Денислав Стойчев: „Включвайте се в благотворителни инициативи, хора!“

Снимка: Михаела Аройо

Денислав Стойчев е автор на фотографската серия „Център за подкрепа на бежанци от Украйна, град Варна“, която спечели Първо място и парична награда от 400 лв. в категория „Фотография“ на конкурса за социално ангажирано изкуство „Граждански Будилник“ 2022, организиран от Български център за нестопанско право (БЦНП). Средствата за наградния фонд на конкурса бяха набрани благодарение на щедри дарители и активисти, които подкрепиха дарителската кампания на БЦНП през 2022 г.

 

Интервю на Елена Лулчева, доброволец на БЦНП, за поредицата „Истории за авторите на конкурса „Граждански Будилник“

 

Денислав, разкажи ни малко за себе си. Откъде си? С какво се занимаваш?

От слънчев Ямбол съм, а тази пролет се преместих във Варна след десет години в София… Благодарен съм, че основното ми занимание е именно най-любимото и изпълващото ме – фотографията.

 

Как се зароди любовта ти към фотографията?

Открих фотографията в най-ранна детска възраст, като достъпен инструмент за визуално изразяване. Нямам талант и търпение за рисуване. По-късно, в гимназиалните си години, лягах и ставах с фотоапарата. Буквално! Актът на фотографиране работи изненадващо успешно за преодоляване на социалната дистанция, добър повод е за достигане до човека насреща. Трябва да опитате!

 

Какви са основните теми, които те вдъхновяват и по които твориш?

Интересни са ми тийнейджърите, най-вече с тяхната енергия и оптимизъм, често граничещ с наивност. Благородно им завиждам за това, че са във възраст, в която всекидневно поглъщат тонове нова информация, и че имат широк социален кръг в училище. Готвя в момента нещо от архива си с такива снимки.

От няколко години една от основните теми, по които работя, е доброволчеството. Пътувах до двадесетина градове и села през последните месеци, документирайки доброволчески социални, еко, културни, спортни и други кампании, подкрепяни от платформата TimeHeroes. Това – без преувеличение – е мечтаната работа! Да прекарваш пълни дни с най-чистите, мили и сърцати хора е начин на живот, какъвто искрено пожелавам на всеки. И е супер лесно и достъпно! Включвайте се в благотворителни инициативи, хора!

Вълнуват ме също политиката, близкото минало, съветската естетика, православието и още противоречиви помежду си сюжети и теми…

 

Разкажи ни повече за фотографската серия, с която участваше в конкурса „Граждански Будилник“ 2022. Каква беше мотивацията зад нея? Какво те вдъхнови?

През месец март тази година посещавах Центъра за подкрепа на бежанци от Украйна във Варна. Впечатли ме бързото активизиране на обществото у нас още през първия ден от войната на Русия срещу Украйна. По това време бях болен с Ковид и в не съвсем отлично състояние, но приятелката ми Михаела Аройо по цял ден следеше ситуацията чрез нашите приятели от Бесарабия (Южна Украйна) и изумително бързо организираните акции във Варна и из страната за подкрепа на украинския народ и очакваните бежанци.

След карантината се включихме и ние. Вдъхнови ме именно страстта на благородните човеци да отдават от времето и силите си в помощ на другите в нужда. Много пъти доброволците остават по цели нощи в Центъра, за да посрещат автобуси с бягащи от войната хора, дори ако по план автобусът е очакван в късния следобед.

 

 

В центъра за бежанци срещнах и две момчета, които просто се отказали да ходят на училище за няколко дена, за да разтоварват кашони с дарения и да ги разпределят на нуждаещите се. Без нормирано работно време – работят, докато заспят на някой стол из коридора на Спортната зала на Варна, където се помещаваше центърът за бежанци.

Срещнах една вечер и украинката Юля, на 18, която от ден първи от функционирането на Центъра е била там. Към полунощ тя и друг доброволец тръгнаха към Русе, за да вземат баба с внуче, които да откарат до частен дом, отворен за бежанците, в Бургас. Снимката ми на Юля от нея вечер седя през целия 8-момартенски празник най-отгоре в сайта на Cosmopolitan, илюстрирайки статия за прекрасното украинско момиче отдадено на добротворството.

 

 

Кой беше най-предизвикателният момент в процеса ти на работа?

Не съм имал такъв по време на снимането на тази история. Но нещо, което е предизвикателство за мен постоянно през последните две години, е да съм сред много хора по време на пандемия.

 

 

Как интерпретираш ти „социално ангажиращата роля“ на твореца?

Не бих си позволил да определям роли и да налагам социални мисии на хората на изкуството. Да припишеш на една абстрактна творба дълбоко социално послание може би е вървежно в някои среди и би било маркетингов удар, но в един момент става смущаващо. От друга страна, нима един на първи поглед просто красив природен пейзаж, не отключва желание у зрителя да участва в запазването на планетата ни здрава, без за тази цел авторът да е изписал страници тежка художествено-политическа аргументация?!…

Във фотожурналистиката, обаче, не се сещам за друга роля на фотографа, освен тази да отразява достоверно обществено значими теми. И да застава с името си зад снимките и визуалните си наративи.

 

 

Важно ли е според теб творците да създават социално осъзнато и ангажирано изкуство?

Важно е, но не е задължително. Безкрайно уважавам както творци, създаващи социално ангажирано изкуство, така и такива, които продуцират храна за душата и комфорт за духа.

В своята работа често подсъзнателно си налагам социална мисия. Вярвам, че в моя случай така е правилно. Радвам се, ако фотографиите ми допринасят за осветяването на каузи и мотивирането на хора да участват в тях.

 

 

С какви чувства продължаваш напред след участието си в конкурса „Граждански Будилник“?

Фестивалът „Граждански будилник” в средата на юни, на който се запознах с творбите на останалите участници, ме зареди с енергия за седмици напред. На него присъстваха същите такива озарени от добротата хора, каквито обожавам да снимам. С какви чувства продължавам напред? С още по-голяма вяра в смисъла на социално ангажираното изкуство.

 

Какво си пожелаваш?

Да не губя тази вяра.

 

Какво планираш да направиш с получената парична награда от конкурса?

Сумата от наградата ще инвестирам в предстоящите си пътувания в търсене на добрите хора. А защо не и в инициативата, в която участвам от 2015 насам – "Бъди човек". Тъкмо ни предстои августовската кампания, в рамките на която няколкостотин възрастни, самотни и хора в нужда от селата от Ямболска област ще имат неочаквани гости с пакети с продукти…

 

 

Изложба „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022

Правото на сдружаване е ключово гражданско право за всеки от нас, защото ни позволява да се изправим пред очите на несправедливостта и заЕДНО да направим необходимото, за да подобряваме света. Фотографската серия „Център за подкрепа на бежанци от Украйна, град Варна“ е част от изложбата „СДРУЖЕНИ: Силата да сме заЕДНО“ 2022. Експозицията представя фотографиите, илюстрациите и текстовете на 15-те социално ангажирани автори, отличени в конкурса „Граждански Будилник“ vol.5. Те разказват вълнуващи истории за солидарност и за силата на гражданското сдружаване, какво задвижва тази енергия, накъде е насочена тя и какво всъщност означава да сме заедно – обединени и сдружени?

 

Разгледай и сподели изложбата онлайн:

 

През 2023 г. предстои шестото издание на конкурса „Граждански Будилник“. Ако искаш да подкрепиш младите таланти, които създават изкуство, говорещо за права, можеш да дариш за тях още сега.

За връзка с нас – може да ни драснеш на имейл: budilnik@bcnl.org или да ни потърсиш на тел: 0888-519-991

 

---

Това интервю е създадено с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“