Ендаумънт (Endowment) (2007)
1. Въведение
Терминът ендаумънт няма все още ясен превод на български език, тъй като това е начин на изграждане и финансово управление на имуществото на НПО, който едва сега започва да придобива популярност в България. Интересът към него е продиктуван от факта, че българските неправителствени организации започват да търсят алтернативни начини за осигуряване на финансова стабилност и сигурност. Това налага, наред с изясняване на понятието „ендаумънт” и разглеждане на съществуващото положение в страните от Западна и Източна Европа, да бъде разгледана и законовата възможност към настоящия момент българските НПО да формират подобни фондове.
В исторически аспект, ендаумънт се появява в САЩ. Това е фонд, който е изграден от безвъзмездно предоставени средства, които следва да се управляват, като се инвестират с цел реализиране на доход за дадена организация, без това да води до намаляване на размера им. Лицата, предоставили безвъзмездно изграждащото ендаумънта имущество, могат да установят забрана то да бъде изразходвано докато съществува организацията, или забраната да важи за определен период от време, или да бъде поставено друго условие – например докато не бъдат набрани необходимите за постигането на определена от дарителите цел. Американското законодателство не третира endowment като отделно понятие, а го регламентира чрез правата и задълженията на организацията, която го инвестира. Това понятие се свързва традиционно с университетите в САЩ. Едни от най-богатите и големи университети притежават ендаумънти, възлизащи на милиарди долари. По принцип около 5% от реализираните от инвестирането на ендаумънт доходи се разходват всяка година, като остатъкът се реинвестира, за да се увеличи ендаумънта и да се компенсира риска от настъпване на финансова криза в бъдещите години.
Идеята за изграждане на подобни фондове, с цел осигуряване на финансова стабилност на неправителствени организации е възприета и в някои от страните от Западна и Източна Европа. На практика ендаумънт се формира и управлява от фондациите и затова традиционно той се свързва именно с тази форма на юридическо лице с нестопанска цел. Видно от разгледаните по-долу примери в настоящия анализ, отделните страни се намират на различен етап от възприемането на идеята. Някои от тях са установили изрична регламентация в тази насока, в други – практиката на финансово управление на имуществото осигурява възможността фондациите да изграждат подобни фондове, а трети са още в самото начало на разпространение на идеята. В България като цяло понятието е непознато, което налага и неговото изясняване, разглеждайки опита на страните от Западна и Източна Европа.
2. Понятие за ендаумънт.
За да бъде ясно обяснено какво точно представлява ендаумънта, на първо място следва да се помисли за съответен подходящ превод на термина на български език, а след това да се изведат и основните му елементи. Необходимо е също така да се направи и разграничение от сходни понятия, което ще допринесе за правилното му разбиране.
2.1. Дефиниция:
Съществуват различни дефиниции на термина ендаумънт. Според речника по право Oxford, endowmentе 1/ осигуряването на постоянен доход за издръжката на благотворителна институция; 2/ всяко имущество, постоянно принадлежащо на благотворителна институция. Според друг авторитетен речник по право Barron’s, endowmente постоянен имуществен или паричен фонд, доходът от който се използва за специфични цели, за които endowmentе бил предназначен. Според интернет енциклопедията Уикипедиа (www.wikipedia.org) endowmentпредставлява пари или имущество дарени на институция, с изискване да бъдат инвестирани и главницата (дарената сума) да не бъде изразходвана. Може да се обобщи, че endowment представлява имущество, което се инвестира и дохода от което, се използва за постигане на благотворителни цели.
2.2. Елементи на понятието:
От най-общото обяснение на понятието, съществуващо в САЩ, както и от проучената правна рамка на страни от Западна и Източна Европа описани по-надолу в текста (точка 3. “Законова уредба на endowment в страните от Западна и Източна Европа”), може да се извлекат следните елементи на понятието за ендаумънт:
– изисквания към имуществото, което ще се инвестира – дали трябва да има нормативно определен минимален размер, дали трябва да се регистрира, дали може да намалява под първоначалния си размер;
– изискване за ежегодно отделяне на сума, която ще се използва за постигане на общественополезни цели (изискване за разпределение на прихода от инвестиране наendowment );
– правила за инвестиране – в какви инструменти следва да се инвестира, каква отговорност носи ръководството на endowment (фондацията) при инвестиране и управление на средствата;
– има ли по-специфични правила за структура и управление на фондация с endowment вкл. и размер на допустимите административни разходи, участие в стопанска дейност и др.;
– данъчно облагане на приходите от инвестиции.
2.3. Разграничение на ендаумънт от финансов резерв:
Финансовият резерв е определено имущество, чиято цел е да бъде използвано при финансова криза, временна липса на средства, съфинансиране на ключови проекти. Целта на endowment е обратната – това е имущество, чиято цел е да не бъде изразходвано дори и при сериозни финансови проблеми т.е. това са пари, които организацията отделя и които не са непосредствено нужни за осъществяване на ежедневните й дейности (ежедневната дейност на обществените фондации ще продължи независимо от отделеният за инвестиране финансов ресурс). Друга разлика е размерът на имуществото – финансовият резерв е многократно по-малък. Трета разлика е, че докато за всяка организация е добре да има финансов резерв, то това не е така за endowment – обикновено по-малките организации нямат капацитета да управляват такива инвестиции.
3. Законова уредба на endowment в страните от Западна и Източна Европа.
3.1 Общ преглед:
Следва да бъде отбелязано, че не във всички страни от Западна и Източна Европа има изрична законова уредба и поради това примерите ще бъдат групирани именно според този критерий.
♦ Страни, в които има законова регламентация на ендаумънт при фондациите:
Най-ярките примери от Централна и Източна Европа са Чешката Република и Словакия. В Чехия има два вида фондации – такива, при учредяването, на които е необходимо да има първоначален минимален учредителен капитал и такива, за които няма подобно изискване. В Словакия под ендаумънт на фондациите се разбира първоначалното имущество, което те придобиват към момента на учредяването си и което се вписва в регистър. Обикновено той е задължителна част от имуществото на фондацията. И в двете страни законът предвижда минимален размер на фонда – в Чехия – около 17 600 евро, а в Словакия – изискването е всеки учредител да участва с дял в размер на минимум 600 евро, като целият ендаумънт да не е по-малко от 6,000 евро. Някои основни характеристики на endowmentв тези две страни са:
– средствата в този фонд трябва да се регистрират по специален начин и фондацията няма право да ги намалява впоследствие;
– средствата могат да се инвестират в строго определени финансови инструменти и дохода от тях е необлагаем (в Словакия при първоначалното приемане на закона дохода е облагаем, а в Чехия – дохода е необлагаем само ако се вкара в endowment-а);
– има ограничение на административните разходи, които могат да се правят от организацията;
– няма изискване за ежегодно изразходване на част от приходите от инвестиции.
В Чехия фондациите с endowmentса получили от държавата определен процент от приходите от приватизация в страната, което е поставило началото на развитието на endowment там.
В Дания като практика се е наложило учредителният капитал, който според закона трябва да е минимум 34 000 евро да се обособява под формата на ендаумънт на фондацията, въпреки че няма легално изискване за това.
Френското законодателство не предвижда наличие на минимален размер на ендаумънта. Наличието на такъв фонд, обаче е условие за фондациите да придобият статут на организация в обществена полза, тъй като за да им бъде признат такъв на практика компетентните държавни органи изискват най-малко 1.мил. евро, обособени като ендаумънт. За увеличаването му фондациите могат да използват около 10% от годишния си доход.
В Италия, от друга страна има законово изискването за наличие на ендаумънт към момента на учредяването на фондацията, въпреки че няма установен минимален размер. Административните власти следят дали размерът му е достатъчен за постигане на посочените в устройствения акт цели. Има условие стойността на ендаумънта да не се намалява, както и да се реализира доход от неговото управление.
Видно от тези примери е, че не във всички страни е въведено изискването за наличие на ендаумънт към момента на регистрация на фондацията. Допуска се и неговото последващо изграждане. В някои от държавите се изисква размера на ендаумънт да се регистрира, като също така е предвидено и специално основание за прекратяване на фондацията в хипотезите, когато стойността му падне под регистрационния праг.
3.2. В какво да се инвестира и как да се изразходват приходите от управлението на ендаумънт?
>Наред с този най-общ преглед на законодателните решения в отделните страни, по-специално внимание следва да бъде обърнато на съществуващите изисквания, свързани с управлението на ендаумънт, като част от законовата му регламентация.
Някои от държавите въвеждат ограничения на първо място по отношение на това в какво да се инвестираендаумънта на фондацията.>Традиционно се инвестира в три вида активи – акции, облигации и пари или парични еквиваленти. Възможно е и инвестиране в алтернативни активи като например недвижимо имущество. Това обаче представлява относително малка част от инвестициите на съществуващите endowments. В Чехия има изискване паричните средства, формиращи ендаумънта да са вложени в специални банкови сметки, да са инвестирани в държавни ценни книжа, недвижимо имущество, авторски и патентни права и други изрично посочени финансови инструменти. В Словакия имуществото, формиращо ендаумънт, което може да се състои само от парични средства или недвижима собственост, не може да се дарява, не може да се инвестира в акции или дялове на търговски дружества или да се използва за гарантиране задължения на фондацията или на трети лица. Паричните средства трябва да са вложени в отделна банкова сметка и могат да се влагат само в определени в закона финансови инструменти като например в държавни бонове, държавни ценни книжа, ипотечни бонове, недвижимо имущество. Според италианското законодателство стойността на ендаумънта не може да се намалява, а следва да се управлява по начин, че да се реализира доход от това.
Изразходването на приходитее другият аспект на въпроса за управлението на ендаумънта, по отношение на който някои законодателства също въвеждат ограничения. По принцип разрешаването на този въпрос е предоставено на волята на всяка една организация, имайки предвид финансовото си сътояние, степента на риск, който организацията е склонна да поеме, както и закона. Например в САЩ частните фондации са задължени да разпределят поне 5 % от стойността на техният endowment. Разходите, които се признават като част от тези 5 % са изключително ясно дефинирани и не включват разходите за управление на endowment (такси на инвестиционните посредници, различните консултанти и административните разходи на самата организация свързани с endowment). Освен това в САЩ има и данък върху приходите от инвестиции.
В Дания доходът от управлението на имуществото може да се използва само за постигане на общественополезни цели или част от него да послужи за увеличаване на размера му. Аналогично условие има и в Австрия.
Има държави, които не установяват изисквания и ограничения относно разходването на приходите от инвестирането на ендаумънта например Чехия и Словакия.
♦ Страни, в които няма специална регламентация, отделна от тази за имуществото на фондацията като цяло:
Такава е ситуацията в Белгия, Латвия, Литва, Румъния, Словения, Швеция. В Полша от друга страна се предприемат стъпки към изграждането на ендаумънт. Това показва и настоящата ситуация. В Полша има около 4 500 фондации, но само около 10 имат собствен капитал, който може да послужи за създаването на endowment. Според закона минималния капитал при създаването на фондация е определен на сравнително ниско ниво – около 250 евро, което не гарантира достатъчна ресурсна осигуреност и стабилност на организацията в дългосрочен период.>
3.3. Данъчно облагане на приходите от инвестиране на ендаумънт:
Разглеждайки същността на ендаумънта, въпросът за данъчното третиране на реализираните доходи при неговото управление, който е и един от елементите на понятието, има също важно значение
Еndowmentпредполага инвестиране на част от имуществото на фондацията във финансови инструменти, за да се осигури постоянен доход на организацията, позволяващ й да осъществява своята дейност. Подобни сделки не включват в себе си активно участие на самата фондация в извършването на стопанската дейност. Следователно извършването на такива операции са форма на пасивни инвестиции и не са част от допълнителната стопанска дейност на фондацията. Доказателство за това е и по-особеното данъчно третиране на приходите от подобни инвестиции.
Така например в Чешката Република, не само доходите от управлението на ендаумънт, но и цялото имущество, което го формира,са напълно освободени от данъци. В Дания от друга страна от данъчно облагане са освободени само даренията, които са предназначени за изграждане на ендаумънта на фондациите. В Полша фондациите са освободени от данъци, върху парите, вложени за общественополезна дейност, както и дивидентите от капиталови инвестиции на фондации в обществена полза. В някои страни не е предвидена отделна, различна от тази за доходите от стопанска дейност и пасивни инвестиции данъчна регламентация – например Словакия.>
4. Основни принципи за управление на ендаумънт
Освен проучването на законодателните решения в страните от региона, за правилното разбиране на ендаумънт, следва да се имат предвид и няколко основни условия, които трябва да са налице, за да може една организация да мисли за създаване на endowment. На първо място, организацията трябва да е доказала нуждата от дългосрочното си съществуване. Това изисква сериозно стратегическо планиране на мисията и основните приоритети, които организацията ще преследва през годините. Такова стратегическо планиране е необходимо както за самата организация, така и за потенциалните й дарители (които биха били склонни да предоставят средства, ако виждат смисъла и дългосрочната полза от съществуването на такава организация).
Второ много важно условие е организацията да е стабилна – да има история на успешна дейност, финансова прозрачност, разнообразни източници на финансиране.
На трето място организацията трябва да има капацитет да набере и управлява endowment. Това включва възможност за събиране на дарения, екип, които разбира смисъла на endowment и може да организира кампании за набиране на средства, както и да разработи съответните вътрешни правила за инвестиране на средствата, планиране на инвестициите, мониторинг над хората управляващи инвестициите. Едно от изискванията на Фондация Форд, която финансира набиране на endowment е организацията да има истински функциониращ върховен орган (Настоятелство), както и в организацията да е имало поне една цялостна промяна на ръководството .
Изграждането на endowment е свързано и с внимателен преглед на финансовите нужди на организацията. Тя може да се опита да изгради endowment за финансиране на цялостната си дейност или за конкретна програма. Все пак трябва да се има предвид, че създаването на endowment изисква сериозни усилия, време и ресурси. Следователно в чисто икономически план може да се окаже, че не е практично да се стартира кампания за endowment, ако очакваните приходи, които впоследствие се инвестират не биха покривали сериозна част от бъдещите разходи на организацията.
5. Законовата възможност НПО в България да обособяват част от имуществото си под формата на ендаумънт фонд.
Правната рамка, при която фондациите съществуват и функционират в България е достатъчно свободна и дава възможност за развитие на endowment. Този извод следва от липсата на изрична законова уредба, както и забранителни правила по отношение на елементите на еднаумънт, изведени по-горе. Следователно няма пречка подобни механизми да бъдат създавани по силата на автономната воля на всяка фондация стига с това да не се нарушават императивни норми на законодателството.
Действащият Закон за юридическите лица с нестопанска цел, който урежда учредяването и статута на фондациите не съдържа изискване дори за минимален размер на капитал или имущество, с които да се учреди фондация. В него не се съдържат и разпоредби относно това какъв размер имущество може да бъде инвестиран, правила за инвестиране и разпределяне на прихода или норми относно структурата и управлението на една фондация, която имаendowment.
Следователно, ако една фондация реши да създаде endowment няма пречка в своя учредителен акт, вътрешен правилник или други вътрешни организационни или програмни документи да разработи целия механизъм и да го реализира на практика. Нещо повече, при самото осъществяване на механизма, третирането на инвестициите, които фондацията ще направи в някои случаи е по-благоприятно, отколкото в други страни с традиции при създаването и оперирането на endowment(например – доходите, реализирани от сделки на Българската фондова борса с акциина публично дружество, учредено по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа, притежавани от НПО, са освободени от облагане с корпоративен данък. Също така, приходите от лихви върху средства по банкови сметки, които са постъпили за финансиране на нестопанската дейност на НПО, без техният произход да е от стопанска дейност, не се облагат с корпоративен данък, защото не представляват печалба от осъществени търговски сделки.)
6. Заключение
След направеният преглед на законовата регламентация в страните от Западна и Източна Европа, може да се направи изводът, че endowment е важен механизъм за финансово подсигуряване на фондациите, а правилното му управление – начин за гарантиране на финансова стабилност за един по-продължителен период. Липсата на изрична регламентация в българското законодателство, дава принципната възможност българските фондации да формират такива фондове и следвайки примера на разгледаните държави, възприемайки техния опит, да си осигурят още един начин за набиране на средства за своята издръжка.
* Този материал е кратка версия на анализ, направен по поръчка на Асоциацията на обществените фондации. Той е допълнен с примери и от други страни.
Този анализ е изготвен от Български център за нестопанско право по проект “ Основни стратегически насоки за БЦНП 2007-2010”, финансиран от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа
A Primer for Endowed Grantmakers, Ford Foundation