Делата „Шамари“ – заплахата пред гражданското общество, срещу която трябва да се борим заедно

Съгласно проучване на CASE[1] през последните 10 години е налице увеличение в десетки пъти на броя дела, завеждани срещу журналисти и граждански активисти, заради дейността им по опазване на обществения интерес. Този вид дела се наричат „стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността” (или делата „Шамари“ (SLAPP)) и представляват форма на тормоз и сплашване, използвана срещу лицата и организациите, работещи в защитата на обществения интерес.

Делата „Шамари” са необосновани или преувеличени съдебни производства, образувани от влиятелни лица, лобистки групи, корпорации и държавни органи срещу граждани и организации, които изразяват критики или предават послания, неудобни за ищците, по въпроси от обществен интерес. Мотив за започване на такъв вид производства е да се цензурират, сплашват и заглушават критиците чрез натоварването им с разходи за правна защита, докато не се откажат от критиките или опозицията си. Крайната цел е да се постигне възпиращ ефект върху дейността на ответниците, които да бъдат обезкуражени да продължат работата си и да приемат конформистка обществена позиция.

 

През последните няколко години в България станаха известни редица случаи на дела „Шамари” срещу журналисти:

• „Лев Инс” АД срещу „Медияпул” ООД за 1 000 000 лв.; 
• „Еврохолд” ЕООД срещу „Бивол” ООД за 50 000 лв. като частичен иск от 1 000 000 лв.;
• „Евролаб 2011” ООД срещу Николай Марченко (журналист от „Бивол”);
• „Варнфарма М” ООД, „Фармнет” ЕАД и двамата ищци Веселин Марешки и Веска Марешка срещу Валя Ахчиева;
• „Български индустриален инженеринг и мениджмънт” АД и Петър Манджуков срещу Мария Черешева за по 25 001 лв. за всеки ищец… и още други[2] .

 

Журналистите и медиите обаче далече не са единствените жертви на дела „Шамари“. Наред с тях една от най-уязвимите групи в България и в цяла Европа са екоактивистите и природозащитните организации. Именно заради това през последните месеци Българският център за нестопанско право (БЦНП) в партньорство с Българска фондация Биоразнообразие проведе две обучения за зелени активисти и организации. Бе организирана и среща за обсъждане на общи действия при случаи на дела „Шамари“. Основни теми на обученията бяха:

• Гражданските искове за вреди (деликт) и наказателните дела за клевета и обида като инструменти за дела „Шамари“;
• Историите на жертви на дела „Шамари“.

Също така бяха представени актуалните инициативи на институциите на ЕС и на Съвета на Европа за противодействие на Делата „Шамари“:

• Recommendation CM/Rec(2024)2 – препоръки на Съвета на Европа за мерки срещу делата „Шамари”, приети на 5 април 2024;
• Directive (EU) 2024/1069 (т.нар. Директива против дела „Шамари”), приета на 16 април 2024;
• ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2022/758 НА КОМИСИЯТА – препоръки на Европейската комисия за мерки срещу дела „Шамари”, приети на 27 април 2024.

 

Въпреки че делата „Шамари” явно са на дневен ред в Европа, в дискусиите с участниците в обученията бе изтъкната притеснителната тенденция за България: все още липсва достатъчно добра разпознаваемост на делата „Шамари” като метод за репресия.

През последните няколко години SLAPP или дело „Шамар” се налага като термин в България, въпреки че още не присъства формално в законодателството ни. Затова имат голяма заслуга журналисти и организации за защита на журналисти, които оповестяват публично атаките срещу тях чрез дела „Шамари“. Значителен успех в тази насока бе и решението на Софийски районен съд от ноември 2023 г. по дело срещу медията BIRD.BG, в което за първи път в мотиви на български съд иск се определя като дело „Шамар“.

Въпреки това дела „Шамари” срещу други участници в обществеността – активисти и неправителствени организации, все още рядко се огласяват и съответно не стават повод за обществена реакция, а терминът дело „Шамар” не се ползва широка разпознаваемост дори и сред уязвимите за такъв тип тормоз групи.

 

Съществува култура на приемане на дела „Шамари” и стигма

В България от години се насажда клишето, че съдебни решения „се изпълняват, а не се коментират“, а политици и общественици, обект на критика, редовно се опитват да заглушат обществения дебат със заплахи за дела или завеждане на дела като метод да наложат идеята, че няма смисъл от повече обсъждане щом „съдът ще реши“. Така в обществото ни се налага стигма, която спира жертви на „Шамари” да оповестяват публично атаките срещу тях.

От друга страна често именно публичността се оказва най-ефективна защита срещу делата „Шамари“. Добър пример за това е оттегленият иск на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД срещу Наталия Станчева за 500 000 лв. след бурна обществена реакция.

 

Липса на юридическа подкрепа и отговорност на адвокати

Повечето дела „Шамари” стават възможни заради недобросъвестното поведение на адвокати ангажирани от ищеца. Тук следва да се отбележи, че в общия случай завелият дело „Шамар” не цели да го спечели, а да изтощи финансово и емоционално жертвата чрез процесуални хватки, протакане на процеса и налагане на обезпечения. И докато адвокатите в много от известните дела „Шамари” правят това възможно чрез професионалния си опит и познания, няма работещ механизъм, чрез който те да бъдат санкционирани за погазване на етичните норми и за насърчаването на злоупотребата с право.

Същевременно активисти и организации, жертви на „Шамари”, трудно успяват да ангажират добра адвокатска защита – било заради липса на средства или нежеланието на адвокати да участват в делото заради влиянието на завелата „Шамара” страна.

А оттук накъде ?

Противодействието на дела „Шамари” е основна тема за Европа през последните няколко години, като през април тази година бяха гласувани и публикувани няколко важни документа в тази насока. В българското Министерство на правосъдието също се работи по законодателни промени, които да осигурят защита от граждански дела „Шамари” чрез промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Междувременно обаче през юли се очаква и тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), с което да се отговори на дискусионния в практиката въпрос: могат ли юридически лица да търпят неимуществени (морални) вреди и да търсят обезщетение за тях. При положителен отговор ще се отворят широко вратите за вълна от „Шамари.” Това показва, че борбата срещу делата „Шамари” е дълъг и продължителен процес, който трябва да се води на два фронта – юридически при транспониране на Директивата на ЕС и имплементиране на препоръките на ЕК и СЕ; и културен – чрез развитие на обществена чувствителност при и непоносимост към дела „Шамари.”

………………………..

Настоящата публикация е подготвена от Български център за нестопанско право, в рамките на проект  „Не обръщай другата буза“,  изпълняван от БЦНП, с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма „Catalyst for change“ на Холандския хелзинкски комитет (ХХК). Партньор по проекта e Българска фондация „Биоразнообразие.“

Изразените възгледи и мнения в статията са само на Български център за нестопанско право и не отразява непременно тези на ЕС или на Холандския хелзинкски комитет (ХХК). ЕС и предстоящият орган ХКК не носят отговорност за тях.