Кога ни трябва нотариус?
Материалът е част от Кампанията „(Пре)Регистрация на НПО: Как да се справяме по-добре с Регистъра на ЮЛНЦ?“, посветена на регистърната реформа за ЮЛНЦ. Включва поредица от разяснителни материали и събития, които да са в полза на гражданските организации при подготовката, оформянето и подаването на документи за регистрация, пререгистрация, вписване на промени и обявяване на актове в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията. След промените в ЗЮЛНЦ от 18.12.2020 г. актуалният краен срок за пререгистрация на НПО е до 31.12.2022 г.
Най-бързият начин да се ориентираме дали ще трябва да отидем до нотариус, преди да стигнем до Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Регистъра на ЮЛНЦ), е като отворим Наредбата за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до Регистъра на ЮЛНЦ (Наредбата). Тук четем текстовете, които се отнасят до повода за подаване на заявление по образец:
- А15 за регистрация на сдружение – чл. 33п. от Наредбата
- А15 за вписване на промени на сдружение – чл. 33р. от Наредбата
- А16 за регистрация на фондация – чл. 33с. от Наредбата
- А16 за вписване на промени на фондация – чл. 33т. от Наредбата
- А17 за регистрация на читалище – чл. 33у. от Наредбата
- А17 за вписване на промени на читалище – чл. 33ф. от Наредбата
- А18 за регистрация на клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел – чл. 33х. от Наредбата
- А18 за вписване на промени на клон на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел – чл. 33ц. от Наредбата
- Г1 за обявяване на актове (документи) на организацията – чл. 61 и чл. 62 от Наредбата
- Г2 за обявяване на годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността на организацията – чл. 62а. от Наредбата
- Б7 за обявяване на действителен собственик на организацията – чл. 50а. от Наредбата
След като маркираме нужния текст, можем да пуснем търсачка с думата „нотариално“/ „нотариална“. Резултатите, които се отнасят до документи на НПО, веднага ще излязат: „нотариално заверени подписи“, „нотариално заверен препис“, „нотариално заверени образци“, „нотариално заверен образец“, „нотариална заверка“, „нотариално завереното съгласие“.
Друг бърз и лесен начин да проверим дали не сме забравили да заверим нотариално някой от документите е, като изчетем списъка с примерни документи, изброени в поле „Приложения“ в края на всяко заявление. Докато маркираме един по един документите, които трябва да приложим преди подписването на заявлението, трябва да внимаваме дали в нашия случай сме задължени да добавим и документ в нотариална форма. Ако е така – бързаме да отидем до най-близкия нотариус, за да се направи необходимата заверка, и чак след това подаваме заявлението.
Ето и документите в нотариална форма, за които трябва предварително да отидем до нотариус:
- Учредителен акт с нотариално заверени подписи* (при учредяване на фондация приживе) или нотариално заверен препис от завещание (при учредяване на фондация по случай на смърт) – прилага се към Заявление А16 за първоначална регистрация (виж чл. 33, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и чл. 33с. от Наредбата).
* Съгласно Методическите указания на Агенция по вписванията за работата на длъжностните лица по регистрация в Раздел II – Въпроси по нормативни текстове на ЗЮЛНЦ (Отговор 13) – при всяка промяна в Учредителния акт на фондация, актуалният вариант се представя с нотариално заверени подписи.
- Нотариално заверено пълномощно на съставителя на Годишен финансов отчет – САМО когато ГФО и докладът за дейността се подават от съставителя на финансовия отчет (счетоводител) вместо от законния представляващ – прилага се към Заявление Г2 (виж чл. 15, ал. 3 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ)
- Декларация за действителен собственик по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари с нотариално заверени подпис на декларатора/деклараторите – прилага се към Заявление Б7 (виж. чл. 63 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и чл. 50а от Наредбата).
- Нотариално заверени образци от подписите на лицата, представляващи читалището, и от валидния печат на читалището – прилага се към Заявление А17 (виж чл. 33у., ал. 2 от Наредбата).
- Пълномощно за овластяване на представител на клона с нотариална заверка на подписа на представляващия чуждестранното ЮЛНЦ – прилага се към Заявление А18 (виж чл. 33х., ал. 2, т. 5 от Наредбата)
- Нотариално заверено съгласие с образец от подписа на ликвидатора (при ликвидация на организацията) – прилага се към Заявление Б6 (виж чл. 134, ал. 4 и § 2б., ал. 2 от Наредбата).
- Заявление с нотариално заверен подпис – САМО когато заявлението се подава на гише от упълномощено лице с пълномощно, което е различно от заявителя и не представлява организацията (виж чл. 15, ал. 5 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ).
ВАЖНО! Ако заявлението се подава по електронен път – електронният подпис на заявителя служи за удостоверяване на неговата самоличност, поради което нотариална заверка не се изисква.
ВАЖНО! Всички документи, които се прилагат към заявлението, могат да се представят в оригинал, нотариално удостоверено копие или в заверен от заявителя копие с подпис и заверка „Вярно с оригинала“.
Надяваме се, че този материал беше полезен за Вас.
Ако имате допълнителни въпроси, може да ни пишете на info@bcnl.org или да ни се обадите на (+359) 88 903 66 31.
Заглавна снимка: Domenico Mattei / Pixabay