Доскоро думата доброволчество звучеше доста екзотично по нашите географски ширини. Тя често е смятана за „мръсна“ дума, еквивалент на  това „да работиш за без пари“ или за буржоазна прищявка. През последните години обаче се забелязва бум на доброволческите инициативи, които показаха, че да правиш добро безплатно е възможно и у нас.

Природните бедствия, който буквално опустошиха страната през 2014 г. показаха, че зараждащата се доброволческа култура в България е готова да приеме по-завършен облик. Тогава се заговори отново за нуждата от Закон за доброволчеството. От архивата на минали вече кампании по същия въпрос (2006, 2008, 2011 и 2012) се извади проектът на такъв закон и бе поставен отново на масата за дебати. Този път инициатор това да се случи бе група народни представители в 43-тото народно събрание, подпомогната от  Министерството на младежта и спорта. В подобряването на текста на проекта на закон участваха държавни институции, неправителствени и доброволчески организации, както и самите доброволци. Организирано беше и по-широко обществено обсъждане, за да може да бъдат взети под внимание възможно най-много предложения, коментари, бележки и да се дадат най-добрите възможни решения в закона.

Междувременно, роден от гражданските вълнения през 2014 г., в началото на 2015 г. на бял свят се появи и сайтът „Гласът ни“. Платформата има амбицията да дава глас на гражданските мнения и предложения за промени в средата и да предава този глас към отговорните институции.
А доброволчеството е сред основните теми, дискутирани на платформата. Тази тема беше с най-много предложения и коментари от страна на гражданите и организациите, което отново доказва важността й за развитието на гражданския сектор.

• Нужен ли е Закон за доброволчеството?

Първият въпрос, който се задава, когато се заговори за Закон за доброволчеството е изобщо нужен ли е той? Може ли закон да урежда добрата воля на човек да помага и да твори добро в полза на другите, без да иска нещо в замяна? Когато обаче помислим практически – за застраховки, пътни разходи, материали за доброволците, ресурси за доброволческите организации или възможни причинени щети, регламентирането започва да звучи все по-необходимо. Още повече, че според сега действащата законова уредба в страната доброволческата дейност противоречи на Кодекса на труда, според който всеки труд се заплаща (Съгласно Чл.1 (2) от Кодекса на труда „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“, а  чл. 242. Постановява, че „положеният труд по трудово правоотношение е възмезден“.) Така се получава ситуация, в която доброволецът и/или организацията, към която той извършва дейност, могат да бъдат глобени за доброто дело под претекст „прикрито трудово правоотношение“. Друг подобен парадокс е свързан с направени и възстановени разходи на доброволеца, които съгласно сега действащото законодателство могат да се разтълкуват като доход за доброволеца и да се облагат с данъци и осигуровки.

Докато проектозаконът пъпли бавно към внасяне в Парламента, гражданите не пропуснаха да дадат своите коментари. Направиха го на сайта за обществени консултации на Министерски съвет (www.strategy.bg), на общественото обсъждане, инициирано от Министерството на младежта и спорта на 27 март 2015 г. в София, както и на платформата «Гласът ни».

Получените коментари на платформата не поставят под въпрос необходимостта от закона, но поставят акцент върху няколко основни посоки, които трябва да бъдат регламентирани в него:

• Типове доброволчество

Доброволческата дейност е многолика и разнообразна. От опита си доброволци и доброволчески организации изведоха нуждата от различаване на типовете доброволчество. Такава класификация най-чество се направи на принципа на продължителността – краткосрочно и дългосрочно. Има и предложения, които засягат и самия характер на доброволчеството и дали то носи допълнителни опит и знания на доброволеца, гласящи „да се различничи доброволчеството, носещо допълнителна квалификация на доброволеца от останалото доброволчество“.

• Кой и как може да организира доброволци?

Чл.7(2) от проектозакона регламентира кой може да организира доброволчески инициативи, посочвайки за това регистрирани ЮЛНЦ, читалища, регистрирани вероизповедания, институции, органи на държавната и местна власт и международни организации, без да урежда grassroots доброволчески формирования. Сред предложенията, получени на „Гласът ни“ има и такива: „Всеки трябва да може да организира доброволци“ включително „неформални групи или граждани“.

• Подпомагане на доброволчеството чрез финансиране

Доброволческите дейности у нас към момента не разчитат на подкрепата на държавата. Някои от тях се крепят единствено на добрата воля на инициаторите си, други разчитат на спорадично финансиране от различни източници. Такъв пример е Европейската програма EVS (European voluntary service), коята предоставя средства както за самия доброволец за времето на изпълнение на конкретната доброволческа дейност, така и за обучения, менторство и развиване на капацитет на организациите.

Ако се върнем на предложенията от платформата „Гласът ни“, то част от тях подкрепят подобно финансиране, предоставяно от българската държава. „Държавата трябва да подкрепя и насърчава доброволчеството чрез финансиране за организациите, които го инициират“ гласи предложение за развитието на капацитета на доброволческите организации. Основен аргумент тук е приносът на доброволците към решаване на проблеми, с които държавата не може сама да се справи, както и цитирането на приоритетите на ЕС и ООН за насърчаване на доброволчеството.

Друга широко дискутирана тема е тази за застраховането. Тя е регламентирана в чл. 11. (1) от проетозакона: „Лицата, организиращи доброволчески дейности застраховат за своя сметка доброволците срещу злополука при или по повод извършването на доброволческата дейност в опасни или във вредни за здравето условия“. Тук обаче не се дава отговор на въпроса как държавата подпомага доброволческите организации, ако ги задължава на съответните застрахователни разходи? Така изниква и предложението „Застраховки на доброволците да се поемат от държавата или да са задължителни само ако държавата осигури средства“. Подобно предложение, свързано със здравето на безвъзмездно предоставящите своя труд е и „заплащане на здравни осигуровки за периода на доброволстване за сметка на организатора на конкретната инициатива“.

• Стимули за доброволците

Във връзка с желанието за разрастване и поощрение на доброволчеството, освен необходимите благоприятни условия за доброволците коментирани по-горе, се чуват и гласове за допълнителни стимули. Много от доброволческите дейности са свързани с натрупване на знания и умения (те са особено ценни за деца и младежи без никакъв или с малък социален и трудов опит). Има предложения за стимули като признаване на тази квалификация и взимането й в предвид за бъдещото образование и работа на доброволеца (нещо, което може да се види като действащ принцип в други страни). Друго средство за популяризиране и възпитание на доброволчество е въвеждането му в образователната система като извънкласна дейност. Според предложение на платформата „Гласът ни“, „доброволческите инициативи трябва да се заложат в годишния план на училището“. Като цяло и в проектозакона, и сред гражданските дискусии се мисли по посока на признаване и онагледяване на доброволческия опит чрез въвеждането на доброволчески книжки.

• Страхове, свързани с доброволчеството

Въпреки, че е „добро“ по самото си наименование, когато се заговори за организирано доброволчество съществуват и опасения. Такъв пример е хипотетичната ситуация, в която доброволецът в рамките на дейността си причини щети другиму. Тогава не е ясно кой е отговорен – организацията или самият доброволец. В тази връзка, едно от предложенията, публикувани на платформата „Гласът ни“ предлага „доброволецът да е виновен за вреди, нанесени в резултат на недобросъвестност“ .

Като обобщение можем да кажем, че доста от доброволческите примери, на които сме свидетели досега, са стихийно организирани. А ако искаме да развиваме доброволческата култура е необходима по-организирана и целенасочена дейност, която е свързана с регламентиране, финансиране, стимулиране и квалификация.

Междувременно обаче, нека не забравяме, че доброволчеството е дейност за хора с добри сърца, провокирани по-скоро от емоционални, отколкото от рационални подбуди.
Как да разпалим техния плам за добро още повече? Споделете своите предложения на «Гласът ни» – свободно и доброволно.

Настоящата статия е част от проект на Български център за нестопанско
право „Къщата на гражданското общество – общност за развитие“
(BG05/576), който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на
НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо
пространство 2009-2014 (www.ngogrants.bg).

Автор: Румяна Йотова, Български център за нестопанско право