ЗА ПЪРВИ ПЪТ, ОПРЕЛЕНИЕ ЗА ДОБРОВОЛЕЦ В БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

На 1 Март 2005 г. в Държавен вестник беше публикуван Закона за управление при кризи.

В Раздел IV на Глава втора от закона за първи път в действащото ни право е дадено определение на “доброволец” и са предвидени разпоредби за статута на доброволците по този закон. Според него доброволец може да бъде всяко дееспособно физическо лице, навършило 18 години, което е сключило договор. Всяко лице може да придобие качеството доброволец независимо от трудовото или служебното му правоотношение.

Доброволците се организират в доброволни формирования, за което им се издава удостоверение и се вписват в регистър. Това са доброволни формирования за действия при кризи, на които органите за управление при кризи осигуряват обучение, подготовка и екипировка.

За времето на изпълнение на договорните си задължения доброволците се считат в неплатен отпуск, който им се признава за служебен или трудов стаж. Доброволците получават възнаграждение за сметка на държавния бюджет, за периода през който те изпълняват доброволческите си задължения. Законът предвижда също, че доброволците се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения и се осигуряват за всички осигурени социални рискове за сметка на държавния бюджет.
Доброволците не са длъжни да изпълняват задълженията си в случаите, когато те или членове на тяхното домакинство са непосредствено засегнати от кризата, по смисъла на закона.

Доброволецът има право да получи обезщетение при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет ако претърпи телесна повреда при или по повод изпълнение на задълженията си.
При смърт на доброволец, настъпила при или по повод изпълнение на договорните му задължения, се изплаща обезщетение на преживелия съпруг, децата и родителите му.

За сметка на държавния бюджет доброволците се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на договорните им задължения и се осигуряват за всички осигурени социални рискове.
Законът предвижда да бъде приета наредба на Министерския съвет, която да уреди по-подробно правата и задълженията на доброволците, условията и редът за подбор на доброволци, създаване на доброволни формирования и други въпроси свързани с доброволчеството при провеждане операциите за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи.
От една страна, тези разпоредби, определящи статута на доброволеца доказват наличието на интерес в държавата за бъдеща правна уредба на доброволчеството като цяло, което може да служи като основа за бъдещо развитие на законодателството в тази насока. От друга страна, тази уредба е крайно недостатъчна и специфична, създадена единствено за целите на регулирането на Закона за управление при кризи.