Дарителството в България преди 9 септември 1944

Дарителството в периода от 1878 г. до 1951 г. заема съществена част от живота на следосвобожденския българин. След 1944 г. всички фондове и фондации започват една след друга да бъдат закривани, а имуществото им се влива в държавния бюджет.

Към 1915 г. даренията към Министерството на народното просвещение административно и финансово се централизират в обединения фонд „Завещатели и дарители“. Към 1 януари 1942 г. в „Завещатели и дарители“ се числят 207 дарения с общ капитал от 56 000 300 лв., което в наши дни се равнява приблизително на сумата от 31 920 000 лв. Законът за бюджета на НРБ от 1948 г. слага край на дарителските фондове, управлявани от Министерството на народното просвещение. С него те се вливат в държавния бюджет и така по същество се извършва „национализация“ на дарените капитали и имущества.

Сред многобройните фондове специално внимание заслужат тези на „Добре Ганчев“, „Хаджи Ненчо Д. Палавеев“ и „Григорий Немцов“. Фондът „Васил Богомил Берон“ бил закрит в началото на 1952 г., когато неговите средства, които възлизали приблизително на стойност по онова време от 7 045 000 лв. се вливат в републиканския бюджет.

Идентична е и съдбата на фондациите. Като пример може да бъде използвана фондацията „Димитър А. Ценов“, чиито средства, заедно с тези по фондовете са около 40 000 000 лв. през 1943 г., съответстващи на 25 000 000 лв. днес. През 1948 г. фондацията и фондовете са закрити.