НОВИ МАТЕРИАЛИ, ПУБЛИКУВАНИ В BCNL.ORG

На страницата на БЦНП в рубриката АНАЛИЗИ И ПУБЛИКАЦИИ/АНАЛИЗИ на български и английски език е публикувано второто издание на изследването “ДАНЪЧЕН РЕЖИМ ЗА НЕСТОПАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА”, изготвено от Международния център за нестопанско право.
Изследването прави преглед на действащото данъчно законодателство за неправителствени организации (НПО) в шестнадесет страни от Централна и Източна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Чехия, Естония, Косово, Унгария, Латвия, Литва, Македония, Полша, Румъния, Сърбия и Черна гора, Словакия и Словения.
Анализът е направен въз основа на отговори на въпросник, обхващащ данъчните закони и разпоредби от правния режим на НПО, предоставени от опитни юристи във всяка от обхванатите държави. Изданието засяга основните въпроси, свързани с нормативната уредба относно подоходен данък или данък върху печалбата за НПО; освобождаване от такива данъци, предвидено за НПО, режим на данъчно облагане на приходи от стопанска дейност и инвестиции, облагане и освобождаване от други данъци, като например данък върху недвижимо имущество, дарения, наследство и данък добавена стойност, както и наличието на данъчни кредити или намалени данъчни ставки за физически и юридически лица, които извършват дарения в полза на НПО или се занимават с благотворителност.
По своята същност анализът постига две основни цели. Първата е информационна – обобщава информация за данъчното законодателство, приложимо за НПО, което е в сила към момента на изготвянето му. Втората цел е аналитична – материалът се стреми да идентифицира онези области, в които реформата на данъчното законодателство в региона ще спомогне за хармонизирането на законите с добрата международна практика и по този начин ще благоприятства средата за развитие на НПО и ще подобри способността им за устойчива финансова издръжка.

В същата рубрика на страницата на БЦНП, на български език са публикувани двете части от националното представително проучване, проведено от Алфа Рисърч “ЗАПОЗНАТОСТ С ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА ДАРЕНИЯ ОКТОМВРИ-НОЕМВРИ 2003 г.” – сред граждани и сред фирми.
Основните изводи от изследването за запознатостта на гражданите с данъчните облекчения за дарения са, че:
– над половината българи са правили дарение в последната една година. Най-често това се е случвало под формата на помощ за конкретен нуждаещ се и по-рядко е било насочено към институция или организация;
– основните фактори, които влияят при вземането на решение дали да се направи дарение, са финансовото състояние и конкретното предназначение на средствата от дарението;
– данъчните облекчения са значим фактор за две основни социални групи, които проявяват най-голяма активност и поведението на които при правенето на дарения следва определена икономическа логика. Тези групи са на частните собственици и анкетираните със свободни професии.
– преодоляването на липсата на информация в основните групи, склонни да даряват би могло да доведе до активизиране на поведението им, както при даряването на средства, така и при използването на механизмите за данъчни облекчения.

Основни изводи от проучването относно запознатостта на фирмите с данъчните облекчения за дарения са, следните:
– дарителството е широко разпространена практика сред фирмите в България;
– към края на миналата година благотворителността у нас се ръководи изцяло от морал и съпричастност към каузата на молителите;
– като цяло липсват фирми, които да са включили дарителството в бюджета и цялостната организация на бизнеса си;
– малко са предприятията, които проявяват задълбочен интерес към данъчните облекчения при дарителство и съответно рядко търсят информация по въпроса;
– причините за слабата информираност и най-вече слабият интерес към административната страна на дарителството до голяма степен се дължат на недостатъчно привлекателните данъчни отчисления, които, според мнозинството от анкетираните, не биха могли да бъдат стимул за извършване на дарение.
Наложилият се общ извод от проучването е, че на българското дарителство все още предстои продължителен процес преди да достигне зрялата си форма, тъй като, от една страна държавата няма възможност да предостави достатъчно привлекателни условия за дарителство, а от друга – моралните представи за благотворителност, залегнали в обществото не позволяват на българските собственици да предявят сериозни претенции за промяна в законодателството.