Настоящият материал обхваща анализ на правната рамка и практиките за включване на НПО в институционални форми на гражданско участие. Той бе един добър повод да сверим часовниците си по отношение на развитието на определени форми на гражданско участие в България предвид обществено-политическата обстановка в последните две години.

Изхождайки от навика в България постоянно да „ъпдейтваме“ актове и правила, за да догонваме международни стандарти и добри примери, по отношение на гражданското участие смятаме, че това няма да е толкова ефективен подход (за съжаление). Причината? Причината е, че „отворено управление“, прозрачност и публичност, стремеж да се обхванат нуждите на различни групи в обществото и търсенето на пресечната точка между интересите, постигането на консенсус и правенето на компромиси – всичко това са на първо място ценности и белези на общественото самосъзнание и едва след това се превръщат в нормативно записани стандарти.

В крайна сметка заявката на държавата и претенцията на българските организации, че всичко това е възможно и постижимо следва, освен с промени в правната уредба, да бъде подплатено и със спазването на общоприети стандарти и установяването на съответстващи им добри практики. В тази връзка, какво и как смятаме, че трябва да се промени не само в правната уредба, но и при нейното прилагане, можете да прочетете тук.

Анализът е създаден в рамките на проект  „Къщата на гражданското общество – общност за развитие“ (BG05/576), изпълняван от БЦНП и Фондация ПроИнфо. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.(www.ngogrants.bg).