Трудова заетост на хора с интелектуални затруднения в България – правен анализ, 2014

Според едно от проучванията на Европейския съюз относно работната сила[1] всеки един от шестима души в Европа е с увреждане – по-лека или по-тежка степен. Калкулирането на това съотношение води до извода, че общо около 80 милиона души в Европа нямат възможност пълноценно да участват в обществения и икономическия живот. Делът на безработните хора с интелектуални затруднения остава изключително висок[2]. На практика, техните шансове за намиране на работа и професионална реализация са почти изключени, ЗАЩОТО:

  • Работодателите масово неглижират потенциала на хората с интелектуални увреждания да се трудят или избягват да извършват разходи с цел адаптиране на работното място към специфичните нужди на лицата от тази уязвима група;
  • Обществените нагласи все още възприемат хората с интелектуални затруднения като „неможещи” или „неспособни” да извършват трудова дейност;
  • Лицата с интелектуални затруднения най-често биват лишени от адекватна подкрепа, която да ги насърчи и да развие у тях трудови навици и потенциал.

Практиката показва, че когато лицата с интелектуално увреждане не срещат подкрепа от външна страна, която да създаде у тях мотивация за трудова реализация, те отпадат или изобщо не могат да се върнат към системата на заетостта. Включването на хората с интелектуални затруднения в трудовия процес чрез овладяване на достъпни професии и специалности е сред основните предпоставки за социалната им интеграция и повишаване качеството им на живот. А те като пълноправни граждани на страната имат правото да се трудят и да осигурят собствените си средства за издръжка. За да се постигне този резултат обаче е необходимо, на първо място, да се промени възприятието на българската общественост към проблемите на лицата с интелектуални затруднения, като се повиши доверието в техните способности и реални възможности за професионална реализация.

Целия текст на анализа ще намерите тук: 

Трудова заетост на хора с интелектуални затруднения в България – сравнение между български и швейцарски регулации и практики, Правен анализ, 2014.

 


[1] Проучване на ЕС относно работната сила, ad hoc модул относно трудова заетостта на хората с увреждания (LFS AHM), 2002г.

[2] Официална статистика за това не бе предоставена, изводът е на база конкретни наблюдения и мнения на хора, които са ангажирани с подкрепа за тази целева група.

 

________________________

Настоящият правен анализ е подготвен в рамките на Проект  Публична кампания за промяна на обществените нагласи към хората с интелектуални затруднения чрез промотиране на добри практики за интегрирана заетост, базирани на швейцарския опит.” Договор за безвъзмездна финансова помощ PF 015–018/11.03.2014, финансиран от Тематичен фонд „Фонд за партньорство и експертна помощ” от Българо-швейцарската програма за сътрудничество.