Становище по предложено удължаване срока за пререгистрация на ЮЛНЦ

ДО:

Г-ЖА АННА АЛЕКСАНДРОВА

Председател на Комисията по правни въпроси

44-то Народно събрание

НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

Членове на Комисията по правни въпроси

44-то Народно събрание

 

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, вх. № 002-01-51 от 15.10.2020 г. от Министерски съвет

                                                                          

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, 

Български център за нестопанско право (БЦНП) е фондация в обществена полза, която подкрепя изработването и прилагането на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България. Ние сме участвали в разработването и обсъждането на редица закони, имащи отношение към дейността на юридическите лица с нестопанска цел като Закона за юридическите лица с нестопанска цел^[1], Закона за нормативните актове и други. Повече за нас и нашата работа може да намерите на www.bcnl.org.

Обръщаме се към Вас във връзка с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона юридическите лица с нестопанска цел, вх. № 002-01-51 от 15.10.2020 г. от Министерски съвет. БЦНП участва в обсъжданията при приемането на измененията в ЗЮЛНЦ през 2016 г., с които се въведе т.нар. регистърна реформа за ЮЛНЦ, както и активно подкрепя гражданските организации в процеса на пререгистрация – чрез обучения, разяснителни материали и индивидуални консултации.

В резултат на този си опит и познаването на гражданския сектор в България изказваме следните съображения, които се надяваме да имате предвид при обсъждане на законопроекта:

 

Пропуск в елиминиране на един от факторите, довели до реалните затруднения за извършване на пререгистрацията от страна на ЮЛНЦ

Основно затруднение за ЮЛНЦ в периода на извънредното положение и при обявената извънредна епидемична обстановка беше отказът на Агенция по вписванията да признае за легитимно проведено заседание на върховен орган на ЮЛНЦ такова, което се е провело от разстояние при спазване на съответните изисквания за кворум и лично гласуване. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) такава възможност се предвиди за държавни и местни органи, съвети, комитети, комисии, включително органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица – чл. 6а от закона.

В чл. 32, ал. 3 от ЗЮЛНЦ изрично е дефинирано, че присъстващо е и „лице, с което има двустранна телефонна или друга връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и вземането на решения“, но това е само по отношение заседанията на управителния съвет. Допълнително, в чл. 32, ал. 5 е предвидена и възможността за вземане на неприсъствени решения. Такава възможност има и за останалите частни субекти – юридическите лица, регистрирани по Търговския закон – предвидена в чл. 139, ал. 2 и чл. 238, ал. 3.

Имайки предвид липсата на предвидимост в налагането на ограничителните мерки (в частност по отношение събирането на хора в затворени помещения) и развитието на епидемичната обстановка, считаме за разумно да се предвиди възможност за провеждане на заседания на върховния орган на ЮЛНЦ и от разстояние, при спазване на съответните изисквания за кворум и лично гласуване. Подобна промяна е в съответствие и с динамиката на обществените отношения и използването на дигиталните инструменти за осъществяване на връзка и комуникация, както и ще елиминира противоречива съдебна практика по отношение легитимността на дистанционно провеждане на заседания на върховния орган на ЮЛНЦ.[2] Такова изменение може да се предвиди с допълнение на чл. 27 от ЗЮЛНЦ с нови ал. 2 и 3 с текстове, аналогични на чл. 32, ал. 3 и ал. 5 от същия закон, съответно чл. 139, ал. 2 от ТЗ спрямо неприсъственото вземане на решения от ОС.

 

Пропуск в отразяване на предложеното удължаване на срока за пререгистрация спрямо сроковете за обявяване на актове по реда на Закона за счетоводството

С §55 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (обн. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. – ДВ, бр. 37 от 2019 г., в сила от 07.05.2019 г.) се въведе яснота по отношение сроковете за обявяване на годишните доклади за дейността и годишните финансови отчети по Закона за счетоводството спрямо момента на пререгистрация. При удължаване срок за пререгистрация следва да се предвиди и съответна промяна в цитираната разпоредба с оглед точното прилагане на нормативните изисквания:

§55. „До изтичането на срока за пререгистрация чрез вписване в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията по § 25 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г.) годишните финансови отчети и докладите за дейността по Закона за счетоводството се публикуват, както следва:

1. в срок до 30 юни на текущата година годишните финансови отчети и докладите за дейността за предходната година – в икономическо издание или в интернет, когато за лицето не са настъпили условията по т. 2 – 4; лицето трябва да осигури свободен безплатен достъп до публикуваните му отчети и доклади и при поискване да посочи мястото, където са публикувани;

2. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2018 г. до 31 май 2019 г., публикуват в срок до 30 юни на 2019 г. отчетите за 2017 и 2018 г.;

3. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2019 г. до 31 май 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2020 г. отчетите за 2017, 2018 и 2019 г.;

4. лицата, пререгистрирани в периода от 1 юни 2020 г. до 31 декември 2020 г., публикуват в срок до 30 юни на 2021 г. отчетите за 2017, 2018, 2019 и 2020 г.

 

Неотносими аргументи за удължаването на срока на пререгистрация, доколкото то няма да промени цитираните в мотивите обстоятелства

По отношение на останалите аргументи, споменати в мотивите на вносителя:

• Брой пререгистрирани ЮЛНЦ спрямо предварително очакваните (14 506 към очаквани 30-35 000): предложеното удължаване на срока няма да доведе до решаването на потенциалния проблем не всички ЮЛНЦ да са информирани за процедурата и периода, в който следва да се пререгистрират. За целта следва да се проведе активна информационна кампания чрез използването на обществено достъпни медии и канали, за да се гарантира спазването на задълженията на ЮЛНЦ да инициират процедурата по пререгистрация и същевременно да се защитят максимално техните права и интереси да продължат дейността си.
• Непререгистрираните няма да бъдат служебно заличени, но и няма да могат да функционират – в мотивите е използван терминът „латентно състояние“, като това обстоятелство няма да се промени с предложеното удължаване на срока на пререгистрация за онези ЮЛНЦ, които не инициират процедурата за пререгистриране. С оглед гарантиране, че активните граждански организации ще спазят задължението си за пререгистрация насърчаваме провеждането на засилена информационна кампания – както посочваме и в предходния абзац. Независимо дали и с какъв период се предвиди удължаване срока за пререгистрация, необходимо е навременно и достъпно предоставяне на информацията, за да се предотвратят нежеланите последици за непререгистриралите се.

 

 

Доколкото в хода на подготовка и преди внасяне на законопроекта не са проведени обществени консултации, съобразно прилагането на § 1а. от Преходните и заключителни разпоредби на ЗНА, считаме за необходимo при обсъждането на законопроекта на първо четене в комисията да бъдат взети изложените съображения и да се гарантира участието на заинтересованите страни.