Могат ли директори/управители на фондации и сдружения да сключват договор за управление и контрол?
В началото на тази година колеги се обърнаха към нас с казус: законният представляващ на юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) може ли да бъде назначен на договор за управление и контрол (договор за възлагане на управлението), т.нар. ДУК? Въпросът касае не едно ЮЛНЦ в България, ангажирало своя представляващ чрез такъв вид договор.
Български център за нестопанско право като организация с дългогодишен опит в застъпническата и правозащитна дейност, целяща осигуряване на стабилна и устойчива среда за функциониране на българските организации от гражданския сектор, предприехме действия в посока изясняване на ситуацията. Изготвихме становищe, което заедно с Фондация Отворено общество официално входирахме в Национален осигурителен институт (НОИ), за да получим яснота от правна и фактическа страна по казуса. Полученият от нас официален отговор резюмираме в статията по-долу.
Според експертите от НОИ правопораждащ юридически факт за извършване на трудова дейност, а оттук и предпоставка за възникване на осигурително правоотношение и задължително обществено осигуряване на членовете на управителния орган на ЮЛНЦ, е изборът. До този правен извод се достига по пътя на системно тълкуване на следните разпоредби от ЗЮЛНЦ:
- чл. чл. 25, ал. 1, т. 3: „Общото събрание избира и освобождава членовете на управителния съвет“;
- чл. 30, ал. 1, изр. трето: „Членовете на управителния съвет се избират за срок до пет години“;
- чл. 35, ал. 1: „Фондацията има управителен орган, който може да бъде едноличен или колективен“;
- чл. 35, ал. 2: „Когато учредителният акт (на фондация – бел.ред.) предвижда повече от един орган, правилата за общото събрание и управителния съвет на сдружение се прилагат съответно и за другите органи“.
Въз основа на цитираните норми експертите на НОИ заключват, че основополагащ за конституирането на ръководните органи на ЮЛНЦ е не фактът на сключването на конкретен вид договор (трудов, граждански, ДУК), а изборът им за членове в управителния орган. Именно поради това основанието за тяхното задължително обществено осигуряване е чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно който задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7.
Т. 7 от чл. 4 на КСО, в която се урежда задължителното обществено осигуряване на лица, назначени по ДУК (като членове на управителните органи на търговските дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и др.), юристите на НОИ намират за неприложима по отношение на членовете на управителния орган на ЮЛНЦ. Причини за това са не само изричната норма на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, но и поради различния характер на дейността на търговците по занятие (чиито управителни органи най-общо са обхванати от чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО). В допълнение се посочва, че макар и ЗЮЛНЦ изрично да позволява на ЮЛНЦ да осъществяват стопанска дейност, това е при условие, че тя е допълнителна и свързана с предмета на основната дейност, за която ЮЛНЦ са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. В този смисъл, доколкото може да бъде осъществявана, стопанската дейност не е основна, а е съпътстваща за ЮЛНЦ, поради което и характерът на трудовата дейност, която се осъществява от техните ръководни органи се различава от характера на дейността на лицата, които се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
По отношение на потенциалните възможности за спор при необходимост от установяване на осигурителния стаж на лицата, заемащи ръководна управленска позиция в ЮЛНЦ, експертите от НОИ правят следните уточнения:
От гледна точка на осигурителното право, от значение за определяне на основанието за осигуряване са видът и характерът на реално упражняваната трудова дейност, а не видът на договора, който ще бъде сключен с членовете на управителните органи на ЮЛНЦ. Дали е възникнало осигурително правоотношение се доказва в хода на образувано административно производство по отпускане на парично обезщетение за някой от осигурителните рискове (безработица, бременност и раждане, пенсия за осигурителен стаж и възраст и други) за всеки конкретен случай и за всяко отделно лице, като целта е да бъде доказано, че лицето е упражнявало трудова дейност в това си качество.
Пълният отговор можете да прочетете тук.