Остава ли Европа мястото с най-големи гаранции за основните права?
Фотография: European parliament
Преди няколко седмици Европейският парламент прие окончателно Акта за изкуствения интелект, след невероятните 4 години подготовка и обсъждане, и безпрецедентен 36-часов триалог между Съвета, Комисията и Парламента. Можем да кажем, че това е най-смелата правна регулация в света по повод на технологиите, използващи генеративен изкуствен интелект.
Актът за ИИ е повод за гордост, защото е сериозен опит за поставяне на баланс между технологичното развитие и защита на демократичните принципи и основните права. И това е първият по-сериозен правно-обвързващ документ в тази посока.
Все пак, въпреки успеха, много от предизвикателствата остават нерешени:
- Много от правните норми остават неясни, с множество възможности за интерпретация и тълкуване. Възприетият подход основан на риска също отваря вратите към изключения и различни варианти за анализ на риска и съответно – предприемане на различни мерки.
Това веднага предпоставя предизвикателството – кой и как ще прави този анализ, и доколко националните власти са готови да правят това адекватно. Съществен е и въпросът дали ще е възможно във всички 27 страни-членки да се приложи еднакъв подход? А ще бъде ли този подход ефективен за държавите, които имат проблем с прозрачността на институциите?
- Всяко правило си има изключение, тук са повече
- Не се забраняват категорично и напълно някои от най-опасните употреби на изкуствен интелект, включително системи, които позволяват масово биометрично наблюдение и прогнозни полицейски системи; Това е отстъпление от първоначалния вариант на Акта.
- Създава се отделен режим за използване на технологии спрямо една от най-уязвимите групи – хората, които мигрират, търсят убежище и/или живеят без документи, като им оставя много по-малко права от гражданите на ЕС и почти никакъв достъп до правна защита, когато тези права са нарушени;
- Допълнително се разширява освобождаването от задължения, свързани с националната сигурност, отвъд позволеното в договорите на ЕС, като се позволява на правителствата да се освобождават от задълженията по Закона за ИИ, за да водят дела, които се считат за важни за националната сигурност;
- Доколко съществуващите правни системи са пригодни да са адекватна регулация на навлизащите ИИ технологии
Правните ни системи са базирани на това да оценяват човешко поведение, включително виновното поведение и съответно – отговорността. В тази връзка ИИ ни изправя пред сериозно предизвикателство, защото не е много сигурно как при нарушение на права при използане на технология с ИИ ще се установи вина, определи обезщетение и гарантира справедливост за пострадалия.
- Системите с изкуствен интелект действително могат да повлияят на гражданските свободи, като се насочват към участници в гражданското пространство, наблюдават ги, тормозят ги, клеветят ги, цензурират ги и ги набедяват. Другият голям риск е дезинформацията и загубата на концепцията за истината, а при употребата им за осигуряване на публични услуги остава нерешен въпроса как се гарантира липса на дискриминация
Затова трябва всички инициативи – национални, регионални и глобални – да е сигурно, че предотвратят отрицателното въздействие на нововъзникващите технологии върху демокрацията и гражданските свободи и се опитват да създадат основани на правата рамки за прозрачност, отчетност и гражданско участие.
Фотография: European parliament
Вчера, 26 март 2024 г., в Дома на Европа се проведе дискусия, на която бяха обсъдени различните аспекти, свързани с приемане и прилагането на Акта за изкуствения интелект, следващи стъпки на европейските институции и държавите-членки, възможни мерки и добри практики, които могат да създадат по-големи гаранции на местно ниво.
Специални гости на събитието бяха българските евродепутати Ева Майдел (ЕНП) и Петър Витанов (С&Д), и двамата активно участвали в процеса на разписване и приемане на акта.
Сред панелистите също бяха: Надя Шабани, БЦНП, Добромир Иванов, BESCO, Поля Каньова, МЕУ, Стефан Ангелов, Програма Достъп до информация, Цветелина Пенева, Сдружение Демокрация и законност и председател на Обществени съвет към ЦИК, Ралица Ковачева, Фактчек България. Дискусията бе модерирана от журналистите Доротея Дачкова и Силвия Великова. Цялото събитие можете да гледате тук.
Дискусията се организира от Бюрото на Европейския парламент в България и Българския център за нестопанско право.
Повече за работата на БЦНП по темата Дигитална демокрация можете да прочетете тук.
Фотография: European parliament
Материалите по темата за Дигитална демокрация са изработени с подкрепата на Фондация Америка За България.
