Становище срещу забраната за чуждестранно финансиране на ЮЛНЦ
Правото на сдружаване е право на всеки гражданин
Правото на сдружаване е основно лично право. Възможността то да бъде осъществено свободно е част от правовата държава и е необходимо за едно демократично общество. То е израз и изява на свободна воля и свободен избор и е защитено не само от българската Конституция и вътрешно законодателство, но и от редица международни актове, регламентиращи правата на човека, по които България е страна.
Народни представители внесоха предложения за изменения в Закона за съдебната власт, които недопустимо засягат правото на сдружаване. Общият Законопроект за изменение и допълнение на ЗСВ е внесен от Министерски съвет, на конкретните предложения на народни представители преди второ четене са с вх. № 954-04-160 и вх. № 954-04-164 от 4 октомври 2019 г.
Чрез предложение № 954-04-160 се иска въвеждане на изискването единствените източници на финансиране на сдруженията на съдии, прокурори и следователи да бъдат членският внос и имуществените вноски и дарения от членовете на организациите, както и средства по програми и фондове на Европейския съюз, както и средства по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Според мотивите, това ограничение „охранява обществения интерес“ и „независимост при изпълнение на задълженията от българските магистрати“. Още по-притеснителна е предложената директна забрана (предложение вх. № 954-04-164) чрез закон магистратите въобще да не могат да участват в граждански организации, с неподплатения с конкретни данни аргумент, че „практиката многократно показва, че чрез участието си в професионални и неправителствени организации магистратите често се оказват под изключителен натиск на външни интереси“.
Единствените възможни ограничения на правото на сдружаване са изчерпателно изброени в чл. 11, ал. 2 от Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи – те трябва да са „в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите“. Записаните в член 11 изключения трябва да се тълкуват точно и стриктно. Дори и в случаите, когато правото се ограничава на основание на някоя от хипотезите, изброени по-горе, Европейският съд за правата на човека прилага тест за пропорционалност – доколко наложеното ограничение е „необходимо в едно демократично общество”.