Народни представители и граждански организации в подкрепа на промените в ЗЮЛНЦ
Форумът беше открит от председателя на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите г-жа Бойка Маринска с думите: „Целта на тази дискусия е да покажем ангажираността на всички заинтересовани страни за подобряване на средата за развитие на гражданските организации в България. Всички знаем колко е важно да осигурим конституционното право на гражданите да участват в процесите на страната.“
Председателят на Обществения съвет към Комисията по взаимодействието с неправителствените организации в 43-ото Народно събрание Любен Панов посочи, че с приемането на закона през есента на 2000 г. е била поставена стабилна основа за демократичното развитие на страната ни. Той припомни, че тогава зад ЗЮЛНЦ е стояла подкрепата на народни представители от всички парламентарно представени сили без оглед на политическата им принадлежност.
Според официални данни, предоставени от Националния статистически институт, неправителствените организации в България са 40 000, като броят на членовете им надвишава 2 млн. души. Работещите в неправителствения сектор са 23 000, а ангажираните доброволци са над 95 000 души.
Заместник-министърът на правосъдието Вергиния Мичева определи предложените промени като важна стъпка към подобряване на прозрачността и отчетността на организациите, както и намаляване на административната тежест. С предлаганото прехвърляне на регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел от окръжните съдилища към Агенцията по вписванията се очакват и положителни ефекти като по-бързи административни процедури, по-ниски държавни такси, подаване на документи по електронен път и др.
В рамките на общественото обсъждане г-жа Маринска представи предложенията, изготвени от народните представители Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси, Милена Дамянова, Гроздан Караджов, Снежана Дукова и Бойка Маринска. Предложените нови текстове предвиждат създаването на Съвет за развитие на гражданското общество към Министерски съвет, който да участва в разработването и провеждането на политики за развитие на гражданския сектор, в това число и да разпределя средства за финансова подкрепа на обществено значими проекти на НПО в обществена полза. Средствата следва да се предвиждат ежегодно и да се разходват по бюджета на Министерски съвет. За членове на този Съвет ще бъдат избирани въз основа на прозрачна и състезателна процедура юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза. От направените предложения обаче не стана ясно дали в състава на Съвета ще участват и представители на държавните институции, така че да се гарантира диалогът между третия сектор и управляващите. За председател на този Съвет да бъде определен министър-председателят на Република България или съответният ресорен вицепремиер, беше допълнителното предложение на Милена Дамянова, председател на парламентарната Комисия по образование и наука. Целия текст на предложенията може да намерите тук.
В подкрепа на предлаганите промени в ЗЮЛНЦ, в това число и създаване на Фонд към държавния бюджет, който да подкрепя смислени граждански инициативи от обществено значение, изказвания направиха представителите на различни граждански организации, сред които Надя Шабани от Български център за нестопанско право, Ива Таралежкова от Форум гражданско участие, Георги Богданов от Национална мрежа за децата, Красимира Величкова от Български дарителски форум, Илияна Николова от Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Ашод Дерандонян от Фондадция „Заслушай се“.
Едно от важните уточнения, които Надя Шабани направи, бе в посока предвиждане на процедура за избор на външен оператор, който да разпределя финансовите средства вместо Съвета, в случай че последният бъде натоварен с такава функция. Тя обърна внимание и на това, че е важно в бъдеще да се предвидят гаранции за по-добра защита на наименованията на гражданските организации.
Председателят на ФГУ Ива Таралежкова подчерта, че предлаганите промени са знак от страна на държавата, че подава ръка на гражданските организации и показва желание за водене на последователна политика и ефективно взаимодействие.
Добрата новина от публичното обсъждане дойде от присъстващите народни представители, които изразиха готовност дадените предложения да бъдат включени в законопроекта, който предстои да бъде внесен в пленарна зала за второ четене.
Нови предложения за промени по текста на законопроекта могат да се правят до 11 март, петък. Г-жа Маринска насърчи заинтересованите страни да изпращат своите предложения до членовете на отговорните комисии – Комисията по правни въпроси, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, за да бъдат взети под внимание. След това ще стане ясно какви окончателни варианти на текстовете ще обсъждат депутатите в пленарна зала на второ четене.
Форумът завърши с прожектирането на един от 15-те видеоклипа, чието заснемане беше инициирано от Български център за нестопанско право по повод 15 години от приемането на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Защо е назрял моментът за промяна разказва в настоящия видеоклип Любен Василев от фондация „Капитал“.