Съвет за развитие на гражданското общество – до къде стигнаха нещата?

През декември миналата година, под егидата на Министерски съвет (МС), започна дейност Работна група от представители на граждански организации, която  имаше задача да изработи Правила за избор на бъдещия Съвет за развитие на гражданското общество към МС и правилник за неговата дейност. Създаването на Съвета е част от измененията в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), които влязоха в сила от 1 януари 2018 г.

НПО Порталът се срещна с член на Работната група – Ива Таралежкова, която е председател на УС на Форум гражданско участие –  за да разберем повече за това какво е свършено до момента и какво предстои оттук нататък.

На 11 декември 2017 г. Министерски съвет кани гражданските организации да се включат в избор на техни представители, които да подготвят проект на Правилник за работата на Съвета. От всички участници в срещата, над 70, номинирани и избрани са 22 представители на НПО, които се включват в състава на Работната група.

В периода от 15 декември 2017 до 9 февруари 2018 г. групата провежда 7 срещи, в които участват и двама представители на администрацията на Министерския съвет.

Гражданските организации с представители в Работната група са (по азбучен ред): Асоциация на парковете в България, Балканско атонско сдружение, Блулинк, Българска асоциация за персонализирана медицина БАПЕМЕД, Българска асоциация за реинтеграция и спорт, Български дарителски форум, Български институт за правни инициативи, Български център за нестопанско право, Институт за пряка демокрация, Национален младежки форум, Национална асоциация „Българско черноморие", Програма достъп до информация, Съюз на народните читалища, Фондация "Бъдеще 21 век", Фондация "Глобални библиотеки", Фондация „ЕкоОбщност", Фондация „Работилница за граждански инициативи", Фондация за околна среда и земеделие – Никопол, Форум гражданско участие, Център за Психологически Изследвания Национални представителни организации на хора с увреждания, WWF България.

Ива Таралежкова споделя, че работата е била трудна „трябваше да търсим най-обективния и правилен път да регламентираме работата на бъдещия Съвет. Едно от нещата, които бяха най-трудни за решаване, бе как да избегнем опасността Съветът да бъде доминиран само от един сектор, например поради големия брой организации в него. В крайна сметка решението ни беше кандидатите за членове на Съвета да изберат една от категориите, посочени в чл. 38 на ЗЮЛНЦ“  – казва Ива. Категориите, в които ще се кандидатства за членство в Съвета, са:

1. Развитие и утвърждаване на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление;

2. Развитие и утвърждаване на духовните ценности, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура;

3. Подкрепа за деца, за хора с увреждания и за лица и общности в риск от социално изключване;

4. Защита на човешките права или на околната среда.

5. (Дейности за постигане на) други цели, определени със закон.

Както е предвидено в закона, в Съвета ще участват 14 граждански организации (със свои представител и заместник) и един вицепремиер, който ще бъде определен от Министерски съвет. Той ще бъде и председател на Съвета без право на глас.

 

Членовете ще работят на доброволни начала, без възнаграждение, с мандат от 3 години.

 

„Съветът ще бъде консултативен орган, който ще подпомага администрацията да създава политики за работа и подкрепа на гражданските организации. Затова в него трябва да влязат организации с визия за целия неправителствен сектор, такива, които имат поглед не само върху собствената си организация, но и върху множество други, които работят в дадена сфера, върху това какви са техните нужди, за да се развиват пълноценно" – разяснява Ива.

Смисълът на Съвета е той да бъде партньор на държавата, който да проучва нуждите на НПО в България, насоките в които те работят и резултатите от тяхната дейност. Въз основа на това той ще предлага приоритети за подпомагане на гражданските организации.

Според промените в ЗЮЛНЦ (чл. 4) държавата всяка година ще отделя средства от държавния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел. Работната група е взела решение да предложи на Министерски съвет част от дейностите, свързани с финансиране на проекти, да могат да бъдат възлагани на външен оператор на конкурсен принцип.

По отношение на отпусканите от държавата средства (чл. 4), Съветът ще разработи процедурите, по които ще се кандидатства и ще определя приоритетите за всяка година.

Една от първите важни задачи на Съвета ще бъде да разработи нова Стратегия за развитие на гражданското общество. „За тази цел той трябва да събере и анализира много информация по отношение на нуждите и предизвикателствата, които срещат НПО в своята работа, както и за това какво е необходимо да направят местните и държавните власти за постигане на целите на стратегията“ – казва Ива.

 

Какво предстои

Предстои обществено обсъждане на предложените правила, както сред 70-те организации, номинирали членовете на работната група, така и сред широката общественост чрез www.strategy.bg. След отразяването на коментарите и мненията, окончателният текст на предложението ще бъде представен на Министерски съвет. „Неговата правна дирекция вероятно също ще има коментари, които ще бъдат отразени“ – обяснява Ива.

И чак след това ще започне да тече срокът за избор на членовете на Съвета. Ива се надява всичко това да се случи през следващите 2 до 3 месеца.

Изборът за членове на Съвета ще се извършва чрез публична процедура. Поканата ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации заедно с образеца на заявлението за участие. Заявление за участие ще могат да подават само юридически лица в обществена полза. След гласуването, организациите, получили най-много гласове, ще излъчат свой представител и заместник.

В проекта на правилата се предвижда гражданските организации, кандидатстващи за членство в Съвета, да имат поне 5 години опит в осъществяването на дейности в обществена полза в подкрепа на развитието на гражданското общество и гражданското участие.

Друг важен въпрос, върху който групата е работила, е конфликтът на интереси. „Опитахме по най обективния начин да регламентираме какво означава свързани лица. Например, много колеги, които членуват в различни мрежи, се вълнуват от това дали, ако мрежата стане член на Съвета, ще могат да кандидатстват за финансова подкрепа по смисъла чл. 4. Основното правило, което предлагаме, е следното – конфликт на интереси има тогава, когато организация член на Съвета е получавала финансиране от друга, извън Съвета, и втората кандидатства за финансиране. Конфликт на интереси няма в обратния случай – ако членуващата в Съвета НПО е финансирала външна организация (напр. по своя грантова програма)“ – разяснява Ива. Както организациите, членуващи в Съвета, така и свързаните с тях лица, няма да имат право да кандидатстват за това държавно финансиране.

Също важен акцент в работата на групата е била отчетността и прозрачността на Съвета. Работната група настоява да се създаде специална интернет страница, на която да се публикуват протоколи и резюмета от протоколи, всякакъв вид документи, решения, обявления за предстоящи заседания и др. Заседанията на Съвета ще бъдат открити. Той ще има право да организира обществени обсъждания на приоритетите на Стратегията за развитие на гражданското общество, както и при определянето на приоритети за финансиране на проекти за всяка година. „Искаме да заложим наистина високи стандарти на прозрачност. Така, както ние изискваме от властите. Всяка година ще се прави план за работа, както и отчет на неговото изпълнение. За нас принципите на работа на Съвета са свързани с принципите на добро управление – прозрачност, отчетност, партньорство, консенсус, добронамереност, обективност и ненамеса в дейността на НПО. С други думи, никой от членовете на Съвета или целия Съвет не може да влияе върху дейността на конкретна организация“ – казва Ива.

 

Протоколите от работните срещи на Работната група могат да бъдат намерени на Портала за обществени консултации.

 

Източник: НПО Портал