Пряко държавно финансиране на неправителствените организации

• Понятие и видове

Темата за прякото държавно финансиране е тясно свързана с взаимоотношенията, съществуващи между държава и неправителствени организации, механизмите, чрез които се осъществяват тези взаимоотношения и принципите, на които се основават.
Прякото държавното финансиране на неправителствения сектор традиционно се осъществява чрез отпускането на субсидии, реализиране на грантови схеми, възлагане на обществени поръчки. Тези форми на финансиране могат да бъдат предоставяни както на централно ниво от държавния бюджет /чрез парламент, отделни министри/, така и на местно ниво, чрез местните бюджети. От изброените механизми за пряко държавно финансиране субсидиите и грантовете са най-често използваните в страните от Централна и Източна Европа. Те са и обект на коментар в настоящия анализ:

• Субсидията като форма на пряко държавно финансиране

Субсидия /от лат. Susidum – помощ, подкрепа/ – форма на пряко държавно финансиране, което не е свързано с осъществяването на определен проект или дейности от НПО. Отпускат се за обща подкрепа на организациите от държавния или местния бюджет.
В повечето случаи субсидиите се отпускат на организации, които имат значителен принос за изпълнението на държавни политики. Обикновено субсидиите се уреждат със закон и се отпускат от органа, който е отговорен за изпълнението на съответната държавна политика. Финансиране чрез субсидии се извършва по отношение на големи международни организации като Червения кръст, национално представени формирования, големи организации – доставчици на услуги и други.
Практиката да се отпускат субсидии на подобен род организации може да се определи като дискриминационна спрямо останалите НПО, които осъществяват дейностите си в същите сфери, в които работят и субсидираните организации.
Подходът да се субсидират подобен род организации е типичен за страните от Централна и Източна Европа, където съществува традицията да бъдат подкрепяни организации, създадени по време предишната система на държавно управление.

2. Грантове като форма на пряко държавно финансиране

Другата популярна форма на пряко държавно финансиране са грантовете. Грантовете се предоставят чрез централните правителствени институции, чрез отделни министри или други държавни органи. При грантовите схеми държавата очертава определен кръг цели и политики, които трябва да бъдат изпълнени, без да посочва средствата за постигането им. НПО оформят идеите си за това как най-добре може да се постигне предначертаната от държавата цел в проект, с който кандидатстват. Например: правителството си поставя за цел да намали процентът на безработни жени. Наред с другите мерки, които може да предприеме е и тази да стартира грантова програма за НПО, чрез която тази социална цел да се постигне по-бързо и по-добре.
При отпускането на гранта се цели реализирането на определена социална цел, чието постигане е от значение, както за държавата, така и за съответното НПО.

Чрез грантовете се осигурява финансиране за редица дейности от доставка на социални услуги /каквото е положението в Германия, Хърватия и Великобритания/ до изпълнението на програми, свързани със задълженията на съответната страна по международни програми /както е в Швеция и Германия/.
В какво се изразява разликата между двете форми на държавно финансиране:
Грантът се отпуска за осъществяването на определен проект, свързан с постигането на определени резултати. Субсидията не се отпуска за конкретен проект или за постигането на конкретни резултати.
Грантовете обикновено се отпускат на конкурсен принцип, въз основа на решение на колегиален орган, почиващо на обективни критерии. Субсидиите обикновено се отпускат на база на индивидуално административно решение на държавен орган.
Степента на отчетност и контрол са по-високи при грантовото финансиране, отколкото при субсидиите.

Регулиране на грантовете:
Грантовото финансиране, осъществявано от държавата се урежда чрез закон или нормативен акт, регламентиращ дейността на органа, извършващ финансирането. В държави, където са създадени специализирани институции, занимаващи се грантово финансиране на НПО сектора, съществуват, както отделен устройствен акт, уреждащ дейността на съответната институция, така и Кодекс, Правилник или друг акт, съдържащ правилата и добрите практики при отпускане на финансирането. Във всички случаи е добре на законово равнище да се уредят базисните принципи и правила, на които почива държавното финансиране под формата на грант, а в подзаконови актове да се детайлизира самата процедура. По отношение на финансирането от ЕС, в законодателствата на всички нови държави–членки има норми, регулиращи отпускането на грантове от европейските фондове.

Как и от кого се отпускат грантовете:
Често грантовете са отпускат директно от членове на правителството /министри/ или от правителствени агенции. Например датския министър по социалните дейности е отговорен за отпускането на така наречените “базисни грантове” на доброволчески организации, работещи в сферата на социалната дейност. Във Великобритания тази функция се изпълнява от местните офиси на различни правителствени организации /за образование, заетост, здравеопазване/.
Ролята по отпускане на грантове може да се изпълнява и от специално създаден орган /като Националния граждански фонд в Унгария, Фондацията за развитието на гражданското общество в Хърватия/.
В Германия правителството подпомага национална мрежа от НПО, която впоследствие разпределя отпуснатите средства между членовете – организации. Финансирането от Европейската комисия се извършва чрез националните или местни власти на отделните страни членки .

При отпускането на грантово финансиране, правителството може да наложи някои ограничения, като това да предвиди финансиране само на организации, развиващи дейност в обществена полза /така наречените публични организации/, или да ограничи потокът кандидати като предвиди финансиране само за определени дейности като здравеопазване, образование, култура и др.
Грантовете обикновено се отпускат чрез открита процедура по кандидатстване /конкурс/, като финансирането е ефективно от момента на подписването на договора между гранто-отпускащият орган и организацията – получател на финансирането. Средствата за финансиране чрез грантове идват от бюджета /централен или местен/, но могат да произхождат и от специални фондове, създадени от алтернативни източници на приходи .

Принципи и добри практики при отпускането на грантовете:
Основни принципи при отпускане на грантовете, възприети от редица европейска страни са:
Прозрачност и откритост – тези принципи се свързват с осигуряването на максимално ясна процедура по кандидатстване, предвиждането на недвусмислени правила при оценяването на предложенията и при избора на печеливш кандидат. Тези принципи се свързват с изискванията да се публикува обявата за отпускане на грант в национални и местни медии; изпращане на копие от публикацията до потенциални кандидатстващи организации; даване на подходящ срок за кандидатстване, определяне на обективни критерии, по които ще се допускат и оценяват проектите и публикуването на тези критерии; публикуване също на имената на избраните организации и др.
Еднакво третиране на кандидатите – този принцип се свързва с установяването на обективни критерии, които ще гарантират отсъствието на каквито и да било дискриминационни елементи, а така също и на факта, че успешният кандидат е избран на база на качествата на предложения проект.
Свободно и честно състезание – този принцип означава, че информацията за държавно финансиране е разпространена максимално и широко сред потенциалните кандидати, окуражавайки участието им;
Отчетност – разходване на отпуснатите средства по отговорен начин и съгласно разписаното в проекта и с оглед ясни отчетни правила.
Към тези принципи могат да се добавят и някои добри практики, предхождащи процедурата по отпускане на гранта.
Стратегическият подход е особено важен при вземането на решение за реализирането на грантова програма. Той включва разработването на стратегия или на програмни документи, които да дават насоките и определят целите, преследвани с отпускането на грантовете. Добра практика е в обсъждането на програмните документи да се включат и заинтересованите лица. В кръга на заинтересовани лица се включват, както представители на правителството и на другите органи, отговорни за определянето на политики, така и независими експерти и потенциалните бенефициенти. При определяне на бъдещите насоки на държавното финансиране е уместно провеждането на консултации и с представители на НПО сектора.
Следващата стъпка е свързана с разпространението и обсъждането на грантовата стратегия /програма.
Предварителното разпространение на стратегията, с което се осигурява информираността на НПО за бъдещи финансирания на един по-ранен етап, им дава възможност за по-добро планиране източниците им на финансиране.
След реализирането на грантовата програма, органът, който я е обявил и отпуснал финансирането следва да докладва изпълнението й в края на всяка година. Оповестяването на достиженията и постигнатите резултати по грантовите програми е и форма на отчетност пред широката общественост. Примерът, който може да се даде е с Националния граждански фонд в Унгария. Председателят на фонда е задължен да докладва пред парламентарния комитет по човешки права, малцинства и религии веднъж годишно за реализирания напредък по достигането на целите на фонда. Парламентът с гласуване приема доклада му.

ВИДОВЕ ГРАНТОВЕ:

Едно от основните деления на грантовете е според вида подкрепа, която се оказва с отпускането им. В този смисъл грантовете се делят на проектен и институционален.

1. Проектен грант

Проектният е грант е правният инструмент, чрез който се отпускат средства за реализацията на определен проект, целящ постигането на определени правителствени политики.
Грантът се отпуска на конкурсен принцип. Правилата за провеждан на конкурс, критериите за оценка и избор на постъпилите предложения са предварително зададени. По принцип неограничен брой кандидати могат да кандидатстват, стига да отговорят на условията за допустимост. След избора на проекти се сключва договор с организацията/ ите разработили печелившия проект/и.

2. ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ГРАНТ

При институционалния грант за разлика от проектния се подкрепя съществуването на самата организация за определен период от време. Този вид грант не е свързан с постигането на определени резултати от подкрепяното НПО. С институционалния грант, за разлика от проектния се покриват оперативните разходи на финансираните организации.
Институционалната подкрепа следва да се отпуска на организации, които със самото си съществуване спомагат за развитието на гражданското общество или биха реализирали политики, постигането на които е от дългосрочен интерес за правителството.
Разграничението между двата видове грантове е в степента на конкретност. При проектния грант правителството има определени очаквания, спрямо НПО грантополучател. Тези очаквания се реализират с осъществяването на определен проект. Обратно при институционалния грант правителството няма конкретни очаквания. То подкрепя определена организация заради целите й, политиките които преследва, дейността, която развива като цяло.

Като общ принцип и за двата вида грантове трябва да се изведе положението, че отпускането им следва да почива на обективни критерии при избора на организацията, която ще се финансира.
Основен въпрос, който се поставя по отношение на институционалния грант е въпросът за отчетността. Тъй като при него финансираната организация не следва да отчита конкретни резултати, съществува известна неяснота за какво точно са разходвани държавните средства. От друга страна голям плюс на този вид подкрепа е, че спомага за повишаване на финансовата устойчивост на подкрепените организации. В стратегията си за държавно финансиране, правителството трябва задължително да предвижда и отпускането на такъв тип грантове, съобразявайки факта, че НПО трудно получават институционална подкрепа от други донори. При отпускането на институционална подкрепа е добре да се подпомогнат организации, които подкрепят неправителствения сектор; организации, които биха били способни от своя страна да осигурят институционална подкрепа на други НПО, на базата професионално и независимо взети решения. Възможно е правителството да създаде институции подобни на тези в Унгария и Хърватия, състоящи се от независими експерти и професионалисти, занимаващи се и с отпускането на институционални грантове от името на правителството.

Стратегически и практически е добре правителството да комбинира финансирането и чрез двата типа грантове. И в двата случая трябва да съществуват обективно зададени критерии, по които да се избират финансираните организации.

Според времето, за което се отпускат грантовете се делят на КРАТКОСРОЧНИ и ДЪЛГОСРОЧНИ

Все още е дискусионен въпросът за идеалния срок на гранта. Повечето правителствени програми подкрепят проекти със срок до една година. Това е логично, тъй като правителствените агенции работят на базата на годишни бюджети.
Краткосрочните грантови схеми са подходящи, когато проектният цикъл от планиране, изпълнение и оценяване не надхвърля една година. Когато проектите изискват по-дълъг период за планиране и резултатите по тях не могат да бъдат постигнати в рамките на една година е подходящо дългосрочното финансиране.

Друг въпрос, свързан с реализирането на грантовите схеми са източниците на средства за отпускането на грантовете. Средствата за отпускане на грантове освен бюджета, държавен или местен могат да идват от алтернативни източници като лотарии, игри на късмета, както и от постъпления от приватизация.

Някои държави са преценили, че част от лотарийните постъпления могат да се използват за укрепване на гражданското обществото и в частност на неправителствения сектор. Пример за такива държави са Обединеното Кралство и Хърватия. В Хърватия например има специален закон, регламентиращ хазартните игри. Съгласно този закон, 50% от приходите от игрите на шанс се разпределят между НПО-та в страната. За 2007 г. постъпленията ще се разпределят за следните дейности:
30,5% – спорт;
8% -за борба срещу дрогата и други видове зависимост;
4% – за социални и хуманитарни дейности;
28% – за дейности, свързани с подпомагането на хора с увреждания;
6,5% – за техническа култура;
3,5% – за дейности, свързани с извънинституционално обучение и отглеждане на деца и подрастващи;
14,5% – за развитие на гражданското общество.

Примерът с Хърватия.

Държавното финансиране в Хърватия се осъществява при действието и координацията на следната мрежа от институции и органи.
Право да договорят и отпускат финансиране имат отделните министри, в рамките на ресора, за който отговарят.
Паралелно с това през 2003 г. правителството в Хърватия учредява Национална Фондация за развитие на гражданското общество /Фондацията/ с основна цел да допринася за развитието на гражданското общество в Хърватия.
С основаването на подобна Фондация се е целяло също и преминаването децентрализиран модел при отпускането на държавни средства.
Отделно действа и Съвет за развитие на гражданското общество – специализиран, консултативен орган към правителството на Република Хърватия, който осъществява мониторинг, анализ и оценка на отпуснатите от държавния бюджет средства.

С това паралелно съществуване на гранто-отпускащи органи, един от които е Фондацията, която е автономна при взимането на решения за отпускане на средства, се дава възможност за действителна подкрепа на неправителствения сектор чрез държавно финансиране. Обяснението е в това, че Фондацията може да финансира дейности и програми, които не е необходимо да съвпадат с политиките, водени от отделните министерства. Като последица се появява по-равномерното разпределение на средства между участниците. Така например Фондацията подкрепя няколко типа програми, свързани със стратегическите цели, които си е поставила. Измежду тях са приносът на гражданските инициативи към общността, съвместни проекти на НПО с местни или регионални самоуправляващи се организации за подобряване условията на живот в местната общност или за развитие на местни партньорства. Финансират се проекти, които допринасят за развитието на гражданското общество като такива свързани с развитието на доброволчеството, проекти, свързани с усъвършенстването на демократичните институции и установяване върховенството на закона, проекти, свързани със застъпничество. Фондацията отпуска и институционална подкрепа за развитието на организациите или за стабилизацията им за период от 3 години.

• Правна регламентация и форми на пряко държавно финансиране на НПО в България

Легалното понятие, което се използва за означаване на безвъзмездната финансиране, отпускано от държавата на НПО е субсидия. Грантовото финансиране, като форма на държавно финансиране не е терминологично и видово обособено в законодателството ни, въпреки, че определена негова разновидност се среща в България.
До 2005 г. в България държавното финансиране на НПО се е осъществявало единствено под формата на отпускане на субсидия. Традиционно са субсидирани определен род организации, като Български институт по стандартизация, Съюзът на инвалидите и др. Ежегодно в държавния бюджет се предвижда определена сума за субсидиране на този род организации. Изборът им не се осъществява на конкурсен принцип. Няма яснота по какви критерии се избират тези организации, което създава напрежение в сектора и предизвиква недоволството на останалите НПО, до които е невъзможен този източник на финансиране. Като положителна стъпка в системата на държавно финансиране в България може да се отчете, предвиденото в закона за държавния бюджет положение, според който субсидираните не на конкурсна основа организации нямат да право да кандидатстват за финансирането на ЮЛНЦ, осъществявано на конкурсен принцип по реда на Закона за бюджета.
От 2005 г. в Закона за държавния бюджет се предвиди финансиране на НПО за разработени от тях проекти в определени от закона области. Финансирането се извършва на конкурсен принцип и за финансиране могат да кандидатстват само организации, извършващи дейност в обществена полза. Конкурсното финансиране може да се отчете като голям успех, допринасящ за финансовата устойчивост на НПО. Чрез него се разшири кръгът от държавно подкрепяните организациите, което се оценява като положителна крачка срещу фаворизирането на определен род организации.
Въведеното пред 2005 г. безвъзмездно финансиране на ЮЛНЦ носи някои от белезите на грантовото финансиране, но има много отношения, в които трябва да се доразвие и усъвършенства.

Характеристиките на държавното финансиране, осъществявано на конкурсен принцип са:

• Правната регламентация на държавното финансиране се съдържа в Закона за държавния бюджет /за съответната година/, и Постановления на МС, разписващи изпълнението на Закона за държавния бюджет. Подробно процедурата по кандидатстване, критериите за оценяване на проектите са дадени в Насоки по кандидатстването, издадени от Министъра на финансите и Министъра на правосъдието.

Препоръка: процедурата по кандидатстване и оценка на проектите е разписана в акт, който няма нормативен характер. Добре би било, правилата уреждащи процесът на кандидатстване да са изрично уредени в закон или подзаконов нормативен акт. Това би гарантирало приложимостта им и би осигурило създаването на трайна практика, препятстваща злоупотреби.

• Процедура по кандидатстването, критерии за оценка на проектите

• Възприет е едностепенния процес на кандидатстване. При него органът, допускащ кандидатите и този, който взима решението са един и същ. При двустепенното кандидатстване има обикновено два органа. Единият /комисия/ или комитет, който взема решение по допустимостта на кандидатите, а другият оценява проектите и взима решение кои са печелившите организации.

При една от разновидностите на двустепенния процес, на първия етап от оценяването, кандидатите представят само резюмета на проектите. При преминаване на първоначалната селекция, пред органа по оценка и избор на предложенията се представят изцяло развити проекти.
Като практика в някои страни се използва и създаването на база данни с кандидатстващи организации. Предимство е, че кандидатстващите организации не биват затруднение административно да представят непрекъснато едни и същи документи, най-често, засягащи основни положения на организацията им. В случай, че проектът им бъде одобрен се изискат и представят всички релевантни за организацията документи.

• Органът, който оценява и избира проектите, които ще се финансират е комисия от 10 души, състояща се от представители на различни министерства.

Друга възможна практика при отпускане на държавно финансиране е създаването на специална институция, както Фондацията за развитието на гражданското общество в Хърватия или Националния Граждански фонд в Унгария. Практиката на тези страни показва, че функционирането на такива институции е крачка напред към децентрализирането на държавното финансиране и е допълнителна гаранция за избягване на политизирането при взимане на решения за финансиране. В тази връзка може да се спомене, че съставът на подобни институции е от независими експерти, а в Унгария и Хърватия са включени и представители на НПО. Това разбира се, е довело до поставянето на въпроса за конфликтите на интереси, неизбежно възникващи при кандидатстването на организация, чийто представител е в оценяващия орган. По тази причина много детайлно са били разработени правила, гарантиращи независимостта при взимането на решение и избягване на конфликта на интереси.
Важен въпрос, който се поставя във връзка с оценяващия орган, е какъв да е персоналният му състав. В България е възприето решението, че членове на комисията са представители на различни министерства, в чийто ресор попадат дейностите, за които ще се отпуска финансирането. Друг въпрос, който може да се постави във връзка с персоналния състав на оценяващия орган е заплащането. В България участието в Комисията, оценяваща предложенията безплатно. Това решение е правилно, тъй като в състава й влизат държавни служители, и може да се приеме, че това е част от задълженията им.

• Формат на обявлението за финансиране и разпространението му:

В България този елемент от процеса на финансиране не е добре развит. Организациите се информират за предстоящо финансиране едва след обнародването на Закона за държавния бюджет. Актовете, регламентиращи финансирането могат да се открият на страницата на Министерството на финансите. В момента НПО организациите са активни в това да намерят източник на информация предстои ли финансиране и кога. Акцентът обаче, трябва да е поставен върху правителството. То трябва да съдейства на организациите чрез навременно публикувана информация, достигаща до широк кръг адресати.
По горе бе отбелязано колко е важно обявлението за предстоящо финансиране да достигне до възможно по-широк кръг от хора. Едни от най-популярните начини за разпространение на обявлението за финансиране в някои вропейски страни са:

• Интернет страница на съответното министерство или на агенцията, отпускаща финансирането.
• Чрез база данни, разработена от съответното министерство за НПО, кандидатствали по финансирани от него програми и разпространението до тези НПО на информация за предстоящо финансиране посредством електронен бюлетин.
• Професионалните мрежи на организациите
• В някои държави има изискване за публикуване на предстоящото финансиране в национална медия в определен период преди самото обявление.

Могат да се заимстват и други добри практики, развити в другите страни – обявлението трябва да написано на ясен и разбираем език, да съдържа цялата необходима информация относно процедурните и технически изисквания по кандидатстването. Обявлението трябва да недвусмислено по отношение на това кой може да кандидатства, какви цели се преследват с финансирането, какви резултати се очаква да бъдат постигнати.
Някои правителствени агенции обнародват дори таблица с точките за всеки от критериите, по които се извършва оценяването. Критериите, по които ще се извършва оценяването трябва да са подготвени преди самото обявяване на финансирането. По този начин ще бъдат отразени като изисквания в самото обявление. Добре е, също така, да се публикува информация какво следва да се очаква след кандидатстването – какви са условията по договора, кога започва финансирането, на вноски ли се прави, какви са изискванията за отчетност на кандидата.
Изводът, който може да се направи, е че механизмът за разпространение на информацията в България за предстоящо финансиране трябва да се усъвършенства.

• Срокове:

Като изключително важен принцип при държавното финансиране на конкурсни начала е наличието на подходящ срок, в който кандидатстващите организации се запознаят с процедурата по кандидатстване и се подготвят с написването на проект. По-горе бе изяснено, че финансирането на конкурсен принцип е регламентирано в Закона за държавния бюджет за съответната година. С подзаконов нормативен акт – Постановление на МС се определя срока, в който желаещите да получат финансиране организации могат да кандидатстват. Анализът на последните 3 години, откакто съществува финансиране на конкурсен принцип в България, показва, че се дава подходящ срок за кандидатстване на организациите. Този срок е около 2 месеца от обнародване на Постановлението в ДВ. Не може да се конкретизира какъв е идеалният срок, но практиката на другите страни сочи, че всеки срок под 30 дни се приема за твърде кратък.
Въпреки относително подходящия срок, който се отпуска в България. /Относително, тъй като срокът следва да се съобрази и с нивото на подготвеност на организациите в България да разработват проекти/ има известната несигурност по отношение на срока за кандидатстване. Това е така, тъй като този срок се урежда в Постановлението на МС за изпълнение на държавния бюджет за съответната година. Не е фиксирано кога трябва да се подготви и обнародва това постановление. Логично е да е в кратък срок от приемането на бюджета, но така ли иначе зависи от степента на подготвеност и на бързината на лицата, отговорни за подготовката му. С други думи НПО са поставени в ситуация на очакване и несигурност. Кога ще се обнародва Постановлението, какъв срок ще се предвиди в него. Този проблем би бил разрешен, ако в България се въведат фиксирани стандарти за държавното финансиране, според които отпускането на подходящ срок за кандидатстване да е изрично уредено.
Като добра практика в другите страни се приема и оповестяване на намерението да се извърши държавно финансиране във време, предхождащо публикуването на самия грант.
Препоръчително е също да се предвиди и срок, в който оценяващият орган да вземе решение за това кои ще са финансираните организации.

• В България не се предвижда срок за отстраняване на недостатъци по представените документи от НПО, в случай, че такива бъдат констатирани от оценяващия орган. Приема се, че е добра практика, способстваща на развитието на процеса на финансиране да има кратък срок, по време на който да бъдат отстранявани непълноти, свързани с техническото окомплектоване на представените от организациите документи.
• В България подаването на документи е допустимо само на хартиен носител. В някои страни е допустимо подаването на документи и по електронен път, със сканирането на определен род документи, стига получаващата ги организация да може да провери автентичността им.

• Размер на финансирането в България:

В Насоките за кандидатстване са посочени минималният и максималният размер на финансиране, който може да получи одобрения проект. За 2007 г. минималният размер е 10 000 лв., а максималният е 50 000 лв.

• По отношение на критериите по допустимост и оценка на проектите:

Критериите за допустимост:
Основен критерий, приложим в българската действителност е, че се отпуска финансиране само ЮЛНЦ, осъществяващи дейност в обществена полза и изпълняващи задълженията си произтичащи от обществения им статут /напр. представяне на ежегодна информация в Централния регистър/.
Към другите критерии за допустимост са включени: изискването за териториална свързаност на организацията, т.е седалището й основната й дейност да се развиват в България. Към настоящия момент не се предвижда изискване за съществуване на организацията определен брой години / каквото изискване има в Румъния/.
Важен е критерият, според който проектът, с който се кандидатства да не е бил и да не бъде финансиран на друго основание от държавния бюджет.
Други технически изисквания са представянето на документи, свързани със самата организацията, нейните представляващи и на екипа по проекта /тук влизат чистото съдебно минало за физическите лица, липсата на образувано производство по несъстоятелност или ликвидация за организацията, липсата на неплатени данъчни и осигурителни задължения/.

Критериите, по оценяване на проекта

• продължителност. Предвидено е, че се финансират проекти с максимална продължителност 12 месеца. От една страна това е обяснимо с разчетите, които се правят на база на годишния бюджет. От друга страна е добре да има и дългосрочно финансиране при отпускане на така наречените институционални грантове. Подобен опит има в Хърватия, където организациите в страната, осъществяващи дейности за развитието на гражданското общество се подкрепят за период от 3 години.
• териториален обхват на проекта – предвидено е, че дейностите по проекта трябва да се осъществяват на територията на Република България.
• области на подкрепа – Финансират се обществено значими проекти, които ще се реализират в определени сфери на дейност. Тези сфери на дейност съвпадат с областите, към които по принцип са насочени дейностите на ЮЛНЦ в обществена полза.
• видове дейности – определени са конкретно какви видове дейности могат да бъдат предмет на проектите.

• Начин на вземане на решение на оценяващия орган:

В България Комисията приключва работата си със съставянето на протокол с предложение за разпределение на предвидените в бюджета средства. Въз основа на този протокол Министърът на правосъдието внася в МС проект на Постановление за разпределението на средствата. Не са развити хипотези, при които министърът на правосъдието може да промени реда на класираните организации. За да се гарантира обаче прозрачността на процеса в тази му част е добре да използват някои от коментираните по-горе практики – по публикуване на протоколите в частта им с гласуването и с резултатите от оценяването.

• Оповестяване на решението, включващо имената на организациите, които ще бъдат финансиране

В България, Постановлението на МС за разпределение на средствата на ЮЛНЦ се обнародва в Държавен вестник. Публичното обявяване на организациите е много важен момент, свързан с прозрачността на процеса. В тази връзка добра практика е на организациите, които няма да получат финансиране да се изпратят писма, с които да се обяснят причините, поради които не са финансирани.

• Механизъм на финансиране:

След като е утвърдено разпределението между организациите, средствата се разпределят въз основа на заявка пред Министерство на финансите и обикновено се изплащат на няколко вноски в зависимост от размера на финансирането.

• Отчетност и контрол при разходване на отпусканите средства:

Финансираните организации представят всеки месец отчет пред МФ за разходваните от тях средства. Подобни отчети се представят и пред Сметната палата на всеки три месеца. Отчетите съдържат данни за административните и за преките разходи, направени от организациите. Допустими са разходите, необходими за изпълнението на проекта и действително направените по неговата реализация. Определени са кои видове разходи няма да се признават.
Макар да са предприети известни стъпки, свързани с контрол и отчетността по отпусканите средства има много неща, които биха могли да се подобрят. На първо място предвиждат се само финансови отчети, а не и отчети за видовете дейности, а още по малко за качеството на постигнатите резултати. Държавата не е предвидила механизъм, при който при неизпълнение на проекта да прекрати финансирането.
До голяма степен това се дължи на факта, че принципите на грантовото финансиране не са изведени докрай. Не се сключва договор между държавата и финансираната организация, в който да са посочени правата и задълженията на страните. Съществуващата в момента ситуация може да е благоприятна за някои организации предвид заниженото ниво на контрол, осъществявано от държавата, но тази практика в никакъв случай не спомага за усъвършенстване процеса на държавно финансиране.

Изводи и препоръки:
Процесът на държавно финансиране в България постепенно преминава преходът от субсидиране на организации, характерен за планово развитото стопанство до въвеждането на финансиране на конкурсен принцип, на базата на ясно разработени и обективни критерии.
Предизвикателствата по пътя на българския преход са:

• Уреждането в закон на правилата и процедурите, по които ще се извършва прякото държавно финансиране на НПО;
• Въвеждането на принципите на грантовото финансиране. Избор на проект въз основа на законово разписани правила и процедура, сключване на договор с организацията спечелила проекта, осъществяване на периодичен и последващ контрол по изпълнението на проекта и на резултатите по него.
• Бал