–Г-н Панов, тази година се навършват 15 години от приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Как се промени сектора за това време?

-През изминалите 15 години в България се създадоха много нови неправителствени организации, които започнаха активно да привличат членове, поддържници и доброволци в своите дейности. Това постави началото на работещо гражданско общество, което от своя страна е фундамента на много важни промени в сферата на защитата на човешките права, застъпничеството, образованието, здравеопазването и др.

Всички тези промени нямаше да бъдат възможни без ЗЮЛНЦ. Когато нормативният акт беше приет през 2000 г., той заложи съвсем нова регламентация на гражданските организации. Той ги раздели на две групи: организации в частна и организации в обществена полза. Основната разлика между тях е, че организациите в обществена полза получават държавна подкрепа за дейността си, например под формата на данъчни облекчения и тяхната дейност и отчетност е по-отворена.  Естествено, този тип организации са задължени да работят в определени общественополезни сфери. Другото, още по-важно нещо, което постигна ЗЮЛНЦ, беше регламентирането на свързаната с мисията стопанска дейност на неправителствените организации. Това даде възможност на НПО да имат приходи от източник, който е независим от волята и политиките на различните донори. А това е не само задължителен атрибут на независимата организация, но и ключов механизъм за решаването на важни социални проблеми.

–Неотдавна Българският център за нестопанско право представи последното издание на Индекса на устойчивост на гражданския сектор. Според резултатите, България за трета поредна година се намира в категорията „Развиваща се устойчивост“, като финансовата стабилност на сектора е сферата с едни от най-слабите показатели. Какво трябва да се направи, за да се преодолее този дефицит?

-Факт е, че много от традиционните източници на финансиране на гражданските организации вече не съществуват. Ако преди 10-15 години над 80% от финансирането идваше от чуждестранни донори, сега това не е така. Сега европейските програми имат голямо значение, но проблемът е, че те не финансират традиционните дейности на гражданските организации като защита на човешките права или застъпничество. Европейските програми се фокусират основно върху предоставянето на услуги, което също е много важна функция на НПО сектора. 

За това на този етап е от изключителна важност държавата да осъзнае своята роля в развитието на гражданското общество, както и ролята на самите неправителствени организации. И да започне да отделя средства за да подкрепя техни инициативи и идеи. Причината за това е, че по този начин са се развили някои от традиционните държавни политики и много социални услуги. Т.е., първоначално те са били разработени като концепции от гражданските организации, държавата е видяла ползата от тях и е започнала да ги включва в своята политика и да ги финансира.

-Аз не бих разделял нещата на определени сфери на този етап. В момента държавата финансира предоставянето на социални услуги и много неправителствени организации са техен основен доставчик. В сферата на образованието и здравеопазването обаче това не е така. Тук държавата също финансира определен тип дейности, но неправителствените организации нямат достъп до тях. А те имат опит и иновативни идеи. Затова е добре държавата да има по-гъвкав подход и да създаде механизъм по който чрез конкурс да подбира най-добрите от тях, независимо от сферата. 

Много важно е също така държавата да осъзнае важността, която гражданските организации имат при взимането на решения в законодателния процес. НПО са тези, които могат да дадат алтернативния поглед към нещата. Защото институциите имат една гледна точка към решаването на даден проблем, но тя не е единствената и не винаги е най-правилната. Именно тогава НПО могат да дадат идеи, как по друг начин да се реши даден проблем и как да се подобри политиката на държавата за решаването му. Ролята на държавата е да създаде среда, в която това да може да се случва. Т.е. да има правила и политики за включване на все повече хора при решаването на важни за цялото общество проблеми.

-Друг важен проблем на НПО е обществения престиж. Все още има значителен брой хора, които не разбират какво означава работата на гражданските организации. Смятам, че това е проблем на самите организации и е много важно те да го осъзнаят и да започнат да работят за неговото разрешаване. Това ще стане чрез привличане на повече хора в техните инициативи: като дарители, доброволци, членове, съмишленици. Само така те ще разберат какво правят гражданските организации и защо те са важни за страната. 

-Министерството на правосъдието предлага три основни промени в ЗЮЛНЦ. Първата от тях е създаването на Фонд за граждански инициативи. Идеята тук е от бюджета да се отдели малък ресурс за финансиране на конкурсен принцип на добри граждански идеи, които впоследствие могат да прерастнат в нови държавни политики. За да стигнем дотам обаче, някой трябва да тества тези добри идеи и да ги реализира в малък мащаб, за да се види дали работят или не. Именно това е целта на този Фонд. 

Втората промяна, която предлагаме, е създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към МС. Идеята тук е не да заместим някоя от съществуващите вече структури, а напротив – да я допълним. В момента работят Икономически и Социален съвет, Съвет за тристранно сътрудничество, Съвет за интеграция на хората с увреждания. Но в тези формати се разглеждат само специфични теми, които засягат определени групи хора и там участват организации, които са с изграден капацитет и сериозни структури. Това, което се надяваме този новият Съвет да направи е да даде шанс на по-малките организации да се включат в процеса на вземане на решения. Освен това, фокусът му биха били политиките за развитие на гражданското общество в страната. А съществуването на устойчиво, стабилно гражданско общество е много важна характеристика на демокрацията. Без това България няма да достигне до достатъчно добро ниво на развитие на демократични институции. 

Съветът освен всичко друго ще има задачата да следи за изпълнението на Стратегията за неправителствените организации, която беше приета през 2012 г. Всъщност тези две мерки – Фондът и Съветът са залегнали в Стратегията, приета от правителството преди три години. 

Третата група предложения в ЗЮЛНЦ е свързана с регистрацията на НПО. В момента те се регистрират в окръжния съд по седалище. Регистрацията отнема повече от месец, за разлика от едно търговско предприятие, което може да се регистрира за 3 дни. Няма логично обяснение за тази разлика. Затова промените в ЗЮЛНЦ предвиждат регистрацията на гражданските организации да се прехвърли в Агенцията по вписванията, където се регистрират всички търговски дружества. Така освен че ще се ускори процеса, той ще стане и по-прозрачен. Защото информацията за дейността на всички НПО ще бъде публично достъпна. В момента организациите в обществена полза например се вписват в регистър към Министерството на правосъдието и за тях може да се намери информация в интернет. За всички други НПО обаче, трябва да се отиде в съответния окръжен съд, да се поиска информация, което е дълъг и труден процес.

-Министерството на правосъдието обяви, че идеите за Фонда и Съвета не срещат достатъчно политическа подкрепа и се обмисля вариант приемането им да се раздели от промените по регистрацията. Нашата позиция е категорично трите предложения да вървят в пакет. Те са обсъждани още на етап създаване на Стратегия за НПО преди три години. От ноември 2014 г. са обект на обществено обсъждане. В този процес се чуха най-различни мнения, които бяха отразени. Така че сега най- правилната стъпка е те да бъдат обсъдени и от парламента.

-След 15 години действие на ЗЮЛНЦ сме стигнали до етапа, когато трябва да направим следващата стъпка. Вече е време да се премине на ниво цялостна оценка на ползата от НПО за развитието на политики в полза на хората. Именно за това сега е точния момент да говорим за създаването на Съвет и на Фонд. На практика това би означавало, че организациите са припознати като важен партньор на държавата и тя е склонна да работи за тях по различни теми и начини.

Защото не бива да се пропуска и факта, че гражданският сектор има своето значение и в чисто икономически план. Наскоро излезе проучване на Центъра за гражданско общество към американския институт „Джон Хопкинс“, което изследва състоянието на гражданския сектор и доброволчеството в 16 страни: Израел, Австралия, Белгия, Бразилия, Нова Зеландия, САЩ, Канада, Япония, Франция, Норвегия, Португалия, Мексико, Киргизстан, Мозабмик, Чехия и Тайланд. Две цифри ми направиха силно впечатление: граждански сектор дава 7.4% от общата трудова заетост в 13 от тези страни. По този начин той изпреварва индустрии като транспорт и финанси. Гражданският сектор дава и 4.5% от БВП в 15 от изследваните страни, което е съпоставимо с процента, който например дава строителството.