В началото на януари 2015 г. във виртуалното пространството се появи нова платформа с амбициозната задача да канализира енергията на гражданското общество и да се превърне в проводник между гражданите и държавните институции. Създателите я нарекоха „Гласът ни“ – мястото, където всяко мнение е от значение. И се чува.

     В своя генезис онлайн платформата е реакция на бурните граждански протести от 2013г. Днес нейната основна мисия е да провокира въпроси и конкретни предложения по важни за гражданското общество теми като подобряване средата за работа на неправителствените организации, въвеждане на гражданското образование в училище, регламентиране на организираното доброволчество  и усъвършенстване на инструментите за гражданско участие при вземане на решения. И най-важното – да помага тези предложения да достигнат до Парламента.

Какво искат гражданите?

•    Още преди публикуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, гражданското общество се обедини около идеята за създаване на Фонд за подкрепа на гражданските инициативи. То се оказа едно от най-дискутираните, но и най-подкрепени предложения в платформата, а и извън нея. Идеята, която стои в основата на предложението, е държавата ежегодно чрез държавния бюджет да заделя публичен ресурс, с който да финансира граждански проекти и инициативи на конкурсен принцип. Разбира се, това следва да се случи в партньорство с НПО, които да участват при определяне на приоритетите за финансиране от Фонда.

      Най-големи дебати създаде въпросът – какви инициативи ще финансира Фондът? Ясно е, че средствата, заделени от държавния бюджет, не могат да са безкрайни. Тогава кой и как ще определи приоритетните сфери, които да се подпомагат? След което следва въпросът – в какво съотношение ще бъде тази финансова подкрепа? Опит за намиране на отговорите на тези питанки направиха участниците в двете тематични дискусии по предложенията от „Гласът ни“, организирани на 18 април в София и на 13 юни 2015г. във Варна. Активните граждани от морската столица бяха единодушни, че Фондът трябва да финансира организации, работещи с и за лица от уязвими групи, деца в риск, хора с увреждания, НПО в сферата на образованието, здравеопазването, екологията. Иновативни по своя характер бяха предложенията да се подкрепят безвъзмездно информационни кампании за промяна на нагласите, обучения на специалисти, предоставящи определен тип услуги, разработване на специални методологии, образователни и учебни програми. Представители на „Организацията на българските скаути“  поискаха Фондът да финансира и обученията на доброволци при тяхната подготовка за изпълнение на мисията на съответната организация, с която творят добро. Бяха дадени дори и идеи как да се допълни сумата, заделена във Фонда. Предложенията варираха от източници от общинските бюджети, средства от ежегодните директни субсидии до процент от приватизации, лотария и дори от дарения от донори. 

     Въпросителните около Фонда за подкрепа на гражданските инициативи се оказаха не един-два. Като основен проблем участниците в дискусиите на живо идентифицираха контрола върху изразходването на публичните средства. Беше предложено конкретно разрешение: „Да има финансов контрол за изразходване на средствата на НПО не само по документи, но и за оценка на ефекта от работата.“ , т.е. „да се измерва социалното въздействие на всяко финансиране“. При използването на този критерий парите ще отиват за реално постигнати резултати, а не за формално изпълнени проекти/инициативи.

•     Гражданският глас се надигна безкомпромисно – „регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел трябва да се прехвърли към Агенцията по вписванията!“. Това мнение споделиха всички участници в първата тематична дискусия в София. Варненци не направиха изключение. По време и на двете събития бяха разказани десетки злополучни истории, свързани с неуспешно вписване на НПО в окръжните съдилища. Не дай си Боже човек да се осмели да извърши пререгистрация! Таксите – високи, чакането – незайно колко дълго. А съдебната практика – различна във всеки съд. НПО деятелите, които неведнъж са се сблъсквали с бюрокрацията (която отнема повече време и ресурси, отколкото да насърчава правото на сдружаване), бяха единодушни, че таксите за регистрация и пререгистарция на НПО трябва да се намалят, а времето за вписване на обстоятелствата – да се съкрати до поне 3 дни. Участниците бяха категорични – създаването на регистър към Агенцията по вписванията ще гарантира публичността и прозрачността на неправителствените организации и ще улесни прехвърлянето на служебна информация между отделните институции.

•      Друго важно искане на гражданите беше свързано със създаването на Съвет за развитие на гражданското общество, в който да влизат равен брой представители на НПО и министри и заместник-министри. Съветът трябва да бъде онзи орган, чрез който се комуникират проблемите на гражданските организации, политиката на държавата в тази сфера, и който орган осигурява истинско взаимодействие между НПО и държавните институции. „Необходимостта от функционирането на такъв съвет е безспорна. Много важно е обаче от кого и как ще бъдат избирани представителите в Съвета – трябва да се гарантира ефективността му чрез пълноценното участие на гражданския сектор, като той сам избира представителите си.“, е коментарът на Nataliya Zlatarska сред редовете на платформата.

•      Сред водещите по брой гласове предложение се оказа идеята на Алекс НПО да предоставят здравни и образователни услуги и да получават пари за това. Колкото и странно да звучи, българското законодателство все още забранява НПО да предоставят здравни услуги, поощрявайки монопола на търговците в сферата на здравеопазването. От друга страна, въпреки че голяма част от НПО работят с деца и младежи, използвайки иновативни подходи и интерактивни методи за учение, те нямат правото да преподават учебен материал. Дори и при спазване на всички задължителни стандарти. „Искам НПО да бъдат равноправни играчи и утре детето ми да има шанс да посещава добро училище, стопанисвано от НПО с моите данъци. Хората да имат достъп до здравеопазване, особено тези хора, които са на улицата и нямат сили да хранят бюрокрацията, която доубива и тях и нас!“, е позицията на Алекс, споделена в платформата. Веднъж направила крачка напред, давайки възможност НПО да бъдат доставчици на социални услуги, може би е крайно време държавата да направи и следващите две стъпки?!

А какво мислят гражданите?

–    „Решаващо за развитието на нови идеи и инициативи е създаването на добра среда за работата на НПО още повече, че този сектор в редица случаи допълва недобре работещи държавни механизми в редица сфери като образование, култура и социални дейности. Със сигурност добрата среда включва и финансова подкрепа от страна на държавата. Затова може би е дошло време самите НПО-та да направим повече усилия за популяризиране на една такава инициатива особено сега, когато на дневен ред стои промяната на ЗЮЛНЦ.“ – гласът на активен потребител на платформата относно създаването на Фонд за подкрепа на гражданските инициативи;

–    „Може би наистина начинът по който държавата да покаже и да докаже че развитието на гражданското общество е важно е чрез създаването на подобен Съвет. Но за да се получи това на практика и всъщност за да няма опасност от подчиняване на политиката в тези сфера на приоритетите на една или друга партия наистина трябва да е задължително, че гражданското общество ще бъде представено в съвета по начин по който да е поне равно по брой на държавните представители. На следващо място според мен е важно да се изясни какво се разбира под „развитие на гражданското общество“. Според мен неизменна част от тази сфера е и трябва да бъде гражданското участие и доброволчеството и всякакви други форми, чрез които един активен човек в тази объркана държава може да влияе на установяването на правилата.“ – гласът на Алекс по темата за Съвета за развитие на гражданското общество;

–    „А познатата бюрократична процедура използва тромави и скъпи за поддръжка способи. Агенция по вписванията ще ликвидира – запазване на име, БУЛСТАТ и т.н. Тогава НПО регистърът би могъл да се ползва от разпоредбите на Закона за търговския регистър, където се казва, че ако Агенцията събере толкова пари от такси, достатъчни за двойната й издръжка, то на следващата година таксите следва да бъдат намалени – както знаете това вече се случва два пъти за 5 г. на практика“ – гласът на Ivan във връзка с намаляване размера на таксите за регистарция и пререгистарция на НПО.

–    „Считаме, че трябва да има отделни режими за подпомагане с имущество за Национално представителните организации, за младежките организации, за доброволческите организации. Трябва да има също достатъчно качествени филтри, които да не допускат фиктивни, неработещи, неактивни организации да се възползват от държавно/общинско имущество.“ – гласът на „Организацията на българските скаути“ по темата за ясни критерии за достъп до общинска и държавна собственост за НПО.

–    „Сега законът забранява на НПО да предоставят здравни и образователни услуги (не чак толкова странно за България – подобни услуги е допустимо да се предоставят или от частни фирми или от държавни/общински структури). Резултатът от така създалата се ситуация е повече от ясен – държавата ми предлага много училища, но всички те са от един тип – дълбок соц, съпроводен със стериотипно по български мислене, предлага ми много места за лечение – но все не водят до моето излекуване.“ – гласът на Алекс по темата НПО да предоставят здравни и образователни услуги.

     Всички тези предложения в голямата си степен съвпадат с изготвените от Министерството на правосъдието промени в действащия Закон за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Поставянето на тези предложения в нормативен акт от най-висок ранг, какъвто е ЗЮЛНЦ, дава гаранция за спазването им и трудната им промяна А ако трябва да се случи промяна, то тя трябва да се случи сега…

Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие“ (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).