Закони за 1% (2007)

 

Преглед на механизмите и практиките в Централна и Източна Европа

 

1. Какво означава „Закон за 1%“

 

„Закон за 1%“ идва от Унгария, където за първи път през 1996 г. е приет закон, според който данъкоплатците могат да определят по какъв начин ще се използва определен процент от платеният от тях данък. Впоследствие това понятие се разпространява в други страни от Централна и Източна Европа, като понятието се запазва, въпреки че Унгария е единствената страна, в която има отделен закон. В повечето други страни въвеждането на този механизъм става с промяна в данъчните закони. До момента в Централна и Източна Европа примера на Унгария е възприет от Словакия, Литва, Полша и Румъния.

Особеното на този механизъм е, че той дава право на всеки данъкоплатец (а не всеки гражданин) да определи за какво ще се използва процент от платеният от него данък всяка година. Процента е различен в различните страни:

 

• В Унгария е 1% за нестопански организации или обществени институции (музеи, галерии, театри и др.) и още 1 % за регистрирани религиозни организации или определена обществена цел (определя се всяка година). По този начин всъщност се разпределя 1%+1%;
• В Словакия първоначално процента е 1, но след това е увеличен на 2 %;
• В Полша – 1%;
• В Литва – 2 %;
• В Румъния – първоначално 1%, но след това е увеличен на 2 %.

Важно да се отбележи е, че този механизъм не е дарителство или филантропия, тъй като гражданите не отстъпват или прехвърлят нещо свое. Те определят за какво ще се използва част от платеният от тях данък т.е. как да се изразходват част от държавните приходи.

 

2. Исторически преглед – откъде идва понятието

 

Този механизъм е свързан първоначално с финансирането на църквата и опитите през 20ти век да се отдели финансирането на църквата от държавата в страни като Испания и Италия. Първоначално в Испания държавата поема задължението (със споразумение с Ватикана) да предоставя на Католическата църква 0,5239% от приходите си от данъците на физическите лица, които пожелаят това. Същият процент може да бъде предоставен за дейности от обществен интерес.

В Италия 0,8% от приходите могат да се предоставят на църквата или на една от 4 обществени цели. По неофициални данни там почти 90 % предоставят този процент за църквата.

 

3. Кой може да дава %

Във всички страни възможността за определяне на получател на % от платеният данък имат физическите лица данъкоплатци. Обикновено закона не прави разлика между местни и чужди граждани, стига да плащат данъците си в съответната страна. В повечето случаи той обхваща и хората, плащащи своите данъци чрез работодателя, както и тези със свободни професии. Единствено в Словакия възможността за определяне на получател на % от данъка е дадена и на търговските дружества.

В Словакия и Литва е въведен и минимален размер на сумата, която може да се разпределя от един човек. Тя е около 3 евро за физически лица и около 6,25 евро за фирми (в Словакия) и около 3 евро (Литва). В Унгария това първоначално изискване е премахнато и по този начин около 80 000 човека допълнително са получили правото да определят получател на част от техния данък.

 

4. Кой може да получава %

 

Получатели на средствата са нестопански организации. В някои страни освен това средствата може да се предоставят и на обществени институции (Унгария, Литва). В категорията нестопански организации се включват и религиозни организации в Литва, Румъния и Словакия. В Унгария за религиозните организации е предвиден отделен 1 %. В Литва получатели могат да бъдат и профсъюзите.

5. На какви условия следва да отговарят получателите

 

В Литва и Полша има изискване получателите – нестопански организации да са регистрирани като организации в обществена полза. В Словакия и Унгария има изискване организациите да извършват общественополезна дейност, но не е задължително да са регистрирани като такива (в Словакия няма специален статут на организациите в обществена полза).

В Унгария има задължение организацията да е била регистрирана поне две години преди годината, в която ще получава пари, а има и задължение средствата да се използват за дейност в Унгария или насочена към етнически унгарци (т.е. организации с международна дейност не биха могли да получат финансиране). В Словакия има изискване организациите да са регистрирани една година преди да се впишат в регистъра на потенциалните получатели на средства от 2 % (отделно се изисква те да се впишат поне една година преди да започнат да получават средства, така че на практика се получава, че те трябва да са регистрирани поне две години преди да започнат да получават средства от 2 % механизъм).

 

6. Има ли регистрация предварително

 

В Полша и Литва получателите трябва да са регистрирани като организации в обществена полза. Това е достатъчно условие, за да се получат пари чрез механизма на 1 %. В Унгария всеки получател има едномесечен срок, за да докаже че отговаря на изискванията на закона. Това става след като хората са определили получателите на 1 % и преди държавата да им преведе парите (виж примера на Унгария по-долу). В Словакия всяка година организациите желаещи да участват в разпределението на средствата се регистрират при нотариус и по този начин се удостоверява, че те отговарят на условията на закона.

 

7. Колко получатели може да има

 

В Унгария за получател на 1 % може да бъде избрана само една организация. Тя получава точно 1 процент от дължимия данък на лицето. По отношение на втория един процент (за религиозни организации) важат същите правила.

В Словакия физическите лица могат да определят само един получател, докато фирмите могат да определят и повече, при условие че всеки от получателите получава повече от минималния лимит за фирми (приблизително 6,25 евро).

В Литва данъкоплатците могат да определят за получатели неопределен брой организации в рамките на своите 2 % (като естествено спазват изискването за минимално разпределение).

В Полша и Румъния получател може да е само една организация, но всеки човек е свободен да определи каква сума може да предостави на тази организация (отново в рамките на 1 % за Полша и 2 % в Румъния).

 

8. По какъв начин става прехвърлянето

 

И в петте разглеждани страни определянето на получател на процент от дохода обикновено става с подаване на годишна данъчна декларация. Ако работника не подава такава (а тя се подава от работодателя му), то тогава или определянето става чрез работодателя или пък се подава отделен формуляр само за избор на организация-получател (Словакия и Полша).

След като бъдат определени получателите, данъчната администрация събира всички формуляри и в определен срок превежда на всяка организация сбора на сумите, които индивидуалните данъкоплатци са определили.

Във всички страни се запазва анонимността по отношение на данъкоплатците, разпределили част от своите данъци към определени организации. Това означава, че организациите не знаят кой е пожелал те да получат пари. Една от причините е, че ако се знае кой колко пари е дал може лесно да се изчисли неговия доход. От друга страна, анонимността не дава възможност на организациите да концентрират своите усилия върху точно определени хора, от които вече са получавали пари.

 

9. За какво могат да се използват парите

 

Получателите на средства посредством механизма на 1 % могат да използват парите свободно за целите на организациите си. Единствено в Словакия има едно ограничение – парите следват да се изразходват до края на финансовата година, следваща годината на получаването им.

 

10. Примерът на Унгария

 

Унгария е страната измислила този механизъм като форма на финансиране на нестопанските организации. Тя е страната, където има най-голям опит по отношение на тази система.

Там данъкоплатеца подава отделен плик към данъчната декларация, в който определя организацията-получател. Декларациите се подават до 30 март, до 30 септември се уведомяват всички организации, които следва да получат пари от 1 %. Те в едномесечен срок трябва да докажат, че отговарят на изискванията на закона (т.е. че са легитимни получатели). Парите трябва да се преведат по сметките на организациите до 30 ноември.

Какви са резултатите в Унгария?
През първата година (1996) 12 000 неправителствени организации са получили пари от 1 %, а през 2003 – вече са 20 000. Размера на разпределената сума е 9 млн. долара през 1998, а през 2003 става 30 млн. долара. Средно около 30-33 % от данъкоплатците се възползват от правото си да определят получател на 1 % от данъка си.

Кой на практика печели?
Само 800 организации са получили между 4 500 и 22 000 долара, 80 – между 22 500 и 68 000 долара и едва 18 – над 90 000 долара.

95 организации са получили пари от над 1 000 човека, 8 – от над 10 000 човека и само 1 организация – от 39 000 човека.

В Унгария този вид финансиране представлява едва 0,8 % от общото финансиране на сектора (или 3,3 % от държавните пари давани на неправителствени организации). Причина за това е обаче създаването на голям брой публични фондации, изпълняващи обществени функции, поради което общото държавно финансиране за НПО в Унгария е 750 млн. долара. Въпреки малкия процент (0,8 %) обаче механизма на 1 % е много важен за малките организации, защото при тях той достига до 25 % от всички годишни приходи.

 

11. Има ли ефект върху дарителството от тези закони

 

Механизма на 1 % не е дарителство. Това е форма на бюджетна подкрепа, но при тази форма избора на получателите на бюджетна подкрепа е оставен на избирателите. Това води до ненамеса на политическият фактор при разпределение на държавни пари, което е положително.

Има опасения, че „Закона за 1 %“ може да повлияе негативно върху дарителството. Това твърдение е трудно доказуемо и данните от Унгария не показват такива резултати. Въпреки въвеждането на 1 %, всяка година даренията към нестопански организации се увеличават. Проблемът е по-скоро във факта, че относителният дял на дарителството като източник на финансиране на неправителствените организации се запазва в процентно изражение. Това обаче може да се дължи на много фактори например голямото увеличение на приходите за нестопанските организации като цяло и най-вече на държавното финансиране към сектора.

Друга опасност е, че държавата използва въвеждането на „Законите за 1%“, погрешно наричани на места процентно дарителство, за намаляване на облекченията за дарения. Тук обаче е важна ролята на самите нестопански организации, които следва много ясно да разяснят разликата между 1 % и дарителство и важността на всеки един от двата механизма.

 

12. Има ли облекчения за индивидуални дарения в тези страни?

 

Тук трябва много ясно да се направи разграничение между различните страни. В повечето страни – Литва, Словакия и Румъния няма облекчения за дарители физически лица. Причината за това обаче не е процентният закон. В Литва и Румъния такива въобще не е имало. В Словакия е въведен плосък данък, с който на практика са премахнати съществуващите данъчни облекчения за дарители. В Полша има и индивидуални облекчения за дарения, както и в Унгария.

 

13. Колко хора са се възползвали от „Закона за 1 %“

 

Данните са много различни за различните страни. Унгария води в тази класация като страната, в която механизма се прилага най-отдавна. Там 43 % от данъкоплатците са се възползвали и са определили получател на 1 % от техните данъци през 2006 г. втора в класацията е Литва с 34 % през 2006. В Словакия този процент е 20 %, в Румъния е едва 8 % (но това става едва през втората година от прилагане на механизма), Полша – 5 %.

 

14. Какъв е финансовият ефект от прилагането им

 

В Словакия при стартирането на инициативата (2002 г.) са събрани 2,38 млн. евро от физически лица. През последната година разпределените средства от физически лица са 9,35 млн. евро.

В Полша през 2004 г. са събрани 2,28 млн. евро, а през 2006 г. – 16 млн. евро.

В Унгария през 2006 г. са разпределени 27 млн. евро чрез този механизъм.

В Литва – 13 млн. евро са разпределени през 2006 г., а в Румъния над 4 млн. евро през 2006 г.

 

15. За и против „Законите за 1 %“

 

Освен финансовия ефект, този закон има и няколко други важни характеристики, които най-общо попадат в четири категории:

• Данъкоплатците сами определят как да се изразходва част от техните данъци.
• Не-политическо разпределение на държавни средства.
• Развитие на гражданско общество.
• Развитие на дарителска култура.

 

„Законите за 1 %“ дават достъп на малки организации до държавни средства, които по принцип те нямат голям шанс да получат посредством другите форми на държавно финансиране. Обикновено държавните средства се разпределят на централно ниво и се дават за постигане на някакви национални задачи. Освен това голяма част от тях се разпределят и без конкурс (например директните бюджетни субсидии). Затова е важно да се отбележи, че дори и в Унгария, където дела на финансирането от 1 % е съвсем малък ако се погледне цялостното финансиране на този сектор, то за малките организации, приходите от 1 % могат да достигнат до ¼ от годишният им бюджет.

От друга страна, „Законите за 1 %“ не са за всеки. От тях се възползват малките организации, които разчитат на мобилизирането на местни средства или много големите и работещи за популярни каузи организации – детски болести, права на животните, рак и други подобни. Но въпреки това те са потенциално един нов източник на средства за гражданските организации.

„Законите за 1 %“ помагат стимулиране на гражданската активност. Въпреки че не отделят от своите пари, хората започват да разбират каква е ролята и дейността на много граждански организации. В крайна сметка данъкоплатците правят своя избор т.е. ангажират се с определена кауза.

„Законите за 1 %“ стимулират НПО да комуникират с гражданите активно – нещо, което донякъде беше загубено покрай финансирането на проекти от различни донори. Тогава основното внимание на организациите беше не да обяснят на обществото какво правят и защо, а да убедят донора, че това, което правят е важно. Това общуване с хората води и до развиване на много важни умения у самите организации.

Един от основните проблеми на „Законите за 1 %“, както беше споменато и по-горе е неясният ефект върху дарителството. Твърди се, че хората имат чувството за изпълнен дълг чрез определянето на получател на 1 % и затова не са склонни да даряват. От друга страна, стимулирането на гражданската активност е важна предпоставка за дарителство и подкрепа за граждански инициативи в бъдеще. Някои наричат процентният механизъм „преходен“ т.е. това е една временна мярка, която да помогне за възвръщането на изгубените дарителски традиции в страните от бившия социалистически блок.