Кои са социалните предприятия в България, какво правят и как да им помогнем?
Около подобни въпроси ще се фокусира дискусията на най-новата тема на Платформата „Гласът ни“ – Социално предприемачество. През последните няколко години наблюдаваме, че един от най-новите хитове в експертното говорене по социални теми е използването на фрази като социален бизнес, социална икономика, социално предприятие, иновация. И това не е случайно. Докато темата отдавна набира скорост в другите страни и вече е достигнала едно определено ниво на развитие на политика и механизми за разпознаване и подкрепа, то в България едва сега започваме да си задаваме въпроса – у нас има ли ги социалните предприятия, какво всъщност правят те; дали не говорим за едни и същи явления, но с различни етикети (много често чувам израза, че всеки бизнес е социален, поради това че създава работни места или пък че държавата и общината са най-голямото социално предприятие на света).
Защо точно сега да се задълбочаваме в тези търсения?
Отговорът е много лесен и доста тривиален – защото държавата започва да се замисля дали и как да разпознае социалните предприятия, по какъв начин да ги впише в цялостната си социална политика. В изпълнение на Концепцията за социална икономика приета от Министерски съвет още през 2011 г., към Министерство на труда и социалната политика има сформирана междуведомствена работна група, която следи за изпълнението на мерките по концепцията и предлага конкретни стъпки. Последните няколко дебата в работната група (следвайки пътя на развитие на темата в други държави) бяха съсредоточени върху това нужна ли е регламентация на социалното предприемачество и ако да – какво да предвижда тя.
Именно заради това първите предложения на Платформа „Гласът ни“ са посветени на нуждата за приемане на отделна регламентация за социално предприятие и какво в крайна сметка ни е разбирането за него.
Ако вие сте социално предприятие или просто, ако темата ви е на сърце, елате на Гласът ни, споделете вашето виждане по поставените проблеми и подкрепете тези, които ви допадат. Получилите най-много подкрепа предложения, ние от Български център за нестопанско право и Фондация „Помощ за благотворителността в България“ се наемаме да изпратим на компетентните държавни институции и да представим на срещи и работни групи.
И за да ви провокираме още повече, даваме храна за размисъл – реален казус, който да имате предвид когато размишлявате по темата.
Дългият път на едно социално предприятие
НПО създадено през 2004г. Основни дейности са създаване на заетост,социални дейности,здравеопазване,образование, ромско включване, младежки дейности. Организацията постига мисията си като основно развива проекти, насочени към подкрепа на целевите си групи. От 2008г. започват социално предприятие. Историята на това НПО много добре илюстрира проблемите, които среща подкрепата за развитие на уязвими групи, устойчивостта на интервенциите и въобще финансовата устойчивост на НПО в България.
Финансиране:
- основно по проекти от оперативните програми, както и от външни донори. Нямат възложени социални услуги по реда на ЗСП (мотивът: негативен предходен опит на общината с национална организация, въпреки че това сдружение се ползва с доверие). Проблемите с европейските проекти: тъй като е много дълъг периодът на възстановяване на средствата, често екипът НЕ взема заплата повече от 6-7 месеца, докато не се верифицират разходите и не се преведат парите. Чуждите донори финансират краткосрочни и различни проекти, според собствената си програма.
- Достъпът до дарения е изключително важен, но това НПО работи в малко населено място, трудно може да стане разпознаваемо сред големи компании или индивидуални дарители. Освен това, фъндрейзингът изисква сериозни умения, и при тази финансова несигурност за екипа трудно могат да се отделят средства за такава позиция или обучения по темата. Именно, с цел да бъде постигната по-активно мисията (да бъде намерено по-добро и ефективно решение за целевата група) е започнато социалното предприемачество – отглеждане на пчелни кошери и производство на мед.
Предизвикателства:
При стартиране:
- Няма достъп до начално финансиране
- Ограничен достъп до специализирани обучения: а) по темата и б) за развиване на капацитет като предприемачи (бизнес умения, управление на предприятие и пр.);
- Програми като JEREMIE, по които МСП могат да бъдат включени са недостъпни, защото по тях могат да участват само фирми; ако НПО си направи фирма;
- Закупуване на суровини – тъй като това е микропредприятие, суровините се купуват на дребно и струват много скъпо.
- Изключително затруднен достъп до банкови заеми и кредити – банките смятат НПО и техните гаранции (проекти като финансиране) за рискови ; на практика, няма възможност за банкови гаранции и друга подкрепа при заеми/кредити; вземат се ЛИЧНИ ЗАЕМИ от екипа, за да се подкрепи дейността на НПО
При развитие на дейността:
- Липсва менторство, пространство за консултации и пространство за обмен на идеи и информация с други НПО, които развиват подобна дейност.
- Получените обучения и маркетингова стратегия са много добри, но на практика не много полезни – не отчитат местния контекст и трудности, при които се развива предприятието, на следващо място – тези документи изискват периодична актуализация, за да отразят променените обстоятелства, но подобни ангажименти изискват специализирано знание или ресурс, с които сдружението не разполага;
- Силно затруднен достъп до сериозен пазар и дистрибуция
- Липсва подкрепа, включително финансова при развитие на бизнеса – има по-дълъг период за изчакване на добрите резултати, но в същото време има текущи разходи, загуби и пр.
Успехът: все пак НПО и социалното предприятие са успешни, след 4 година социалното предприятие излиза „на печалба“– успява да покрие годишните разходи за собствената си дейност, без човешкия ресурс. Все още предприятието няма възможността да реализира такива печалби, че да покрие първоначалната инвестиция за стартирането му. Ключът:
- Възможността за комбиниране на финансирането – наетите хора са по различни програми за заетост (в СП няма наети хора, то покрива разходите за дейността, нейното малко разширяване и загубите);
- Спечелените проекти от различни донори, които дават „глътка“ чист въздух и може екипът да продължи да извършва основната и тази свързана дейност;
- Силно мотивирани хора да помогнат на целевата си група.
Платформа „Гласът ни“ е част от проект на Български център за нестопанско право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие“ (BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).