Какви предложения за нормативни актове, решения и политики коментирахме през 2016 г.

През изминалата 2016 г. Български център за нестопанско право продължи да изразява активна позиция по въпроси, свързани с промени на правната рамка и политиките, които засягат дейността на българските граждански организации. Повечето от изразените позиции бяха част от общи застъпнически инициативи и кампании с други организации.

Изпратихме общо 31 становища до отговорните институции, поставяйки под въпрос законодателни и управленски решения и отправяйки предложения за подобряване на практиката в сфери като социално договаряне, правото на сдружаване, равенство пред закона за хора с увреждания, образование, нормотворчество, добро управление, социална икономика, достъп до европейско финансиране и др. Някои от становищата бяха подкрепени или изготвени съвместно с други организации, работещи в съответните области, като Становището до Министерски съвет за измененията в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, Становището до Столична община относно промени в социалното договаряне, Становището до Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ относно проект за условия за кандидатстване по процедура „Активно включване“ и др.

В резултат на изразените позиции успяхме да привлечем вниманието на неправителствения сектор и обществеността към важни въпроси, свързани със зачитането на основни човешки права, засилване на диалога между институциите и гражданите, намаляването на административната тежест за гражданските организации и с цялостно подобряване на правната среда за гражданите и гражданските организации.

Ето и и по-интересните становища през 2016 г.:

1. Законопроект за физическите лица и мерките за подкрепа  – изпратени пет становища в подкрепа на законопроекта до петте парламентарни комисии – Комисия по правни въпроси, Комисия по труда, социалната и демографска политика,   Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисия по вероизповеданията и правата на човека, Комисия по здравеопазването. Законопроектът бе приет на първо четене от всички ресорни комисии.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс – изпратено е становище във връзка с предвидените промени в законопроекта по отношение режима на запрещението и правото на равен достъп до правосъдие на лицата, поставени под ограничено или пълно запрещение.

3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата  – изпратени са три становища до Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисия по правни въпроси, Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

4.   Законопроект за противодействие на тероризма – изпратени са две становища – до Министерски съвет и до Народното събрание. Въпреки изразената позиция, представяща различните международни признати стандарти по отношение на неправителствените организации в контекста на антитерористичното законодателство, законопроектът бе приет от парламента.

5.  Проект на Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование – изпратено е становище до Министерство на образованието и науката. За съжаление, стандартът не бе сериозно  ревизиран след обществената консултация и остана доста съдържателно лаконичен относно какво са това граждански права, какво е гражданска организация, участие, доброволчество и пр.

6.  Проект за изменение и допълнение на Правилника за дейността и организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ – изпратено е становище до министъра на здравеопазването. Въпреки реакцията на сериозен брой граждански организации и медии по повод осигуряване на прозрачност в работата на обществения съвет към Фонда  министърът на здравеопазването г-н Москов не предприе действия за възстановяване на диалога и промяна в Правилника, които да адресират поставените проблеми.

7.  Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието  – изпратено становище до Министерски съвет с предложения за прецизиране на предвидената методология за извършване на оценка на въздействието. Част от предложенията в посока изясняване и конкретизиране на използваните в акта дефиниции, за да бъде избегнато тяхното субективно тълкуване, бяха взети предвид.

8.  Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане –  съвместно с други граждански организации бяха изпратени поредица от становища още от етапа на обществени консултации на предложените промени, до момента на влизане в сила на промените, които ще засегнат качеството на социалните услуги, изграждането на партньорства с организациите и процеса на деинституционализация на децата с увреждания. За съжаление, независимо от становищата, не се проведе обществено обсъждане на предложените промени, нито се инициира по-сериозен диалог с организациите за обсъждане на проблемите в практиката.

9.  Промени в социалното  договаряне в Столична община – изпратени са две становища от групи граждански организации до Столична община, които включват предложения за промяна в условията на договаряне между общината и доставчиците на услуги, за да бъде избегнато усложняване  практиката за договаряне и предоставяне на социални услуги от частни доставчици в София.

10.  Инициатива „Партньорство за открито управление“– изпратени са две становища до Министерски съвет с предложения за Третия национален план за действие в рамките на инициативата. 

11.  Проект на Правилник за прилагане на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления – изпратено е становище до министъра на правосъдието, като в резултат от него бяха подобрени някои от условията в правилника, които засягат това как да се договарят към неправителствени организации услугите, подкрепящи жертвите на престъпления.

12.  Становище относно зачестилата негативна съдебна практика по регистрация и вписване на промени по фирмени дела на юридически лица с нестопанска цел – становището поставя въпросите за въвеждането на гаранции за ясното тълкуване и прилагане на ЗЮЛНЦ от съдиите в рамките на охранителните производства, както и за създаване на ефективна защита на упражняване правото на сдружаване.

13. Проект на Наредба за условията и реда за разходване на средствата за отговорен хазарт – изпратено становище до Министерство на финансите заедно с Български дарителски форум.

14. Становище относно промените в Закона за съдебната власт – становището изразява критично отношение към предвиденото деклариране на участие в съсловни организации от страна на магистратите.

15.  Становища до оперативните програми по повод прилагането на правилата за държавни помощи и за минимални помощи (de minimis) към всички видове финансиране на проекти за НПО. В резултат на тези становища Европейската комисия започна да обръща по-сериозно внимание на управляващите органи как да прилагат тези правила, но въпреки това към настоящия момент практиката не е сериозно променена.

16. Становище по ОП Добро управление по повод осигуряване на механизъм за глобален грант при разходване на средствата за операцията за развитие на капацитета на НПО и гражданското участие. Становището бе съвместно с Национална мрежа за децата и Форум гражданско участие – две от най-големите мрежи на НПО в България. Част от предложенията бяха взети в предвид, като се предвижда, че част от механизмът на оценка и мониторинг на изпълнението на операцията ще бъде възложено на външен изпълнител.

Информация за позицията на Български център за нестопанско право по актуални въпроси в областта на неправителствения сектор и гражданското общество можете да следите на:  http://bcnl.org/bg/nav/53-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B0.html .