Време за четене: 1 минута

НПО и мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм – ДАНС публикува актуализирана документация

Снимка: Изображение генерирано от изкуствен интелект

На интернет страницата на ДАНС са публикувани актуализираните:

Актуализацията е подготвена от експертите на САДФР-ДАНС със съдействието на Български център за нестопанско право и отразява направените през 2023 промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари (виж повече за тях тук) и резултатите от приетата през 2023 Оценка на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел.                

Това означава, че всички юридически лица с нестопанска цел, които са задължени лица по Закона за мерките срещу изпиране на пари и са длъжни приемат вътрешни правила следва да изготвят нова оценка на риска въз основа на актуализираната методология и да приемат вътрешни правила отговарящи на обновените примерни такива публикувани от ДАНС.

Кои са задължените ЮЛНЦ по Закона за мерките срещу изпиране на пари след промените в закона през 2023 ?  

С приемането на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) през 2018 г. всички ЮЛНЦ (с изключение на религиозните организации) бяха посочено като задължени лица по него (чл. 4, т. 28). Така бяха създадени административни задължения за широк кръг ЮЛНЦ в противоречие на подхода, основан на риска и дефиницията за „организации с нестопанска цел“ на FATF.[6]

При изготвянето на Оценката на риска от финансиране на тероризъм в сектора на организациите с нестопанска цел бе извършен анализ на българското законодателство с цел идентифициране на категориите ЮЛНЦ в България, които са изключени от дефиницията на FATF.[7] Така още при разглеждане на първите промени на ЗМИП през 2023 г. БЦНП се застъпваше този анализ да бъде взет предвид и да бъде променен чл. 4, т. 28 на ЗМИП[8]. Това предложение не се прие през юни, но бе включено в предложението за промени на закона направено едва месец по-късно от Министерски съвет. В крайна сметка чл. 4, т. 28 ЗМИП се измени по следния начин:

28. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г.) юридическите лица с нестопанска цел с изключение на тези, които не извършват благотворителни, религиозни, културни, образователни, социални или полезни за обществото дейности и попадат в някоя от следните категории, уредени в специален закон:

а) творчески съюзи, обединяващи лица, извършващи сродна творческа дейност в областта на културата, създадени по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в защита на интересите на своите членове и имащи характер на съсловна организация;

б) съсловни и браншови организации и съюзи, работодателски и синдикални организации, стопанските камари и други сдружения в отделни стопански отрасли; 

Това означава, че повечето: туристически сдружения; развъдни организации (ЮЛНЦ в обществена полза или частна полза); браншови организации и съюзи; стопански камари; риболовни сдружения и ловни дружини (ЮЛНЦ); организации за колективно управление на права по ЗАПСП (сдружение); сдружения за напояване; организация на работодателите по Кодекса на труда; синдикални организации на работниците/служителите; синдикални организации на държавните служители; национални и регионални сдружения на общините; съсловни организации на лекари и стоматолози, национално бюро на българските автомобилни застрахователи; които са ограничили предмета си на дейност до определения за съответната категория ЮЛНЦ такъв в специален закон вече не са задължени лица по ЗМИП 

 

Кои ЮЛНЦ са задължени да изготвят собствена оценка на риска ?

Съгласно чл. 98 ЗМИП задължените лица, изброени в чл. 4 ЗМИП изготвят собствени оценки на риска, за да установят, разберат и оценят рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. По отношение на задължените ЮЛНЦ по чл. 4, т. 28 ЗМИП е предвидено изключение и те следва да изготвят оценка в два случая:

  1. Когато преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за: изпиране на пари или финансиране на тероризъм, прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност; отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма (виж чл. 98, ал. 5 ЗМИП);
  2. Всички ЮЛНЦ съгласно чл. 4, т. 28 ЗМИП с годишен оборот надхвърлящ посочения в чл. 98, ал. 4 ЗМИП размер.

До последните промени в ЗМИП, определеният в чл. 98, ал. 4 ЗМИП размер на годишния оборот беше 20 000 лв. Това означаваше, че на практика почти всички активни организации в България бяха натоварени с административното задължение да изготвят оценка на риска и да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма.[9]

При разглеждането и на двете промени на ЗМИП през 2023 г. БЦНП се застъпваше за увеличаване на прага от 20 000 лв. чрез обвързването му с предвидения минимален облагаем оборот, при който възниква задължение за лицата да се регистрират по Закона за данъка върху добавената стойност (към момента 100 000 лв.), и по този начин да се избегне нуждата от промяна на ЗМИП при настъпване на инфлационни или икономически промени. Това предложение бе частично възприето и в крайна сметка се прие увеличение на прага от 20 000 лв. на 50 000 лв. без посочване в мотивите как тази сума е определена. 

Така съгласно актуалните изисквания на ЗМИП задължените да изготвят собствена оценка на риска ЮЛНЦ са:

ЮЛНЦ, които не са изключени от обхвата на ЗМИП съгласно актуалния текст на чл. 4, т. 28 ЗМИП И:

А)  преценят, че е налице опасност от използване на дейността им за: изпиране на пари или финансиране на тероризъм, прикриване финансирането на тероризъм чрез използването на лица със законни цели и дейност; отклоняване на средства, предназначени за законни цели, към отделни терористи, терористични организации и лица, финансиращи тероризма (виж чл. 98, ал. 5 ЗМИП); ИЛИ

Б) имат годишен оборот, надхвърлящ 50 000 лв. 

 

Съгласно чл. 60 на Правилника за прилагане на ЗМИП оценката на риска се актуализира задължително на всеки две години. Доколкото обаче вътрешната оценка на риска трябва да отразява резултатите на националната и секторната оценки на риска и в Методологията и критериите за оценка на риска публикувана от ДАНС актуализацията или приемане на национална или секторна оценка са изрично посочени като основания за актуализация на вътрешните оценки, е препоръчително всички ЮЛНЦ задължени да приемат вътрешна оценка на риска да я актуализират вземайки предвид публикуваните от ДАНС актуализирани: