант в БЦНП в рамките на

Международната стажантска програма по правата на човека на Центъра за човешки права и правен плурализъм МакГил