Международна конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация
Преамбюл
Държавите – страни по тази конвенция, считайки, че Уставът на Организацията на обединените нации се основава на принципите на достойнство и равенство, присъщи на всички човешки същества, и че всички държави членки са поели задължение да предприемат съвместни и самостоятелни действия, в сътрудничество с организацията, за постигане на една от целите на Обединените нации, която е да се подпомага и насърчава всеобщото зачитане и съблюдаване на правата на човека и основните свободи на всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия, считайки, че Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права и че всички имат право на всички права и свободи, изложени в нея, без каквато и да е разлика, особено що се отнася до раса, цвят на кожата или национален произход, считайки, че всички човешки същества са равни пред закона и имат право на еднаква защита от закона срещу каквато и да е дискриминация и срещу каквото и да е подбуждане към дискриминация, считайки, че Обединените нации са осъдили колониализма и всякакво практикуване на сегрегация и дискриминация, свързани с него, в каквато и да е форма и където и да съществуват и че Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи от 14 декември 1960 г. (резолюция 1514 (XV) на Общото събрание) утвърди и тържествено провъзгласи необходимостта от довеждането им до бърз и безусловен край, считайки, че Декларацията на Организацията на обединените нации за премахването на всички форми на расова дискриминация от 20 ноември 1963 г. (резолюция 1904 (XVIII) на Общото събрание) тържествено утвърждава необходимостта от бързо премахване на расовата дискриминация в целия свят във всички нейни форми и прояви и от осигуряване на разбиране и зачитане на достойнството на човешката личност, убедени, че всяка доктрина за превъзходство на основата на расова диференциация е ненаучна, морално осъдима, социално несправедлива и опасна и че няма оправдание за расовата дискриминация, на теория или на практика, където и да е, утвърждавайки, че дискриминацията на човешките същества на основата на раса, цвят или етнически произход е пречка за приятелските и мирни отношения между народите и е в състояние да наруши мира и сигурността между народите и хармоничното съжителство на лицата, живеещи едни до други, дори в една и съща държава, убедени, че съществуването на расови прегради е несъвместимо с идеалите на което и да е човешко общество, обезпокоени от проявите на расова дискриминация, които се наблюдават в някои части на света и в политиката на правителствата, основаваща се на расово превъзходство или омраза, като политиката на апартейд, сегрегация или делене, решени да предприемат всички необходими мерки за бързото премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и прояви и да предотвратяват и се борят срещу расистките доктрини и практика с цел да подпомогнат разбирателството между расите и да изградят международна общност, свободна от всички форми на расова сегрегация и расова дискриминация, имайки предвид Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, приета от Международната организация на труда през 1958 г., и Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, приета от Организацията по образованието, науката и културата към Организацията на обединените нации през 1960 г., желаейки да осъществят принципите, въплътени в Декларацията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на расова дискриминация и за осигуряване на възможно най-бързо предприемане на практически мерки за тази цел, се споразумяха за следното:
Част първа.
Член 1
1. В тази конвенция терминът "расова дискриминация" означава всяко различие, изключване, ограничение или предпочитание на основата на раса, цвят, потекло или национален или етнически произход, което има за цел или резултат да унищожи или навреди на признаването, ползването или упражняването на равна основа на правата на човека и основните свободи в политическата, икономическата, социалната, културната или която и да е друга област на обществения живот.
2. Тази конвенция не се прилага за различия, изключения, ограничения или предпочитания, установени от държава – страна по тази конвенция, между граждани и неграждани.
3. Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като засягащо по какъвто и да е начин правните разпоредби на държавите страни относно националност, гражданство или натурализация при условие, че в тези разпоредби не се прави дискриминация спрямо някоя определена националност.
4. Специални мерки, предприети с единствената цел за осигуряване на съответен напредък на определени расови или етнически групи или индивиди, нуждаещи се от такава защита, според необходимостта за осигуряване на човешки права и фундаментални свободи, няма да се считат за расова дискриминация при условие обаче, че тези мерки като следствие не водят до поддържането на отделни права за различните расови групи и че те не продължават, след като целите, за които те са били предприети, са постигнати.
Член 2
1. Държавите страни осъждат расовата дискриминация и се задължават да провеждат с всички уместни средства и без отлагане политика на премахване на расовата дискриминация във всичките й форми и да подпомагат разбирателството между всички раси, като за тази цел:
а) всяка държава страна се задължава да не участва в никакъв акт или проява на расова дискриминация срещу лица, групи лица или институции и да осигури всички обществени власти и обществени институции, национални и местни, да действат в съответствие с това задължение;
b) всяка държава страна се задължава да не подпомага, защитава или подкрепя расова дискриминация от страна на каквито и да са лица или организации;
с) всяка държава страна трябва да предприеме ефикасни мерки за преразглеждане на правителствената, националната и местната политика и да поправи, отмени или обяви за невалидни всички закони и разпоредби, които с действието си въвеждат или увековечават расовата дискриминация, където тя съществува;
d) всяка държава страна трябва чрез всички уместни средства, включително законодателни мерки, според обстоятелствата да забрани и сложи край на расовата дискриминация от страна на каквото и да е лице, група или организация;
е) всяка държава страна се задължава да насърчава според случая интеграционистките мултирасови организации и движения и други средства за премахване на преградите между расите и да потиска всичко, което би засилило расовото деление.
2. Държавите страни предприемат, когато обстоятелствата изискват това, специални и конкретни мерки в социалната, икономическата, културната и други области, за да осигурят съответно развитие и защита на определени расови групи или на индивиди, принадлежащи към тях, с цел да им бъде гарантирано пълното и еднакво ползване от човешки права и основните свободи. Тези мерки в никакъв случай не трябва да водят като следствие до поддържането на неравни или отделни права за различните расови групи, след като целите, за които те са били предприети, са постигнати.
Член 3
Държавите страни осъждат по-специално расовата сегрегация и апартейда и се задължават да предотвратяват, забраняват и изкореняват всякаква практика от този вид в териториите под тяхна юрисдикция.
Член 4
Държавите страни осъждат всяка пропаганда и всички организации, които се основават на идеите или теориите за превъзходството на една раса или група лица от един цвят или етнически произход или които се опитват да оправдаят или да подпомагат расовата омраза и дискриминация в каквато и да е форма, и се задължават да предприемат незабавни и положителни мерки, предназначени да изкоренят всякакво подбуждане към или прояви на такава дискриминация, и за тази цел, като имат предвид принципите, въплътени във Всеобщата декларация за правата на човека, и правата, изрично изложени в чл. 5 на тази конвенция, се задължават между другото:
а) да обявяват за престъпление, наказуемо от закона, всяко разпространение на идеи на основата на расово превъзходство или омраза, всяко подбуждане към расова дискриминация, както и всички актове на насилие или подбуждане към такива актове против която и да е раса или група лица от друг цвят или етнически произход, както и предоставянето на каквато и да е помощ за расистка дейност, включително финансирането й;
b) да обявяват за незаконни и да забраняват организациите, както и организираните и всички други пропагандни дейности, които подпомагат и подбуждат расова дискриминация, и да считат участието в такава организация или дейност за престъпление, наказуемо от закона;
с) да не допускат обществените власти или обществените институции, национални или местни, да подпомагат или подбуждат расова дискриминация.
Член 5
В съответствие с основните задължения, посочени в чл. 2 на тази конвенция, държавите страни се задължават да забранят и премахнат расовата дискриминация във всичките й форми и да гарантират правото на всеки на равенство пред закона без разлика по отношение на раса, цвят, национален или етнически произход, особено при ползването на следните права:
а) правото на равно третиране пред съдилищата и всички други правораздавателни органи;
b) правото на сигурност на личността и защита от страна на държавата срещу насилие или телесни повреди, независимо дали са нанесени от правителствени служители или от което и да е лице, група или институция;
с) политически права, в частност правото да участва в избори (да избира и да бъде избиран) на основата на всеобщото и равно избирателно право, правото да участва в правителството, както и в ръководенето на обществени дейности на всички нива и правото да има достъп до обществени длъжности, в условия на равнопоставеност;
d) други граждански права, в частност:
i) правото на свобода на движение и местоживеене в границите на държавата;
ii) правото да напуска всяка страна, включително своята, и да се завръща в собствената си страна;
iii) правото на гражданство;
iv) правото на брак и избор на съпруг/съпруга;
v) правото да притежава имущество самостоятелно, както и съвместно с друг;
vi) правото да наследява;
vii) правото на свобода на мисълта, съвестта и религията;
viii) правото на свобода на мнение и изразяване;
ix) правото на мирни събрания и сдружения;
е) икономически, социални и културни права, в частност:
i) правата на труд, на свободен избор на занятие, на справедливи и благоприятни условия на труд, на защита против безработицата, на равно заплащане на еднакъв труд, на справедливо и изгодно възнаграждение;
ii) правото да формира и членува в професионални съюзи;
iii) правото на жилище;
iv) правото на обществено здравеопазване, медицинско обслужване, социални осигуровки и обществени услуги;
v) правото на образование и професионално обучение;
vi) правото на равноправно участие в културната дейност;
f) правото на достъп до всяко място или услуги, предназначени за използване от обществеността, като транспорт, хотели, ресторанти, кафенета, театри и паркове.
Член 6
Държавите страни осигуряват на всяко лице в рамките на своята юрисдикция ефикасна защита и средства чрез компетентните национални съдилища и други държавни институции срещу всякакви актове на расова дискриминация, които нарушават човешките му права и основни свободи в нарушение на тази конвенция, както и правото да иска от тези съдилища справедливо и адекватно удовлетворение или обезщетение за всякакви щети, понесени в резултат на тази дискриминация.
Член 7
Държавите страни се задължават да предприемат незабавни и ефикасни мерки особено в областта на преподаването, образованието, културата и информацията, с оглед на борбата срещу предразсъдъците, които водят до расова дискриминация, и на подпомагане разбирателството, толерантността и приятелството между народите и расовите или етническите групи, както и за пропагандиране целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, Всеобщата декларация за правата на човека, Декларацията на Организацията на обединените нации за премахване на всички форми на расова дискриминация и на тази конвенция.
Част втора.
Член 8
1. Създава се Комитет за премахване на расовата дискриминация (наричан по-долу "комитетът"), състоящ се от осемнадесет експерти с висок морал и призната безпристрастност, избрани от държавите – страни по конвенцията, измежду техните граждани, които ще служат в лично качество, като се има предвид равномерното географско разпределение и представянето на различните форми на цивилизация, както и на основните правни системи.
2. Членовете на комитета се избират с тайно гласуване от списък на лица, посочени от държавите страни. Всяка държава – страна по конвенцията, може да посочи едно лице измежду своите граждани.
3. Първоначалните избори се провеждат шест месеца след датата на влизане в сила на тази конвенция. Поне три месеца преди датата на всеки избор Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща писмо до държавите страни с покана да представят кандидатите си в срок от два месеца. Генералният секретар изготвя списък по азбучен ред на всички лица, определени по този начин, посочвайки държавите страни, които са ги определили, и го представя на държавите страни.
4. Изборът на членове на комитета се провежда на среща на държавите страни, свикана от Генералния секретар в Главната квартира на Организацията на обединените нации. На тази среща, за която две трети от държавите страни представляват кворум, за членове на комитета са избрани кандидатите, които получат най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство от гласовете на представителите на държавите страни, които присъстват и гласуват.
5. а) Членовете на комитета се избират за срок от четири години. Обаче срокът за девет от членовете, избрани при първите избори, изтича след две години; веднага след първите избори имената на тези девет членове се избират чрез жребий от председателя на комитета;
b) за запълване на случайно овакантени места държавата страна, чийто експерт е престанал да функционира като член на комитета, назначава друг експерт измежду своите граждани, подлежащ на одобрение от комитета. * 6. (Изм. – ДВ, бр. 19 от 1995 г.) Генералният секретар на Организацията на обединените нации ще осигури необходимия персонал и условия, за да изпълнява комитетът ефективно задълженията си по конвенцията. * 7. (Нова – ДВ, бр. 19 от 1995 г.) Членовете на комитета, създаден по настоящата конвенция, ще получават заплащане с одобрение на Общото събрание от средствата на Организацията на обединените нации по споразумение и при условия, определени от Общото събрание.
Член 9
1. Държавите страни се задължават да представят пред Генералния секретар на Организацията на обединените нации за обсъждане от комитета доклад за законодателните, съдебните, административните или други мерки, които те са предприели и които са в изпълнение на разпоредбите на тази конвенция:
а) в рамките на една година от влизане в сила на конвенцията за съответната държава;
b) след това – на всеки две години и когато комитетът поиска това. Комитетът може да поиска по-нататъшна информация от държавите страни.
2. Комитетът докладва ежегодно чрез Генералния секретар пред Общото събрание на Организацията на обединените нации за своята дейност и може да направи предложение и препоръки на основата на проучвания на докладите и информацията, получена от държавите страни. Такива предложения и общи препоръки се докладват пред Общото събрание заедно с коментар, ако има такъв, от държавите страни.
Член 10
1. Комитетът приема свои процедурни правила.
2. Комитетът избира свои служители за срок от две години.
3. Секретариатът на комитета се осигурява от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
4. Заседанията на комитета обикновено се провеждат в Главната квартира на Организацията на обединените нации.
Член 11
1. Ако държава – страна по конвенцията, счете, че друга държава страна не прилага разпоредбите на тази конвенция, тя може да отнесе въпроса до вниманието на комитета. Комитетът предава съобщението на заинтересуваната държава – страна по конвенцията. В срок от три месеца държавата, до която е адресирано съобщението, трябва да представи на комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи въпроса и посочващи мерките, ако има такива, които тази държава би могла да предприеме за решаване на случая.
2. Ако въпросът не бъде решен по начин, който удовлетворява и двете страни, или чрез двустранни преговори или някаква друга процедура, достъпна за тях, в срок от шест месеца след получаване от съответната държава на първоначалното съобщение, всяка държава има право да отнесе въпроса отново до комитета, като изпрати уведомление до него, а също и до другата заинтересувана държава.
3. Комитетът разглежда въпроси, отнесени до него в съответствие с т. 2 на този член, след като се увери, че всички вътрешни средства са използвани и изчерпани за решаване на съответния случай в съответствие с общопризнатите норми на международното право. Това не важи за случаите, когато тези средства не се използват в разумни срокове.
4. По всеки въпрос, отнесен до него, комитетът може да призове съответните държави страни да предоставят всяка друга необходима информация.
5. Когато комитетът разглежда въпрос в съответствие с този член, заинтересуваните държави страни имат право да определят представител, който да участва в работата на комитета по време на обсъждането без право на глас.
Член 12
1. а) След като комитетът е получил и съпоставил цялата информация, която счита за необходимо, председателят назначава Помирителна комисия ad hoc (наричана по-долу "комисията"), включваща петима членове, които могат да са или да не са членове на комитета. Членовете на комисията се назначават с единодушно съгласие на страните по спора и нейното посредничество е достъпно за съответните държави с оглед приятелското решаване на въпроса на основата на зачитане на тази конвенция;
b) ако държавите страни по спора, не постигнат споразумение в рамките на три месеца по целия или част от състава на комисията, членовете на комисията, за които не е постигнато съгласие от държавите – страни по спора, се избират измежду членовете на комитета чрез тайно гласуване с мнозинство от две трети от членовете на комитета.
2. Членовете на комисията служат в лично качество. Те не трябва да бъдат граждани на държавите – страни по спора, нито на държава, която не е страна по тази конвенция.
3. Комисията избира свой председател и приема свои процедурни правила.
4. Съвещанията на комисията обикновено се провеждат в Главната квартира на Организацията на обединените нации или на всяко друго удобно място, определено от комисията.
5. Секретариатът, осигурен в съответствие с член 10, т. 3 на тази конвенция, обслужва също и комисията, когато тя бъде съставена вследствие на спор между държави – страни по конвенцията.
6. Държавите – страни по спора, си разпределят поравно всички разходи на членовете на комисията в съответствие с оценките, които се предоставят от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
7. Генералният секретар на Организацията на обединените нации има право, ако е необходимо, да плаща разходите на членовете на комисията, преди тези разходи да бъдат възстановени от държавите – страни по спора, в съответствие с т. 6 на този член.
8. Информацията, получена и съпоставена от комитета, се предоставя на комисията, която може да призове съответните държави да предоставят всяка друга необходима информация.
Член 13
1. Когато комисията е обсъдила изцяло въпроса, тя изготвя и представя на председателя на комитета доклад, включващ нейните заключения по всички фактически въпроси във връзка със спора между страните и съдържащ препоръки, които тя счита за уместни за приятелското решаване на спора.
2. Председателят на комитета изпраща доклада на комисията на всяка от държавите – страни по спора. Тези държави уведомяват в срок от три месеца председателя на комитета дали приемат или не приемат препоръките, съдържащи се в доклада на комисията.
3. След срока, предвиден в т. 2 на този член, председателят на комитета изпраща доклада на комисията и декларациите на съответните държави страни на другите държави – страни по конвенцията.
Член 14
** 1. Всяка държава – страна по конвенцията, може по всяко време да заяви, че признава компетенцията на комитета да получава и обсъжда в рамките на своята юрисдикция съобщения от лица или групи лица, твърдящи, че са жертва на нарушение от страна на тази държава страна на което и да е от правата, изложени в тази конвенция. Никакво съобщение няма да бъде приемано от комитета, ако то се отнася до държава страна, която не е направила такава декларация.
2. Всяка държава страна, която направи декларация в съответствие с т. 1 на този член, може да установи или посочи орган в рамките на своя национален правов ред, който е компетентен да получава и обсъжда петиции от лица и групи лица в рамките на юрисдикцията на тази държава, които твърдят, че са жертва на нарушение на което и да е от правата, изложени в тази конвенция, и които са изчерпали всякакви други местни средства.
3. Декларация, направена в съответствие с т. 1 на този член, и наименованието на органа, установен или посочен в съответствие с т. 2 на този член, се съобщават от съответната държава страна на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща копия от нея до другите държави – страни по конвенцията. Една декларация може да бъде оттеглена по всяко време чрез уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, но такова оттегляне не засяга съобщенията, които вече са представени в комитета.
4. Органът, установен или посочен в съответствие с т. 2 на този член, води регистър на петициите, като заверени копия от регистъра се изпращат ежегодно на Генералния секретар при условие, че съдържанието не се прави публично достояние.
5. В случай, че не бъде получено одобрение от установения или посочен в съответствие с т. 2 на този член орган, молителят има право да отнесе въпроса до комитета в срок от шест месеца.
6. а) Комитетът поверително довежда всяко съобщение, отправено до него, до знанието на държавата страна, за която се твърди, че нарушава някоя от разпоредбите на тази конвенция, но самоличността на съответното лице или групи лица няма да бъде разкривана без неговото или тяхното изрично съгласие. Комитетът няма да приема анонимни съобщения;
b) в срок от три месеца въпросната държава трябва да представи пред комитета писмени обяснения или изявления, изясняващи въпроса и в зависимост от обстоятелствата мерките, които тази държава би могла да предприеме за решаване на случая.
7. а) Комитетът обсъжда съобщенията в светлината на цялата информация, предоставена му от съответната държава страна и от молителя. Комитетът не обсъжда никакво съобщение от молител, ако не се е уверил, че молителят е изчерпал всички налични вътрешни средства. Това не важи обаче за случаите, когато тези средства не се използват в разумни срокове;
b) комитетът представя предложенията и препоръките си, ако има такива, на съответната държава страна и на молителя.
8. Комитетът включва в годишния си доклад резюме на тези съобщения и ако е уместно, резюме на обясненията и изявленията на съответните държави страни и на своите собствени предложения и препоръки.
9. Комитетът е компетентен да упражнява функциите, предвидени в този член, само когато поне 10 държави – страни по тази конвенция, са се обвързали с декларации в съответствие с т. 1 на този член.
Член 15
1. До постигането на целите на Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи, съдържаща се в резолюция 1514 (XV) от 14 декември 1960 г. на Общото събрание на Организацията на обединените нации, разпоредбите на тази конвенция по никакъв начин не трябва да ограничават правото на петиция, дадено на тези народи с други международни документи или от Организацията на обединените нации или нейните специализирани организации.
2. а) Комитетът, създаден в съответствие с член 8, т. 1 на тази конвенция, получава копия от петициите, изпращани от органите на Организацията на обединените нации, които се занимават с въпроси, пряко свързани с принципите и целите на тази конвенция, и представя мнения и препоръки по тях при разглеждането на постъпилите в тези органи петиции от жители на подопечни и несамоуправляващи се територии и на всички други територии, към които се прилага резолюция 1514 (XV) на Общото събрание, и засягащи въпроси, за които тази конвенция се отнася;
b) комитетът приема от компетентните органи на Организацията на обединените нации копия от докладите, отнасящи се до законодателните, съдебните, административните или други мерки, пряко свързани с принципите и целите на тази конвенция, приложени от управляващите сили в тези територии, посочени в буква "а" на тази точка, и изразява мнения и прави препоръки пред тези органи.
3. Комитетът включва в доклада си пред Общото събрание резюме на петициите и докладите, които е получил от органите на Организацията на обединените нации, както и изразените мнения и препоръките на комитета, свързани с горепосочените петиции и доклади.
4. Комитетът изисква от Генералния секретар на Организацията на обединените нации всякаква информация във връзка с целите на тази конвенция, с която той разполага по отношение на териториите, посочени в т. 2, буква "а" на този член.
Член 16
Разпоредбите на тази конвенция относно решаването на спорове или оплаквания се прилагат, без да се засягат другите процедури за решаване на спорове или оплаквания в областта на дискриминацията, предвидени в учредителните документи на Организацията на обединените нации и на нейните специализирани организации или в конвенции, приети от тези организации, и няма да възпрепятстват държавите страни да прибягват до други процедури за уреждане на спор в съответствие с общите или специалните международни споразумения, с които те са обвързани.
Част трета.
Член 17
1. Тази конвенция е открита за подписване от всяка държава – членка на Организацията на обединените нации или член на някоя от специализираните й организации, от всяка държава – страна по Статута на Международния съд, и от всяка друга държава, която е поканена от Общото събрание на Организацията на обединените нации да стане страна по тази конвенция.
2. Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 18
1. Тази конвенция е открита за присъединяване за всяка държава, посочена в член 17, т. 1 на конвенцията.
2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 19
1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесет и седмия ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозирането на двадесет и седмия ратификационен документ или документ за присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране от тази държава на нейния ратификационен документ или документ за присъединяване.
Член 20
1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации приема и съобщава на всички държави, които са или могат да станат страна по тази конвенция, резервите, направени от държавите при ратификацията или присъединяването. Всяка държава, която има възражения по някоя резерва, трябва да уведоми Генералния секретар в срок от деветдесет дни от датата на горепосоченото съобщение, че не приема тази резерва.
2. Не се допуска резерва, несъвместима с предмета и целите на тази конвенция, нито резерва, която би възпрепятствала функционирането на някой от органите, създадени с тази конвенция. Дадена резерва се счита, че влиза в горепосочените категории, ако най-малко две трети от държавите – страни по тази конвенция, възразят против нея.
3. Резерви могат да бъдат оттегляни по всяко време чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар. Уведомлението влиза в сила от датата на получаването му.
Член 21
Държава страна може да денонсира тази конвенция чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.
Член 22
Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или приложението на тази конвенция, който не е решен по пътя на преговори или чрез друга процедура, изрично предвидена от тази конвенция, се предава на Международния съд за решаване по молба на която и да е от страните по спора, освен ако страните по спора се договорят за друг начин на решаване.
Член 23
1. Всяка държава страна може по всяко време да подаде молба за преразглеждане на тази конвенция чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации взема решение относно мерките, ако такива се налагат, които да бъдат предприети по отношение на тази молба.
Член 24
Генералният секретар на Организацията на обединените нации информира всички държави, посочени в член 17, т. 1 на тази конвенция, относно:
а) подписвания, ратификации и присъединявания в съответствие с членове 17 и 18;
b) датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с член 19;
с) съобщения и декларации, получени в съответствие с членове 14, 20 и 2З;
d) денонсирания в съответствие с член 21.
Член 25
1. Тази конвенция, чиито китайски, английски, френски, руски и испански текстове имат еднаква сила, се депозира в архивите на Организацията на обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверени копия от тази конвенция на всички държави, принадлежащи към някоя от категориите, посочени в член 17, т. 1 на конвенцията.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от техните съответни правителства, подписаха тази конвенция, която е открита за подписване в Ню Йорк на 7 март 1966 г.
УКА3 № 515
У К А 3 № 515
на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1966 г.
(ДВ, бр. 51 от 1966 г.)
Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна република България и чл. 4, буква "к" от Закона за Президиума на Народното събрание
П 0 С Т А Н 0 В Я В А:
Ратифицира Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, приета на 21 декември 1965 г. от Общото събрание на Организацията на обединените нации с декларация по точка 1 на чл. 17 и точка 1 на чл. 18 и с резерва по чл. 22 от Конвенцията, както следва:
Декларация по точка 1 на чл. 17 и точка 1 на чл. 18:
"Народна република България счита, че разпоредбите на точка 1 на чл. 17 и точка 1 на чл. 18 на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация носят дискриминационен характер, тъй като са насочени към възпрепятствуване на участието в нея на суверенни държави. Конвенцията, в съответствие с принципа на суверенното равенство на държавите, трябва да бъде открита за участие на всички държави без каквато и да е дискриминация или ограничения."
*** Резерва по чл. 22:
"Народна република България не се счита обвързана от разпоредбите на чл. 22 на Конвенцията, предвиждащи задължителна подсъдност на Международния съд при решаване на спорове относно тълкуването и приложението на Конвенцията. Народна република България се придържа към досегашната своя позиция по въпроса, а именно, че за да бъде един спор между две или няколко държави отнесен до Международния съд, необходимо е при всеки отделен случай съгласието на всички участвуващи в спора страни."
ЗАКОН
З А К О Н
за приемане на Декларация за признаване задължителната
юрисдикция на Международния съд и за оттегляне на
резервите по разпоредбите на някои международни
конвенции, предвиждащи такава юрисдикция
(ДВ, бр. 41 от 1992 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
*** Чл. 2. Република България оттегля резервите по:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
4. член 22 на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, открита за подписване на 7 март 1966 г. (необнародвана), ратифицирана с Указ № 515 от 23 юни 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.);
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
ЗАКОН
З А К О Н
за оттегляне на резерва и приемане на декларации
по международни конвенции
(ДВ, бр. 30 от 1993 г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Чл. 2. Република България заявява:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
** 2. в съответствие с чл. 14 от Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация (ДВ, бр. 56 от 1992 г.), ратифицирана с Указ № 515 от 1966 г. (ДВ, бр. 51 от 1966 г.), признава компетенциите на Комитета за премахване на расовата дискриминация да получава и разглежда съобщения от лица или групи хора, намиращи се под нейна юрисдикция, които твърдят, че от страна на Република България са били нарушени които и да било от правата им, провъзгласени в тази конвенция;
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . –––––––
* Изменението и допълнението на Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация са одобрени от Общото събрание на Организацията на обединените нации с резолюция № 47/111 от 16 декември 1992 г. и са ратифицирани със закон, приет от Народното събрание на 15 февруари 1995 г. (ДВ, бр. 19 от 24 февруари 1995 г.)