Време за четене: 1 минута

Гергана Курукювлиева: Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота

Материалът е изговтен от журналиста Зарина Василева от www.offnews.bg и е публикуван без промени от тук.

Гергана Курукювлиева завършва фотография в НХА и е щастлива да работи това, което обича. Гордее се с приятелите си и с прекрасните хора, които има в живота си. Казва, че е любимото дете на Вселената и е безкрайно благодарна за подаръците, които ѝ изпраща. Старае се да се отплаща, защото смята равновесието за важно.
Гергана спечели първа награда в категория „Фотография“ на конкурса „Граждански будилник 2021“.

Какво е изкуството за теб?

Обичам да цитирам Оскар Уайлд, който казва: „Животът имитира изкуството много повече, отколкото изкуството имитира живота“. Изкуството е огледало, което отразява нас, които се вглеждаме в него, и съответно ние отразяваме обратно, но не изцяло. Може би като светлинните лъчи частично го поглъщаме и частично отразяваме, но несъмнено нещо в нас се променя, дори без да го осъзнаваме. И когато се променяме, и когато обогатяваме кътчетата на душата си, променяме и представата си за "реалност". Промениш ли идеите и мислите си, променяш действията и навиците си, които могат да спомогнат за един променен свят.
Вярвам, че изкуството не бива да ни ограничава, нито да бъде ограничавано, и сред всички условия, прегради и предразсъдъци, които ни разделят, целта на изкуството е да ни свързва заедно.

Свързани заедно успяваме ли да разбираме и отстояваме правата си?

Не смятам, че сме достатъчно добре запознати с правата си, за да ги разбираме – със сигурност има какво да се желае по отношение на образованието на училищно ниво. Бегло споменаване и изброяване в час по Етика и право не води до знания и информираност за правата ни. Говорим за тях, но реално не ги разбираме, защитаваме ги на думи, но рядко ги браним с действия. Не сме запознати с тях, защото обикновено не им придаваме необходимата важност. Твърде лесно сме готови да се откажем в битката за тях, а това донякъде се дължи и на обстоятелството, че понякога не знаем какви са начините да ги защитим. Да говориш открито и смело за нещата, които те вълнуват и са важни за теб, е съществена крачка в тази посока. Все по-честите протести в България, макар и малобройни, все пак са основание за оптимизъм, че хората предприемат действия, за да защитават своите убеждения.

Дигиталният свят пречи или помага в тази посока?

Със сигурност дигиталният свят, в който живеем, предоставя много възможности, предполага свободата да обсъждаме публично и интензивно проблеми, за които преди не сме и подозирали, че съществуват. Дигиталните медии са инструмент, който може да се използва за добро, да изразяваме себе си и да заявяваме своето мнение, както и за насаждане на идеологии, злоупотреба с нашите данни и информацията, която споделяме. За мен социалните мрежи са перфектната платформа за провокация за продължаване на дискусията, в която всеки да придобие известна яснота относно важните теми, които засягат всички ни. С тяхна помощ съумяваме да осмислим своята позиция като социален индивид, а и как да функционираме като едно цяло в гражданското общество. Дори и като нож с две остриета дигиталната среда има категорично преимущество, тъй като подпомага, улеснява диалога и ни прави ангажирани.

С какво конкурсът „Граждански будилник“ успя да ангажира твоето внимание?

Често участвам във фотографски конкурси, защото имам нужда да се вдъхновявам, да изследвам възможностите си и да търся креативни, находчиви начини, по които визуално да пресъздам съответната идея. Но този конкурс е различен от всички, в които съм участвала до момента. Беше предизвикателство да опитам да атакувам такива сложни и злободневни теми, още по-трудно да успея нагледно да внуша тягостното усещане за ограничения и безнадеждност, пред които се изправят реални хора, когато не зачитат правата им. Много се радвам, че фотографиите ми бяха отличени и са постигнали целта си да въздействат на хората. Нямаше да успея без помощта на моя модел и приятелка Чин, която е и вдъхновението ми за серията, тъй като самата тя е наистина смел и граждански активен човек, който открито заявява неодобрението си от заобикалящата ни действителност. Знам, че думите и снимките могат да променят света и силно вярвам, че те трябва да припомнят за състраданието, човечността и смелостта да изразиш себе си.

За кои събития припомнят твоите фотографии?

С моята серия от снимки акцентирах на погазването на правото на свободно изразяване на мнение и правото на протест в събитие, което не бива да забравяме. 32 години след кървавото потушаване на протестите от 4-ти юни 1989 г. на площад Тянанмън, всяка информация продължава да се цензурира. На тази дата ĸитaйcĸaтa apмия пpeĸъpшвa миpния студентски протест. Bлacтитe cтpeлят пo xиляди нeвъopъжeни cтyдeнти и гpaждaни, a тeлaтa нa мнoгo oт тяx ca yнищoжeни, зa дa бъдaт пpиĸpити cлeдитe oт cъбитиятa. Свидетели разказват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин така и не съобщава какъв е броят на жертвите. Там 4-ти юни не съществува, забранено е да се споменава тази дата, вместо това използват 35-и май.

Също така много често, отразявайки протест, медиите се
фокусират върху количеството, масата хора, излезли по улиците, превръщайки ги в невидимите протестиращи. За тях са просто цифра, обезличени, а всъщност всеки един е безгранично смела личност, която застава с лицето си в защита на нашите права. Липсата на прозрачност и корупцията са основната заплаха за свободата на изразяване по целия свят. Съществува и другата крайност като назрял проблем – несвободните, преследвани журналисти, станали жертва на насилие или военни конфликти.

Удовлетворена ли си след участието в конкурса?

Много радост ми донесе участието и победата в такъв значим конкурс за социално ангажирано изкуство, а усещането да съм на една сцена с моя приятелка и да бъдем отличени заедно, беше несравнимо. Изключително много благодаря на организаторите от Български център за нестопанско право за чудесния конкурс – радвам се, че бях част от подобно събитие, и е прекрасно, че съществуват толкова сполучливи инициативи, спомагащи развитието на гражданското общество! Наградата реших да вложа в образованието си и я използвах за семестриалната такса за следдипломна квалификация по Монтесори педагогика в Софийски университет.

 

Материалът е подготвен с финансовата подкрепата на Фондация “Америка за България” и на Столична община по СП „Култура“ за 2021 г.